Колко важно е да се разделяме с това, от което нямаме нужда
Когато пристигнал сетният час на един умен Учител, учениците се събрали край леглото му да се сбогуват с него и споделили:
- Ти постоянно ще си останеш нашият Учител. Но в никакъв случай не си ни разказвал кой беше твоят Учител.
Мъдрецът отвърнал:
- Имал съм стотици учители, само че ще ви опиша за трима от тях.
Първият беше един апаш.
Веднъж се изгубих в пустинята и когато най-сетне съумях да се добера до някакво селце, всички от дълго време спяха и домовете им бяха залостени. Обикалях от къща на къща и най-после попаднах на един човек, който се опитваше да пробие дупка в стената на непознат дом, с цел да го обере. Попитах го къде мога да отседна, а той ми отговори: „ По това време на нощта мъчно ще намериш заслон, само че можеш да пренощуваш при мен, в случай че не те тормози, че съм апаш. " Оказа се прелестен човек и аз останах при него цялостен месец. Всяка вечер ми споделяше: „ Отивам на работа. Ти си почивай. " Когато се връщаше, го питах: „ Успя ли? " А той отговаряше с усмивка: „ Днес – не. " След което споделяше: „ Бог е милосърден, на следващия ден безусловно ще стане. " Запомних добре урока на вярата и си я повтарях всякога когато бях на ръба на отчаянието.
Вторият ми преподавател беше едно куче.
Веднъж приближих до избистрен поток, обречен на смърт от жадност, и тъкмо преди да се наведа да пия, се появи и едно куче, което също искаше да се напие с вода. Но щом погледна в потока, видя отражението си и се изплаши. Залая и отскочи обратно. Жаждата му обаче бе толкоз мощна, че по-късно се върна. Накрая, на инат на страха, просто скочи във водата и страхът му изчезна. Така разбрах, че когато желаеме нещо доста мощно, просто би трябвало да скочим против страховете си.
А третият ми преподавател бе едно момче.
Веднъж се озовах на свечеряване в един град. По пътя си срещнах момче, което носеше пламнал светилник. Видях, че е младо и още зелено, и взех решение да се пошегувам с него и го попитах:
- Имаш ли огънче?
- Да, господине. - отвърна уважително момчето
- А то от кое място идва? – продължих да се майтапя. Тогава момчето духна против пламъка и сподели:
- Видяхте ли, огънчето взе, че си отиде? Кажете къде отиде?
Не споделих нищо и продължих по пътя си. Това беше моментът, който раздруса егото ми, разделих се с нелепостта, наглостта и предразсъдъците си и по този начин разбрах какъв брой е значимо да се разделяме с това, от което нямаме потребност.
Редакция: обекти.бг
