Когато доброта човекът разпръсва, в Божието царство духът му възкръсва
КОГАТО ДОБРОТА ЧОВЕКЪТ РАЗПРЪСВА,
В БОЖИЕТО ЦАРСТВО ДУХЪТ МУ ВЪЗКРЪСВА!
Във времена на римско мракобесие,
на насилничество, терор и робия,
на Земята великодушното Небе сервира
така стремежи от людете Месия.
Бащината воля Божи наследник извърши!
Остана правилен Той на Татковия вик!
С каузи и със слово сърцата да цялостни
със примирение, съчувствие, обич!
Пратеник на Бога, доктор и преподавател!
С послушанието подари ни хубост!
Принцът небесен, духовният избавител,
проповядващ мир, човещина и добрина!
Животът Негов е образец и пътека,
че колкото е по-тежък Пътя, Кръста,
вярата в Бог, добротата на индивида
е това, което постоянно възкръсва!
Каква Божествена и най-светла роля!
Да научиш хората да се обичат!
Сърца да имат за Божията воля!
Един на различен и на Бога да се вричат!
И гибелта тогава по никакъв начин не е страшна,
а в противен случай, идва тя като премия!
Добрата и светла душа е безстрашна!
Тя в царство небесно до Господа сяда!
СЪДБАТА ОТ ИЗБОРА ЗАВИСИ
Мечтите ни стават на пух и прахуляк,
когато вървим по пътя със боязън.
Налице е гибелта на душата
в случай че е празна сърцевината.
Недостойна, безчестна лъжата
ни тика към ръба на скалата.
С дребнавата завист и завистта
стремително се хвърляме в пропастта.
Най-възвишена духовна тръпка
е прошката – велика постъпка.
Човек се въздига и полита
с усмивка – най-сигурна отбрана.
От заплаха денем и нощта
ни пази религия – на Бога мощта.
Съдбата от избора зависи.
А какъв ще е той? Помисли си.
ЛЮБОВТА Е ВЕЧНА! И ТЯ Е НАЙ-ВАЖНА!
Запомни това, което ще ти кажа:
Любовта е безконечна! И тя е най-важна!
И даже, когато телом аз не присъствам,
с дух и светлина край тебе ще участвам.
Днес ще бъда вятър, на следващия ден пеперуда.
Истина ти споделям. Туй не е илюзия.
Тъй нежно ще развея твоята коса.
Ще бъда изумруда в утринна роса.
Ще кацна върху теб за момент и след това отново,
ще светна кат светулка измежду вечерен мрак.
Чуваш ли гласа на птицата, която
пее с чудноват вик по изгрев като злато?
Тя за тебе пее, желае да ти каже:
Любовта е безконечна! И тя е най-важна!
Гледаш ли добре във всичко ще ме зърнеш!
В любовта море ти би трябвало да се гмурнеш!
Вълните ще те къпят! Аз ще бъда отново!
Виж рибките край теб и оня комичен рак!
Когато ти настръхнеш вятърът ще спре!
С усмивка ще въздъхнеш! Слънцето пече!
Погледни небето! Пак ще ти го кажа:
Любовта е безконечна! И тя е най-важна!
Дори и в този стих, с който просълзих,
ще диша любовта, която аз открих!
ЗА ВСЕКИ ОТ НАС НАЙ-ВАЖНИЯ ТЕСТ
Е ДА ЖИВЕЕ ЧОВЕШКИ И С ЧЕСТ
И тук да бъдем като ангели
повелява ни с обич небето,
от звездите на Земята паднали,
не мозъка да води, а сърцето.
Пътят за назад е кристално чист,
истината свята е в любовта,
човешката душа е звезден лист,
откъснато сърце от вечността.
Във вихъра напразно космически,
ера след ера, век след век,
слага ти Вселената Отличен,
в случай че живял си тук като човек.
ЩАСТИЕТО ВСЪЩНОСТ Е В САМИТЕ НАС
С дребнавите ни сметки и подбуди,
в алчността потънали на тленността,
изперкваме, трансформираме се в луди,
злобата разяжда ни и завистта.
В този кръговрат смъртоносен се въртим,
страдалчество и болежка ни залива,
неспособни сме за момент да си извиним.
Е, по какъв начин душата ни да е щастлива?
Трябва прояснение! Съзнание!
Сърцето не умее да умува.
Любов, човещина и съчувствие
към всеки в този свят! Това си коства!
Враг или другар, непосредствен, чужд,
към всеки значимо е да си хуманен.
В предишния, днешния и предстоящ свят
врагът е непосредствен другар отдалечен.
Всеки човек е нравствен преподавател
и с него срещата не е инцидентна,
животът за индивида е избавител,
изпълнен ли е с любов всеотдайна.
С обич, човещина и почитание
ще свети душата ни като диамант.
Спасението е в прояснение,
че в действителност щастието е вътре в нас.
КОГАТО ХОРАТА ОБИЧАШ!
Кога животът има смисъл?
Когато води те в делата
онази чиста, свята мисъл:
За другите да са богатствата!
Тогава всичко се подрежда.
Добрият Бог ти се усмихва.
С обич, когато ти поглеждаш,
Вселената ти връща с рента.
Когато хората обичаш!
Към твоя дух филантроп
Доброто с всички сили тича.
И те прави същински благополучен!
Калин Божидаров Коцев е роден на 20 февруари 1976г. в град Враца. Завършва спортно учебно заведение с профил футбол в родния си град. Висше обучение приключва във ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий ”, компетентност “Български език и история ”. Работи в Перно Рикар България.
Щастлив брачен партньор и горделив татко на трима синове. Син е на починалия към този момент стихотворец и публицист Божидар Коцев . Автор е на поетичната брошура “ПО ИЗГРЕВ ”, на историческата поема ”БЪЛГАРИАДА ”, на редица стихове. Съставител е на обемния лиричен том на своя татко Божидар Коцев – “ВЪРХОВНО Е ДА съдебна експертиза ЖИВЕЕ ”.
