Кратка история на най-високите сгради в света
Когато Equitable Life Building в Ню Йорк отваря порти през 1870 година, предприемачът, който стои зад плана, Хенри Болдуин Хайд, е упрекнат, че страда от фикс идея за великолепие. Струвайки повече от 4 милиона $ (около 81 милиона $ в днешни пари), централата на неговата застрахователна компания се издигала на удивителните за това време седем етажа над улиците на Манхатън.
Сто и четиридесет години по-късно, когато 163-етажният Бурж Халифа се извиси на половин миля в небето на Дубай, той също беше общопризнат от някои като ексцентричен. И двете здания служат като увещание, че освен стопанската система и технологиите са движели историята на небостъргачите, само че и символиката и егото.
Надпреварата към небето стартира в Америка, макар че дали Equitable Life Building е първият небостъргач в света остава въпрос на спор измежду историците. (Днес терминът „ небостъргач “, нормално се отнася до структури с височина над 150 метра, само че през 19 век не е имало публично определение.)
Equitable Life Building в Ню Йорк през 1890г.
В края на 1800 година индустриализацията води до повишение на градското население и цените на земята, което направило високите здания все по-рентабилни, счита Карол Уилис, шеф на Музея на небостъргачите в Ню Йорк.
„ Първите високи сгради… бяха централи на на вестници и информационни компании като New York Tribune или Western Union Building – офис здания, които концентрират работна мощ и вършат бизнесът е доста ефикасен “, споделя тя.
Бумът на високите здания в Съединени американски щати стартира началото на 20-ти век. В Ню Йорк върхът за най-висока постройка в света е строшен шест пъти сред 1908 и 1931 година 381 метровата Емпайър Стейт Билдинг удвоява височината на 186 -метровата Сингър Билдинг.
Развиване на инженерството
Както всички огромни промени в архитектурата, строителството във височина е подкрепено от разрастващото се инженерство. Разработването на стоманени рамки, които могат да се употребяват, вместо носеща зидария, асъдействало за по-лесно и по-евтино създаване на високи здания. Междувременно появяването на асансьора направило обитаването на по-високите етажи доста по-удобно.
Еmpire state building в Ню Йорк през 1931г.
„ Докато не се появи машина, която може да ви води от първия етаж до някъде над шестия етаж, в действителност имаше границата на това къде хората можеха да стигат благодарение на краката си “, споделя Уилис и прибавя: „ Двете технологии на отвесният превоз и вертикалността на структурата се сплотиха, с цел да отворят опциите за надпревари в небето. “
Макар и сходни по форма, днешните небостъргачи малко наподобяват на тези, издигнати през първата половина на 20 век. Това е най-много с помощта на идната огромна софтуерна смяна в архитектурата: окачената стена.
Следвоенното развиване в производството значи, че големи стъкла могат да се създават бързо и отмерено, а остъклените прозорци се трансформирали в желана фасада за високи здания. Освен че разрешават по-голямо подово пространство и повече естествена светлина, стъклените екстериори оказват помощ на постройките да устоят на по-големи натоварвания от вятър и да се развиват технологии като всеобщи амортисьори и противоземетръсни тежести.
Строителство, съответстващо на новата действителност
Според Съвета за високи здания и градски местообитания (CTBUH) в този момент има 191 приключени „ супервисоки “ небостъргача – термин, който се употребява, с цел да се опишат здания с височина минимум 300 метра. Но това не значи, че градовете ще порастват на височина до до безкрайност.
Докато всеки спомагателен етаж прибавя продаваема повърхност, разноските за строителство също нарастват. Всички здания доближават точка, в която прибавянето на спомагателен етаж ще коства повече пари, в сравнение с би могла да бъде възвращаемостта.
Тази икономическа действителност сигурно може да се усети в Америка. Въпреки че небостъргачите започнаха като феномен на Съединени американски щати и продължиха да процъфтяват през 60-те и 70-те години, Близкият изток и Азия – по-специално Китай, в този момент преобладават във високото строителство. В Китай се намират повече от половината нови здания с размери 200 метра или повече, а в Дубай е са издигнати повече нови небостъргачи от всеки различен град.
Бурж Халифа в Дубай
Това частично се дължи на по-ниските разноски за строителство в азиатските страни. Освен това небостъргачите са освен това от инвестиция – те са въпрос на брандиране. Въпреки това, в някои градове високите здания са нужда.
„ Ролята на небостъргачите има две елементи “, изяснява архитектът Саймън Чан. „ Всеки град желае да има тази забележителност, която дава чувство за друга просвета, само че хората се нуждаят от места, където да живеят и работят в градски условия. Ярък образец е Хонконг – един от най-скъпите пазари на парцели в света. Там земята е доста нищожна, и строенето във височина е единственото решение. “
Следващото огромно предизвикателство, пред което са изправени архитектите, надвишава височината. Във време, в което постройките и тяхната структура употребяват повече от една трета от международното ползване на сила и способстват за към 40% от парниковите излъчвания има нови разноски, които би трябвало да се вземат поради. Стъклените небостъргачи, да вземем за пример, може да са революционизирали външния тип на градския контур, само че разчитат на енергоемка климатизация, с цел да се оправят с уловената топлота и неналичието на въздушен поток.
Независимо дали става въпрос за потребление на по-енергийно ефикасни материали, поощряване на естествена вентилация или потребление на самите здания за генериране на слънчева или вятърна сила, намаляването на въглеродните излъчвания е новото предизвикателство за архитектите на небостъргачи.
Текстът е оповестен с CNN, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Сто и четиридесет години по-късно, когато 163-етажният Бурж Халифа се извиси на половин миля в небето на Дубай, той също беше общопризнат от някои като ексцентричен. И двете здания служат като увещание, че освен стопанската система и технологиите са движели историята на небостъргачите, само че и символиката и егото.
Надпреварата към небето стартира в Америка, макар че дали Equitable Life Building е първият небостъргач в света остава въпрос на спор измежду историците. (Днес терминът „ небостъргач “, нормално се отнася до структури с височина над 150 метра, само че през 19 век не е имало публично определение.)
Equitable Life Building в Ню Йорк през 1890г. В края на 1800 година индустриализацията води до повишение на градското население и цените на земята, което направило високите здания все по-рентабилни, счита Карол Уилис, шеф на Музея на небостъргачите в Ню Йорк.
„ Първите високи сгради… бяха централи на на вестници и информационни компании като New York Tribune или Western Union Building – офис здания, които концентрират работна мощ и вършат бизнесът е доста ефикасен “, споделя тя.
Бумът на високите здания в Съединени американски щати стартира началото на 20-ти век. В Ню Йорк върхът за най-висока постройка в света е строшен шест пъти сред 1908 и 1931 година 381 метровата Емпайър Стейт Билдинг удвоява височината на 186 -метровата Сингър Билдинг.
Развиване на инженерството
Както всички огромни промени в архитектурата, строителството във височина е подкрепено от разрастващото се инженерство. Разработването на стоманени рамки, които могат да се употребяват, вместо носеща зидария, асъдействало за по-лесно и по-евтино създаване на високи здания. Междувременно появяването на асансьора направило обитаването на по-високите етажи доста по-удобно.
Еmpire state building в Ню Йорк през 1931г. „ Докато не се появи машина, която може да ви води от първия етаж до някъде над шестия етаж, в действителност имаше границата на това къде хората можеха да стигат благодарение на краката си “, споделя Уилис и прибавя: „ Двете технологии на отвесният превоз и вертикалността на структурата се сплотиха, с цел да отворят опциите за надпревари в небето. “
Макар и сходни по форма, днешните небостъргачи малко наподобяват на тези, издигнати през първата половина на 20 век. Това е най-много с помощта на идната огромна софтуерна смяна в архитектурата: окачената стена.
Следвоенното развиване в производството значи, че големи стъкла могат да се създават бързо и отмерено, а остъклените прозорци се трансформирали в желана фасада за високи здания. Освен че разрешават по-голямо подово пространство и повече естествена светлина, стъклените екстериори оказват помощ на постройките да устоят на по-големи натоварвания от вятър и да се развиват технологии като всеобщи амортисьори и противоземетръсни тежести.
Строителство, съответстващо на новата действителност
Според Съвета за високи здания и градски местообитания (CTBUH) в този момент има 191 приключени „ супервисоки “ небостъргача – термин, който се употребява, с цел да се опишат здания с височина минимум 300 метра. Но това не значи, че градовете ще порастват на височина до до безкрайност.
Докато всеки спомагателен етаж прибавя продаваема повърхност, разноските за строителство също нарастват. Всички здания доближават точка, в която прибавянето на спомагателен етаж ще коства повече пари, в сравнение с би могла да бъде възвращаемостта.
Тази икономическа действителност сигурно може да се усети в Америка. Въпреки че небостъргачите започнаха като феномен на Съединени американски щати и продължиха да процъфтяват през 60-те и 70-те години, Близкият изток и Азия – по-специално Китай, в този момент преобладават във високото строителство. В Китай се намират повече от половината нови здания с размери 200 метра или повече, а в Дубай е са издигнати повече нови небостъргачи от всеки различен град.
Бурж Халифа в Дубай Това частично се дължи на по-ниските разноски за строителство в азиатските страни. Освен това небостъргачите са освен това от инвестиция – те са въпрос на брандиране. Въпреки това, в някои градове високите здания са нужда.
„ Ролята на небостъргачите има две елементи “, изяснява архитектът Саймън Чан. „ Всеки град желае да има тази забележителност, която дава чувство за друга просвета, само че хората се нуждаят от места, където да живеят и работят в градски условия. Ярък образец е Хонконг – един от най-скъпите пазари на парцели в света. Там земята е доста нищожна, и строенето във височина е единственото решение. “
Следващото огромно предизвикателство, пред което са изправени архитектите, надвишава височината. Във време, в което постройките и тяхната структура употребяват повече от една трета от международното ползване на сила и способстват за към 40% от парниковите излъчвания има нови разноски, които би трябвало да се вземат поради. Стъклените небостъргачи, да вземем за пример, може да са революционизирали външния тип на градския контур, само че разчитат на енергоемка климатизация, с цел да се оправят с уловената топлота и неналичието на въздушен поток.
Независимо дали става въпрос за потребление на по-енергийно ефикасни материали, поощряване на естествена вентилация или потребление на самите здания за генериране на слънчева или вятърна сила, намаляването на въглеродните излъчвания е новото предизвикателство за архитектите на небостъргачи.
Текстът е оповестен с CNN, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ