И бюджетът се оказа Пунта Мара
Когато приказваме за бюджета за обучение и просвета, нормално акцентираме на конкретиката - какъв брой са парите за националните стратегии, за детските градини, за стипендиите, общежитията, за заплатите и така нататък А в действителност всичко стартира от макрорамката и световните индикатори за финансирането.
Току пред самата Нова година – на 30 декември, в ексклузивен брой на „ Държавен вестник “ бе оповестен Законът за държавния бюджет за 2024 година Когато се порови човек в него и в документите, с които той е импортиран в Народното събрание, какво се оказва? Основният макроикономически индикатор - процентът от Брутния вътрешен артикул, който се заделя за всички обществени разноски, е понижен още веднъж. Всъщност, това приказва какъв брой пари ще бъдат вложени тази година в обществени заплащания, опазването на здравето, образованието, науката, културата, армията и така нататък На фона на нежеланото състояние на страната ни властващата сглобка и клакьорите й са свили обществените разноски до 39,5 % от Брутният вътрешен продукт, като това е дружно с парите от Европейски Съюз, а от националния бюджет са единствено 35,2 %. През 2023 година този индикатор е бил 40,1. Проблемът е в това, че в Европейския съюз, с чието име на уста управниците лягат и стават, държавните разноски сега са приблизително 49,6 % от Брутният вътрешен продукт, а в мечтаната Еврозона са 50,5%. Най-много - 58,3 % от Брутният вътрешен продукт, заделя Франция, а по-малко от нас - единствено Румъния, Латвия и Естония. Това всеки може да види в данните на европейската статистическа работа Евростат. А нали сякаш от сглобката тръбят какъв брой са правилни на европейските полезности. Пунта Мара.
Като се чудят от кое място да скалъпят доходи, та да си покрият постановените с бюджета разходи (да не приказваме, че желаят да са отличници в Европейски Съюз с бюджетен недостиг единствено 2,9% при приблизително 3,6 % в общността), хайде да обяснят по каква логичност и за какво не са заложили най-малко междинния за Европейски Съюз % на обществените разноски, ами са паднали с 10,1 на 100 под него? Това са едни 20,8 милиарда лева, които несмущаемо можеха да се влагат за държавни разноски. Някои либерали настояват цинично, че когато се дават повече пари от бюджета, работещите в обществените браншове се омързеляват и не дават всичко от себе си. Цинично е, тъй като България е най-бедната страна в Евросъюза, с най-ниското възнаграждение на труда, самият брутен артикул на страната ни на глава от популацията е на безспорното дъно в статистиките на общността. По данни на Световната банка, за 2022 година на глава от популацията у нас се падат 13 974 $ годишно при приблизително 37 433 $ в Европейски Съюз. От 1 януари в този момент минималната ни заплата стана 933 лева, обаче в Европейски Съюз сме последни по размера на годишната заплата, съпоставена по покупателна дарба.
Не знам дали някой от политиците ни си е дал труда да вникне в тези цифри, само че дано да обяснят на българите по какъв начин и с какви очи ги карат да се съпоставят с другите европейци, като нашите заплати са приблизително 2,7 пъти по-ниски от техните?! Ккак няма българите да се изселват на запад и чудно ли е, че сме първи в Европейски Съюз по темпа на емигриране? Като сложим нещата едно до друго, всичко, което ни се случва, е обяснимо за всеки, който към момента може да мисли.
Най-милитаризирани и най-неуки
Нека да забележим къде сме по втория световен индикатор – % от Брутният вътрешен продукт, който се отделя посредством бюджета за другите браншове. От Евростат елементарно се открива, че в действителност във всички браншове България влага по-малко държавни средства от останалите страни (за обществена отбрана да вземем за пример в съюза се влагат приблизително 20,5 % от Брутният вътрешен продукт, у нас - 14,3 %, за опазване на здравето съотношението е 8,1 % приблизително в Европейски Съюз към нашите 4,8 %). За обучение отново сме по-долу от междинното – при 4,8 % приблизително в Европейски Съюз, при нас процентът е 4,1. Най-голямата покруса е в бранша „ просвета “ – до момента в който страните на континента влагат в знанието приблизително 2,22 % от Брутният вътрешен продукт, у нас се дават… 0,4 %! При това в този % влизат както бюджетните средства, по този начин и парите от Европейски Съюз, от компании и личните доходи на научните организации и висшите учебни заведения. От обществените средства на континента за просвета и развиване дават приблизително 0,74%, а ние – под 0,2%.
Но! Има изключение – за защита и сигурност страните в Евросъюза влагат приблизително 3% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който ние през 2022 година сме инвестирали… 4,3 %! Не стига че брутният ни артикул е за недоволство, ами и % от тия дребни пари властващите са свили до една срамота. С две думи, съгласно бюджета излиза, че България е най-милитаризираната страна с най-неукото население.
Има още нещо, което щеше да е доста смешно, в случай че не бе трагично. Когато е внесло документите на проектобюджета за 2024 година, държавното управление е показало програмните бюджети на всички министерства, само че е… изпуснало програмния бюджет на МОН! Просто липсва. Немарливост на администрациите, или? Къде са гледали не знам. До края на 2023 година в уеб страницата на Народното събрание по този начин и не се появиха стенограмите от разискването на държавния бюджет в Комисията по обучение и просвета, та народонаселението няма по какъв начин да разбере дали най-малко в отрасловата комисия някой е забелязал формалната липса на програмния бюджет на МОН във импортираните от държавното управление бюджетни документи…
Но тъй като в уеб страницата на МОН пък е огласен планът на бюджет за обучение и просвета, преди да е утвърден от Министерски съвет, въпреки всичко някои неща може да се проследят. Благодарение и на тригодишната средносрочна прогноза до 2026 година
Така, след известно търсене из документите, можем да разберем, че през 2024 година за защита и сигурност процентът от Брутният вътрешен продукт е понижен с малко – до 3,7%, само че и за просвета спада още – до 0,3 % от Брутният вътрешен продукт! Вярно, през 2025 и 2026 година парите за познание отново стават 0,4%, само че това надали може да успокои някого на фона на тези 2,22% от Брутният вътрешен продукт, които сега към този момент се влагат в Евросъюза за бранша „ развиване посредством просвета “. Да не приказваме, че още веднъж не се извършва постановеното с Националната тактика за развиване на научните проучвания, съгласно която вложенията в бранша от дълго време трябваше да са най-малко 1% от Брутният вътрешен продукт. В прогнозата до 2026 година държавното управление е записало, че тези средства в края на интервала щели да стигнат 1,8 % от Брутният вътрешен продукт, като по никакъв начин не е ясно по какъв начин тъкмо ще стане това на фона на действителните суми, записани в бюджетите по години. Ще се разчита компаниите да прибавят голям частен капитал за просвета към обществените средства? Проблемът с компаниите и стопанската система, полегнала връз непознати предприятия, изнасящи на открито облагите, е обособена тематика, само че всичкото това още веднъж е единствено Пунта Мара. Ще загатна единствено един фрапантен образец - че от концесиите върху добива на подземни благосъстояния в страната е планувано в хазната да постъпят доходи от… 215,8 млн. лева (275,5 млн. лева през 2025 година и 268,3 млн. лева през 2026 г.), като се знаят милиардите, които непознатите компании концесионери печелят от нашите подземни благосъстояния! Държавна нелепост, заложена още от Иван Костов и доразвита след него. Жалко, че в речника на българския език думите „ наивник “ и „ безсънен “ са една под друга…
„ Приоритет “ - на опитните мишки
Лафовете за приоритет на образованието и науката са единствено празен тон. Нека да забележим при по този начин обрисуваните световни параметри какво се случва съответно с науката през 2024 година Говорим за нея, тъй като единствено тя е оповестена за приоритет в Европейски Съюз, само че у нас е най-удареният финансово бранш от 1990 година насам, изключително след дивашките осъществявания на Симеон Дянков, които и до ден сегашен не са преодолени. Бюджетът на водещата научна институция у нас – Българска академия на науките, ще е 171,9 млн. лева – с 11,45 млн. лева повече от 2023 година В тези пари обаче влизат 8 млн. лева, които са за увеличение на възнагражденията в академията заради повдигането на минималната заплата до 933 лева Но и те няма да стигнат, тъй като за растеж на възнагражденията на работещите в Българска академия на науките,особено на учените – които така и така са най-ниските в бранша, трябват най-малко 12 млн. лева Обаче – за научната си активност и за прехрана лабораториите в институтите на академията ще имат едни 3,45 млн. лева повече от до момента. Да се смее ли човек или да плаче при скачащите цени на ток, парно и вода и като знаем, че сродните научни институции в Европа работят с милиардни бюджети. Националният теоретичен център на Франция (СНРС) да вземем за пример работи с 3,4 милиарда евро годишно, две трети от тях са от държавния бюджет. Е, по какъв начин нашите учени да се равняват със западните си сътрудници – и в своята работа и в общите научни планове. Та те не могат да си купят даже едни опитни мишки! Нищо, че Българска академия на науките е единствената институция у нас, минала интернационален одит и получила високи оценки. И единствена регистрира резултатите си пред Народното събрание всяка година. При това интернационалните проучвания демонстрират, че българските учени работят най-интензивно и с най-голямо натоварване измежду останалите в общността. Учудващото е, че още се държат и даже реализират международни триумфи в доста браншове... С две думи, опитните мишки, каквито са нашите откриватели, се научиха да вършат просвета без пари и това е неоспорим принос в международен мащаб. Всяка година обаче се регистрира понижаване на искащите да постъпят в докторантура и да се насочат към научна кариера. Не им се желае през деня да блъскат в лабораториите, а вечер да карат такси или да охраняват обекти, както постъпват мнозина учени, с цел да покрият разноските на фамилиите си.
Същото се отнася и за Селскостопанската академия – бюджетът й за 2024 т. е 53,9 млн. лева, от които 3 млн. лева са за повдигане на възнагражденията. Държавните висши учебни заведения получават тази година 60,2 млн. лева повече от предходната – общо 807,18 млн. лева От тях обаче 39 млн. лева са за растежа на прословутите хонорари, тъй че по какъв начин ще се оправят единствено с 20 млн. лева повече за активност и прехрана те си знаят. Няма да се оправят и евентуално виждаме просто стъпка към реализирането на концепцията на Николай Денков, който бидейки министър, измисли да ги сплотява и слива под нови административни шапки, нима в последна сметка се извърши от дълго време диктуваното извън закриване на държавни университети за сметка на развиване на частните, които по този начин бяха уредени, че не се подчиняват на общите законови условия, под които попадат единствено държавните. Ще се дадат обаче и едни 5 млн. лева за подкрепяне на студенти, които желаят да продължат образованието си в чужбина – нонсенс в страна отличник по „ приключване на мозъци “. Вместо да е противоположното – от емигриралите да се желае да възстановят парите за образованието си, та да не финансираме по този метод богатите страни, където те отиват да учат или работят.
За научна активност през 2023 година държавните висши учебни заведения имаха едни смешни 13 млн. лева Сега от импортираните бюджетни документи – ни в МОН, ни в Народното събрание, не може да се разбере какъв брой ще са парите за просвета в университетите, които по закон би трябвало да са в размер 10 % от издръжката. Ако се погледнат обаче парите за МОН от бюджета за 2023 и 2024 година, от които се изплащат и сумите за висшите учебни заведения, се вижда, че нарастване няма. Очевидно, и парите за научна активност няма да имат растеж. Това,че цели 300 млн. лева (с външно финансиране) ще се дадат на Софийския университет от 2024 до 2026 година да прави някакъв изчислителен център за изкуствен интелект (!) и ще заплаща 4 млн. лева за пет години на един белгийски професор, не вземат решение безстопанствен проблем, единствено следват стилния тренд на „ евроатлантическите полезности “.
Още по-скрита картинка за научните консуматори остава и сумата за Фонд „ Научни проучвания “ към МОН, който е единственият инструмент у нас за финансиране на проучвателен планове на конкурсен принцип. През 2023 година парите за него бяха 16,8 млн. лева (сродният Австрийски фонд за просвета разполага с 1,1 млн. евро на година). Тези суми едвам стигаха за покриване на траншовете за към този момент подписани контракти, камо ли да финансират нови планове. Поради аргументите, изложени нагоре, наподобява, че и фондът за просвета ще си остане в сандъка при опитните мишки.
Държавна дотация за просвета в % от Брутният вътрешен продукт
в хиляди лева
Година Наука Процент
2009 252772,40 0,35
2010 131735,30 0,18
2019 14612,50 0,12
2020 157596,70 0,12
2021 173393,20 0,14
2022 200259,40 0,14
2023 205429,40 0,11
2024 225359,54 0,11
Току пред самата Нова година – на 30 декември, в ексклузивен брой на „ Държавен вестник “ бе оповестен Законът за държавния бюджет за 2024 година Когато се порови човек в него и в документите, с които той е импортиран в Народното събрание, какво се оказва? Основният макроикономически индикатор - процентът от Брутния вътрешен артикул, който се заделя за всички обществени разноски, е понижен още веднъж. Всъщност, това приказва какъв брой пари ще бъдат вложени тази година в обществени заплащания, опазването на здравето, образованието, науката, културата, армията и така нататък На фона на нежеланото състояние на страната ни властващата сглобка и клакьорите й са свили обществените разноски до 39,5 % от Брутният вътрешен продукт, като това е дружно с парите от Европейски Съюз, а от националния бюджет са единствено 35,2 %. През 2023 година този индикатор е бил 40,1. Проблемът е в това, че в Европейския съюз, с чието име на уста управниците лягат и стават, държавните разноски сега са приблизително 49,6 % от Брутният вътрешен продукт, а в мечтаната Еврозона са 50,5%. Най-много - 58,3 % от Брутният вътрешен продукт, заделя Франция, а по-малко от нас - единствено Румъния, Латвия и Естония. Това всеки може да види в данните на европейската статистическа работа Евростат. А нали сякаш от сглобката тръбят какъв брой са правилни на европейските полезности. Пунта Мара.
Като се чудят от кое място да скалъпят доходи, та да си покрият постановените с бюджета разходи (да не приказваме, че желаят да са отличници в Европейски Съюз с бюджетен недостиг единствено 2,9% при приблизително 3,6 % в общността), хайде да обяснят по каква логичност и за какво не са заложили най-малко междинния за Европейски Съюз % на обществените разноски, ами са паднали с 10,1 на 100 под него? Това са едни 20,8 милиарда лева, които несмущаемо можеха да се влагат за държавни разноски. Някои либерали настояват цинично, че когато се дават повече пари от бюджета, работещите в обществените браншове се омързеляват и не дават всичко от себе си. Цинично е, тъй като България е най-бедната страна в Евросъюза, с най-ниското възнаграждение на труда, самият брутен артикул на страната ни на глава от популацията е на безспорното дъно в статистиките на общността. По данни на Световната банка, за 2022 година на глава от популацията у нас се падат 13 974 $ годишно при приблизително 37 433 $ в Европейски Съюз. От 1 януари в този момент минималната ни заплата стана 933 лева, обаче в Европейски Съюз сме последни по размера на годишната заплата, съпоставена по покупателна дарба.
Не знам дали някой от политиците ни си е дал труда да вникне в тези цифри, само че дано да обяснят на българите по какъв начин и с какви очи ги карат да се съпоставят с другите европейци, като нашите заплати са приблизително 2,7 пъти по-ниски от техните?! Ккак няма българите да се изселват на запад и чудно ли е, че сме първи в Европейски Съюз по темпа на емигриране? Като сложим нещата едно до друго, всичко, което ни се случва, е обяснимо за всеки, който към момента може да мисли.
Най-милитаризирани и най-неуки
Нека да забележим къде сме по втория световен индикатор – % от Брутният вътрешен продукт, който се отделя посредством бюджета за другите браншове. От Евростат елементарно се открива, че в действителност във всички браншове България влага по-малко държавни средства от останалите страни (за обществена отбрана да вземем за пример в съюза се влагат приблизително 20,5 % от Брутният вътрешен продукт, у нас - 14,3 %, за опазване на здравето съотношението е 8,1 % приблизително в Европейски Съюз към нашите 4,8 %). За обучение отново сме по-долу от междинното – при 4,8 % приблизително в Европейски Съюз, при нас процентът е 4,1. Най-голямата покруса е в бранша „ просвета “ – до момента в който страните на континента влагат в знанието приблизително 2,22 % от Брутният вътрешен продукт, у нас се дават… 0,4 %! При това в този % влизат както бюджетните средства, по този начин и парите от Европейски Съюз, от компании и личните доходи на научните организации и висшите учебни заведения. От обществените средства на континента за просвета и развиване дават приблизително 0,74%, а ние – под 0,2%.
Но! Има изключение – за защита и сигурност страните в Евросъюза влагат приблизително 3% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който ние през 2022 година сме инвестирали… 4,3 %! Не стига че брутният ни артикул е за недоволство, ами и % от тия дребни пари властващите са свили до една срамота. С две думи, съгласно бюджета излиза, че България е най-милитаризираната страна с най-неукото население.
Има още нещо, което щеше да е доста смешно, в случай че не бе трагично. Когато е внесло документите на проектобюджета за 2024 година, държавното управление е показало програмните бюджети на всички министерства, само че е… изпуснало програмния бюджет на МОН! Просто липсва. Немарливост на администрациите, или? Къде са гледали не знам. До края на 2023 година в уеб страницата на Народното събрание по този начин и не се появиха стенограмите от разискването на държавния бюджет в Комисията по обучение и просвета, та народонаселението няма по какъв начин да разбере дали най-малко в отрасловата комисия някой е забелязал формалната липса на програмния бюджет на МОН във импортираните от държавното управление бюджетни документи…
Но тъй като в уеб страницата на МОН пък е огласен планът на бюджет за обучение и просвета, преди да е утвърден от Министерски съвет, въпреки всичко някои неща може да се проследят. Благодарение и на тригодишната средносрочна прогноза до 2026 година
Така, след известно търсене из документите, можем да разберем, че през 2024 година за защита и сигурност процентът от Брутният вътрешен продукт е понижен с малко – до 3,7%, само че и за просвета спада още – до 0,3 % от Брутният вътрешен продукт! Вярно, през 2025 и 2026 година парите за познание отново стават 0,4%, само че това надали може да успокои някого на фона на тези 2,22% от Брутният вътрешен продукт, които сега към този момент се влагат в Евросъюза за бранша „ развиване посредством просвета “. Да не приказваме, че още веднъж не се извършва постановеното с Националната тактика за развиване на научните проучвания, съгласно която вложенията в бранша от дълго време трябваше да са най-малко 1% от Брутният вътрешен продукт. В прогнозата до 2026 година държавното управление е записало, че тези средства в края на интервала щели да стигнат 1,8 % от Брутният вътрешен продукт, като по никакъв начин не е ясно по какъв начин тъкмо ще стане това на фона на действителните суми, записани в бюджетите по години. Ще се разчита компаниите да прибавят голям частен капитал за просвета към обществените средства? Проблемът с компаниите и стопанската система, полегнала връз непознати предприятия, изнасящи на открито облагите, е обособена тематика, само че всичкото това още веднъж е единствено Пунта Мара. Ще загатна единствено един фрапантен образец - че от концесиите върху добива на подземни благосъстояния в страната е планувано в хазната да постъпят доходи от… 215,8 млн. лева (275,5 млн. лева през 2025 година и 268,3 млн. лева през 2026 г.), като се знаят милиардите, които непознатите компании концесионери печелят от нашите подземни благосъстояния! Държавна нелепост, заложена още от Иван Костов и доразвита след него. Жалко, че в речника на българския език думите „ наивник “ и „ безсънен “ са една под друга…
„ Приоритет “ - на опитните мишки
Лафовете за приоритет на образованието и науката са единствено празен тон. Нека да забележим при по този начин обрисуваните световни параметри какво се случва съответно с науката през 2024 година Говорим за нея, тъй като единствено тя е оповестена за приоритет в Европейски Съюз, само че у нас е най-удареният финансово бранш от 1990 година насам, изключително след дивашките осъществявания на Симеон Дянков, които и до ден сегашен не са преодолени. Бюджетът на водещата научна институция у нас – Българска академия на науките, ще е 171,9 млн. лева – с 11,45 млн. лева повече от 2023 година В тези пари обаче влизат 8 млн. лева, които са за увеличение на възнагражденията в академията заради повдигането на минималната заплата до 933 лева Но и те няма да стигнат, тъй като за растеж на възнагражденията на работещите в Българска академия на науките,особено на учените – които така и така са най-ниските в бранша, трябват най-малко 12 млн. лева Обаче – за научната си активност и за прехрана лабораториите в институтите на академията ще имат едни 3,45 млн. лева повече от до момента. Да се смее ли човек или да плаче при скачащите цени на ток, парно и вода и като знаем, че сродните научни институции в Европа работят с милиардни бюджети. Националният теоретичен център на Франция (СНРС) да вземем за пример работи с 3,4 милиарда евро годишно, две трети от тях са от държавния бюджет. Е, по какъв начин нашите учени да се равняват със западните си сътрудници – и в своята работа и в общите научни планове. Та те не могат да си купят даже едни опитни мишки! Нищо, че Българска академия на науките е единствената институция у нас, минала интернационален одит и получила високи оценки. И единствена регистрира резултатите си пред Народното събрание всяка година. При това интернационалните проучвания демонстрират, че българските учени работят най-интензивно и с най-голямо натоварване измежду останалите в общността. Учудващото е, че още се държат и даже реализират международни триумфи в доста браншове... С две думи, опитните мишки, каквито са нашите откриватели, се научиха да вършат просвета без пари и това е неоспорим принос в международен мащаб. Всяка година обаче се регистрира понижаване на искащите да постъпят в докторантура и да се насочат към научна кариера. Не им се желае през деня да блъскат в лабораториите, а вечер да карат такси или да охраняват обекти, както постъпват мнозина учени, с цел да покрият разноските на фамилиите си.
Същото се отнася и за Селскостопанската академия – бюджетът й за 2024 т. е 53,9 млн. лева, от които 3 млн. лева са за повдигане на възнагражденията. Държавните висши учебни заведения получават тази година 60,2 млн. лева повече от предходната – общо 807,18 млн. лева От тях обаче 39 млн. лева са за растежа на прословутите хонорари, тъй че по какъв начин ще се оправят единствено с 20 млн. лева повече за активност и прехрана те си знаят. Няма да се оправят и евентуално виждаме просто стъпка към реализирането на концепцията на Николай Денков, който бидейки министър, измисли да ги сплотява и слива под нови административни шапки, нима в последна сметка се извърши от дълго време диктуваното извън закриване на държавни университети за сметка на развиване на частните, които по този начин бяха уредени, че не се подчиняват на общите законови условия, под които попадат единствено държавните. Ще се дадат обаче и едни 5 млн. лева за подкрепяне на студенти, които желаят да продължат образованието си в чужбина – нонсенс в страна отличник по „ приключване на мозъци “. Вместо да е противоположното – от емигриралите да се желае да възстановят парите за образованието си, та да не финансираме по този метод богатите страни, където те отиват да учат или работят.
За научна активност през 2023 година държавните висши учебни заведения имаха едни смешни 13 млн. лева Сега от импортираните бюджетни документи – ни в МОН, ни в Народното събрание, не може да се разбере какъв брой ще са парите за просвета в университетите, които по закон би трябвало да са в размер 10 % от издръжката. Ако се погледнат обаче парите за МОН от бюджета за 2023 и 2024 година, от които се изплащат и сумите за висшите учебни заведения, се вижда, че нарастване няма. Очевидно, и парите за научна активност няма да имат растеж. Това,че цели 300 млн. лева (с външно финансиране) ще се дадат на Софийския университет от 2024 до 2026 година да прави някакъв изчислителен център за изкуствен интелект (!) и ще заплаща 4 млн. лева за пет години на един белгийски професор, не вземат решение безстопанствен проблем, единствено следват стилния тренд на „ евроатлантическите полезности “.
Още по-скрита картинка за научните консуматори остава и сумата за Фонд „ Научни проучвания “ към МОН, който е единственият инструмент у нас за финансиране на проучвателен планове на конкурсен принцип. През 2023 година парите за него бяха 16,8 млн. лева (сродният Австрийски фонд за просвета разполага с 1,1 млн. евро на година). Тези суми едвам стигаха за покриване на траншовете за към този момент подписани контракти, камо ли да финансират нови планове. Поради аргументите, изложени нагоре, наподобява, че и фондът за просвета ще си остане в сандъка при опитните мишки.
Държавна дотация за просвета в % от Брутният вътрешен продукт
в хиляди лева
Година Наука Процент
2009 252772,40 0,35
2010 131735,30 0,18
2019 14612,50 0,12
2020 157596,70 0,12
2021 173393,20 0,14
2022 200259,40 0,14
2023 205429,40 0,11
2024 225359,54 0,11
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ