Когато една общност е под заплаха, независимо каква, историята показва,

Когато една общественост е под опасност, без значение каква, историята демонстрира, че се обрисуват два пътя – общността или са раздира от невъзможността да се консолидира и губи, или се събира, концентрира и продължава напред. Ние живеем под закани, които от дълго време надскочиха родните политически кавги от последните десетилетия – коронавирус рецесия, международна икономическа застоялост и енергийна рецесия, а от 3 месеца боен спор. Конфликт, протичащ се под носа ни и в това време прекрояващ толкоз устойчиво изглеждащото статукво в Европа след рухването на Берлинската стена.

Как реагираме на заканите? По-скоро раздирани, в сравнение с консолидирани. По-скоро вторачени в обособени полезности, хрумвания, ползи, в сравнение с съсредоточени към общото. Казвам “отделни “, тъй като те може да са всичко за избрана партия или група, само че не изчерпват целия подтекст на националния ни интерес. И по този начин на парче вършим политика, която разумно ще ни докара до резултати на парче. Две са кардинално значимите тематики за социалистите сега. Първата е обвързвана със положението на държавността, а втората е с съответни политики.

По тематиката за държавността. Не обичам да приказвам от името на българите, само че аз като българин желая в този миг да видя консолидирана държавност и считам, че болшинството желае това. Когато животът на народа във всичките му лица, служащи, работодатели, млади, остарели, заболели и здрави е нерешителен. Когато хоризонтът е неразбираем, когато можеш да предвидиш бъдещето си едвам месец-два напред, има потребност от сигурност и спокойната мощ на страната. Но в последно време сякаш не я виждаме. От една страна е опозицията, въпреки това е обединението. Опозиция и коалиция не са в разговор по националните тематики. Много повече разговор би трябвало в самата коалиция. Опасно е и спирането на естествения звук сред институциите в триъгълника на властта – парламент – държавно управление – президент.

Усещането е за липса на национална цел в обстановката на закани. Каква е за нас, представителите на европейските леви полезности, националната цел в кратковременен, спешен проект? Категорично това е гарантиране на сигурност и непоклатимост на българите и българската стопанска система. Външнополитическо позициониране, което е рационално и съответно на българския интерес. Последното в съществена степен е заложено от нашия стратегически, и наблягам, верен избор да сме част от Европейския съюз и НАТО. Но дали не се самонатоварваме с повече условия и интензивност, в сравнение с чакат сътрудниците? Дали не сътворяваме сами спомагателни рецесии и неустойчивост поради много по-тесни ползи от националните?

Българската социалистическа партия има ясна позиция по спора в Украйна и по формата на помощта, която да окажем – филантропична поддръжка. Защо в България по този начин настървено се караме дали да доставяме оръжие или не, вместо да търсим друга роля? Имаме и престижа, и капацитета да сме част от един различен, по-висок диалог – за търсенето на мостове и пътища за излаз от спора. Защото той ще завърши и стратегически значимо в постконфликтния интервал ще е кой и по какъв начин се е позиционирал за решаването му. България е исторически и стратегически поставена в сърцето на черноморския район. Това ще бъде по този начин и на следващия ден – ето кое би трябвало да е водещо при националните решения през днешния ден, ето защо би трябвало да си приказваме.

Вероятно гласът на социалистите звучи сериозно на моменти, несъмнено е, че това ни носи повече негативи, в сравнение с позитиви. Но задачата не ни е разкол, а да предотвратим, посредством общи управнически решения, крайностите, на които сме очевидци в двата полюса.

По тематиката за съответните политики. Тук би трябвало да е фокусът, тук би трябвало да е фокусирана политическата сила. Българите и българската стопанска система би трябвало да усетят страната като стабилизиращ фактор и сътрудник. Българска социалистическа партия, посредством представителите си в обединението, е главният генератор на антикризисни политики – в обществената сфера и в стопанската система, и в частност в земеделието, туризма, насърчаването на българското произвеждане, отбраната на бизнеса и семействата от растящата инфлация и високи цени на енергоносителите. В идната парламентарна сесия социалистите ще покажем и една доста по-силна законодателна стратегия в най-важните все още сфери.

Икономика – повече от всеки път българските производители се нуждаят от рационална държавна поддръжка под всякаква форма.

Енергетика – достъп до енергийни запаси на налична цена, както за бизнеса, по този начин и за семействата. Министерството на енергетиката да си влезе във функционалностите и да пази националния интерес.

Социална политика – необлагаем най-малко, понижаване на Данък добавена стойност на артикули от първа нужда, увеличение на покупателната стойност на пенсиите.

Това е спешна триада, по чието решение би трябвало да работим съсредоточено, консолидирано. И тук е най-добре да сме дружно – съпротива и коалиция, сътрудници в обединението – също.

Дали, по кое време, по какъв начин ще продължи или свърши работата на това Народно заседание е доста обсъждана тематика, само че за нас в Българска социалистическа партия тематика номер едно е какво ще свърши това Народно заседание и по какъв начин ще продължи страната – ще буксуваме и губим народен капацитет или ще подсигуряваме сигурността на българските жители и ще вървим напред.