Аркади Шарков: Здравната вноска да се повишава поетапно, докато достигне 10%
" Когато приказваме за пари, те в никакъв случай не стигат – изключително за опазването на здравето, което има да догонва ". Това сподели пред БНР здравният икономист Аркади Шарков.
Той бе безапелационен, че въпреки да е реализирана известна дефлация в бранша, като да вземем за пример изкуствено занижаване на таксата за дневен престой в болница, цените в бранша, не престават да изостават.
По думите му това закъснение се усеща както при медикаментите по отношение на общите ценови нива, по този начин и при самото лекуване.
Шарков акцентира, че най-показателният образец е таксата за избор на екип, която не е променяна от самото ѝ основаване.
„ Докато частните лечебни заведения имат разнообразни механизми за отплата посредством спомагателни такси като да вземем за пример за стая или по-добра храна, в държавните лечебни заведения липсва такава еластичност “, изясни икономистът.
Той разяснява и размера на здравната вноска в подтекста на нуждата от увеличението й.
" Единият % зависи освен от минималната работна заплата и оптималния застрахователен приход, а и от продуктивността на стопанската система предвид на това да нямаме безработица ". Шарков изрази мнение, че е належащо тя да се усилва поетапно, до момента в който стигне до 10%.
Според него акцизите са „ една прелестна алтернатива " за в допълнение финансиране, само че сложи под въпрос дали Министерството на финансите ще е готово да отдели тези средства целево за опазване на здравето. Експертът изясни, че при 6,7 милиарда лева от акцизи от тютюн и горива за тази година 10% или 670 млн. лева е сумата, която би могла да се насочи към бранша.
Икономистът предизвести, че до края на годината дефицитът в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) може да доближи сред 450 и 500 млн. лева
Той се спря и на тематиката за неплатените осигуровки, които хиляди българи дължат. По думите му, това са хора, които не вземат участие интензивно на пазара на труда, било тъй като са от маргинализирани обществени групи, било тъй като живеят в чужбина.
" В тази посока също има огромен проблем и би следвало да се намерения по какъв начин да се компенсира. Редно е обаче да се намерения за някакви тласъци за тях, с цел да не мислят те за здравните си осигуровки единствено като за обвързване ". сподели Шарков.
Той акцентира също по този начин, че Министерството на труда и обществената политика и Националната организация за приходите (НАП) би трябвало да обединят напъните си, с цел да се реши този проблем.
Той бе безапелационен, че въпреки да е реализирана известна дефлация в бранша, като да вземем за пример изкуствено занижаване на таксата за дневен престой в болница, цените в бранша, не престават да изостават.
По думите му това закъснение се усеща както при медикаментите по отношение на общите ценови нива, по този начин и при самото лекуване.
Шарков акцентира, че най-показателният образец е таксата за избор на екип, която не е променяна от самото ѝ основаване.
„ Докато частните лечебни заведения имат разнообразни механизми за отплата посредством спомагателни такси като да вземем за пример за стая или по-добра храна, в държавните лечебни заведения липсва такава еластичност “, изясни икономистът.
Той разяснява и размера на здравната вноска в подтекста на нуждата от увеличението й.
" Единият % зависи освен от минималната работна заплата и оптималния застрахователен приход, а и от продуктивността на стопанската система предвид на това да нямаме безработица ". Шарков изрази мнение, че е належащо тя да се усилва поетапно, до момента в който стигне до 10%.
Според него акцизите са „ една прелестна алтернатива " за в допълнение финансиране, само че сложи под въпрос дали Министерството на финансите ще е готово да отдели тези средства целево за опазване на здравето. Експертът изясни, че при 6,7 милиарда лева от акцизи от тютюн и горива за тази година 10% или 670 млн. лева е сумата, която би могла да се насочи към бранша.
Икономистът предизвести, че до края на годината дефицитът в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) може да доближи сред 450 и 500 млн. лева
Той се спря и на тематиката за неплатените осигуровки, които хиляди българи дължат. По думите му, това са хора, които не вземат участие интензивно на пазара на труда, било тъй като са от маргинализирани обществени групи, било тъй като живеят в чужбина.
" В тази посока също има огромен проблем и би следвало да се намерения по какъв начин да се компенсира. Редно е обаче да се намерения за някакви тласъци за тях, с цел да не мислят те за здравните си осигуровки единствено като за обвързване ". сподели Шарков.
Той акцентира също по този начин, че Министерството на труда и обществената политика и Националната организация за приходите (НАП) би трябвало да обединят напъните си, с цел да се реши този проблем.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ