Когато хаосът ви споходи и погълне, когато природата наказва с

Когато хаосът ви споходи и погълне, когато природата санкционира с болест самите вас или някого, който обичате, или когато тиранията унищожава нещо значимо и свястно, което сте съградили, тогава е потребно да знаете по какъв начин продължава историята.

Нещастието, което сполетява един човек, е единствено горчивата част от историята на съществуването. Но тя съдържа и храбър детайл и това е изкупването на греховете или извисяването на човешкия дух, което е немислимо без вдишване на избрани отговорности.

Като подценяваме тази част от историята, ние рискуваме прекалено много, тъй като животът е толкоз сложен, че да останем слепи за героичната съставна част на съществуването, може да ни коства всичко. Не желаеме да се стига до такава степен. Ето за какво би трябвало да покажем дух и кураж, да се вгледаме деликатно в нещата, които се случват, и да живеем не както до момента, а както бихме могли.

Нашето знание за това по какъв начин да действаме в света постоянно ще бъде ненапълно – частично поради доброволната ни слепота, а също и заради обстоятелството, че светът, с присъщия му безреден фасон, продължава да се трансформира ненадейно.

Нещо повече, редът, който се опитваме да наложим върху света, може да стане прекомерно вцепенен вследствие на недомислените ни опити да изкореним всичко непознато. Щом тези домогвания отидат прекомерно надалеч, тоталитаризмът чука на вратата, движен от желанието за практикуване на цялостен надзор там, където надзор е неосъществим даже по принцип.

Това е рисково опълчване на всички психологоически и обществени промени, които са належащо изискване за приспособяването ни в един непрекъснато изменящ се свят. Следователно всички ние неизбежно се оказваме изправени пред нуждата да пристъпваме оттатък реда в неговата диаметралност: хаоса.

Ако редът е там, където мечтаната цел се трансформира в реалност – стига да действаме в единодушие със своята тежко извоювана мъдрост, – то хаосът е там, където това, което минимум чакаме или за което сме оставали слепи, изскача ненадейно от заобикалящото ни поле от евентуални благоприятни условия.

Фактът, че обещано нещо се е случвало неведнъж в предишното, не дава гаранции, че в бъдеще то ще продължи да се случва по същия метод.

Сега и вечно съществува територия, разпростряла се оттатък това, което знаем и можем да предвидим. Хаосът е особеност, оригиналност, непредсказуемост, смяна, съсипия и, доста постоянно, крах, тъй като нещата, които сме привикнали да одобряваме за даденост, демонстрират своето своенравие.

Понякога той се демонстрира дискретно, разкривайки тайните си в прекарвания, които предизвикат любознанието и интереса ни. Това е прекомерно евентуално, въпреки и не неизбежно, да се случи, когато непринудено се доближаваме до нещо, което не разбираме, и то след деликатна подготовка и с систематичен метод.

Понякога обаче непредвиденото изскача нескрито по един жесток, неочакван и отблъскващ метод.

Тогава сме унищожени и просто се разпадаме, а единственият метод да се съберем още веднъж – в случай че има подобен, е непосилен и сложен.

По своята същина нито едно от тези положения – на ред и на безпорядък, не е за предпочитане пред другото. Това е неправилен взор въру нещата.

Ние реагираме на неочакваните и непредсказеуми промени, като се приготвяме физиологически и душевен за най-лошото. И защото само Бог знае какво може да е това „ най-лошо ”, в своето незнание би трябвало да се подготвим за всички вероятни обстановки. А казусът с тази продължителна подготовка е, че тя ни изтощава.

Това по никакъв метод не значи, че хаосът би трябвало да бъде отстранен (което по този начин или другояче е невъзможно) – значи, че е неободимо човек да изследва непознатото и деликатно да го овладява, което не е допряно от новото, се намира в застой.

В този смисъл животът, лишено от любознание – инстинктът, който ни подтиква да пристъпим в непознатото, – не е нищо повече от жалка форма на битие.

Новото е вълнуващо, стимулиращо и провокиращо – с изключение на в случаите, когато  нахлува прекомерно бързо, тъй като тогава може да подкопае и застрашително да разклати устоите на нежното ни равновесие.

източник: „ Отвъд реда “, Джордан Питърсън