Милка, която дари десетки пъти от кръвта си: Няма много дарители, защото ни няма като общество
Когато човек избави нечий живот, обществото го смята за воин. Но какво е определението за човек, който е избавил милиони човешки животи? И допустимо ли е това?
Да, допустимо е.
На 14 юни 1868 година в австрийската столица Виена се ражда Карл Ландщайнер . Едно малко момче, което надали допуска, че след няколко десетилетия ще разбули тайните на кръвопреливането, като открие кръвните групи и изведе главните закони за съвместителство сред кръвните кафези. През 1930 година Ландщайнер получава Нобеловата премия за медицина, а през 2005 година Световната здравна организация за първи път отбелязва Световния ден на доброволния кръводарител точно на рождения ден на великия академик, доктор и изобретател - 14 юни.
Тази година мотото на Световния ден на доброволния кръводарител е " Дари кръв, с цел да продължи да бие сърцето на Света! ". Целта е да се увеличи осведомеността в международен мащаб за нуждата от безвредна кръв и кръвни артикули.
За страдание, повече от 3/4 от кръводарителите в България дават кръв под напън или нелегално - против пари. Но ги има и белите лястовици. Една от тях е Милка Колдамова. Една майка на 3 дъщери от Стара Загора, която за последните 7 години е дарила над 20 пъти от кръвта си. Освен това е админ на група от над 1000 доброволни кръводарители в обществените мрежи.
За мотивацията й, за проблемите и насладата от това да спасяваш, Милка приказва пред Dir.bg
- Около 80% от българите подаряват кръв единствено, в случай че техен непосредствен има потребност от нея. Имаш ли персонална причина да даряваш кръв? Каква е мотивацията ти?
- Започнах да кръводарявам преди седем години. Запознах се с жена, майка на дете с рядко заболяване на кръвта, което има потребност от кръвопреливане на всеки три седмици. Открили са болестта, когато синът й е бил няколкомесечно бебе. Отне й не повече от 5 минути, с цел да ме завоюва за идеята. Най-вече с това, че и двамата със брачна половинка й са кръводарители, само че не могат да подаряват за детето си. Спасяват непознати животи, а за личния си наследник, разчитат на други хора… Много прочувствени са такива моменти. Заливат те усеща, които не си потеглят от теб с времето.
Снимка: Фейсбук
- Какво би трябвало да се промени, с цел да се научим да даряваме и да няма дефицит на кръв?
- Начинът на мислене. На чувство, че си градивна парченце от общественост, едно цяло с близките и когато една парченце има потребност от помощ, друга се отзовава. Интензитетът на комуникиране на тематиката. В обществото, тази тематика се появява случайно и доста бързо излиза от центъра на внимание.
- Търговията с кръв не стопира от години. Липсва ли политическа воля да се приключи?
- Много ми се желае да има елементарен отговор на този въпрос. Краткият отговор е „ Да, от години “. Много постоянно, когато се наложи кръвопреливане на даден пациент, отговорността да се откри нужното количество кръв пада върху околните му. От стрес, нерви, комплициране и възприятие за беззащитност, те съвсем не се замислят къде и по какъв начин да търсят помощ и търсят търговците. Става по-бързо, не изисква време и сили, а съвсем постоянно време и сили тези хора нямат. Те просто желаят да решат казуса допустимо най-бързо. За доброволни безплатни кръводарители я са чували, я не, само че за търговците, дебнещи пред всеки Кръвен център кой не ги знае? И така…
Търговията с кръв я има, тъй като дарената кръв не стига . Когато успеем на 100% потребностите от кръв и кръвни артикули да се покриват от безплатни донори, търговците ще изчезнат от самосебе си. Дотогава, ничия воля и дейности няма да ги спре. Напротив, ще станат още по-изобретателни и по-умели в алъш-вериша. Личното ми мнение е, че би трябвало главно и по доста да се работи с обществото и евентуалните кръводарители – информиране, популяризация, запознаване с действителни случаи. Това е пътят. Политическата воля може доста да помогне да се ускорят свързани с тематиката процеси, само че сама по себе си не е задоволителна.
Снимка: Фейсбук
- Ако кръводаряването стане платено, това ще реши ли казуса?
- Вероятно освен няма да го реши, само че и ще го задълбочи. Финансовият запас би трябвало да бъде употребен в обезпечаване на модерна техника и условия на труд на екипите на Кръвните центрове – с цел да бъдат оптимално съответни и гъвкави в работата си и с донори, и с болничните заведения, които подсигуряват с кръв. Държава, община, всевъзможни структури постоянно могат да измислят способи, с които да покажат поддръжка и признателност към кръводарителите. Пари – не.
- По време на пандемията казусът с кръводаряването стана още по-видим. Каква съгласно теб е повода да няма безплатни кръводарители – терзание за себе си, боязън от иглата или фактът, че когато не касае него, българинът е податлив да неглижира нещата?
- От всичко по доста. Липсата на задоволително информация по всички въпроси, свързани с кръводаряването още от учебната пейка, през фамилията, обществото. Склонността ни да си търсим оправдания по какъв начин да НЕ създадем нещо, вместо способи по какъв начин ДА го създадем. Измамното „ това на мен не може да ми се случи “ . Да, по време на пандемията, спадна напълно броят на кръводарителите – едни се разболяха, едни бяха карантинирани, изчакваха да мине безвредният период. После, пристигна имунизацията и периодите, които тя постанова за съблюдаване без кръводаряване. Но и без пандемия, ние сме на последни места в Европа в обезпечаването на безплатно дарена кръв, тъй че не желая да се употребява като опрощение. Просто нас ни няма като общество.
Снимка: Фейсбук
- Може ли да се каже, че българинът има ниска дарителска просвета?
- Не, все пак, не мога да кажа такова нещо. Българинът може доста кривини да има, само че при съответни апели, изключително когато са за деца, сподели, че може да се отзовава стремително. Което на мен ми приказва, че не сме изгубена идея като народ и общество, само че ни би трябвало съществено " ръгване " години наред. Но би трябвало да се научим, че доста от проблемите ни биха се решили с предварителна защита, съответна и навременна информация и дейности.
- Вредно ли е кръводаряването? Мнозина се опасяват, че като дарят 450 мл от кръвта си, това може да навреди на техния организъм...
- Не единствено не е нездравословно, само че и е потребно за организма на даряващия. Обновява се кръвта, контролира се желязото, понижава рискът от инфаркт. Чувството, че си избавил човешки живот в допълнение те енергизира и прави по-силен.
- Колко постоянно може да подаряват кръв едни здрави мъж и жена?
- По закон, сред две кръвопреливания би трябвало да има най-малко 60 дни. Оптималният брой дарявания за мъжете е 5 пъти в годината, за дамите – 4 пъти. С ангажимента, че всичко е строго самостоятелно и е най-важно самият донор по какъв начин се усеща.
- И най-после – чест ли е да си кръводарител?
- Отговорност е, на първо място – към себе си и всички останали. А идеята те среща с такива невероятни хора и истории, че да ги познаваш, да се докоснеш до тях, да си вземеш от тяхната светлина - тогава е и чест! Честта да бъдеш част от това общество, за което мечтаеш и за което допринасяш с колкото и както можеш.
Да, допустимо е.
На 14 юни 1868 година в австрийската столица Виена се ражда Карл Ландщайнер . Едно малко момче, което надали допуска, че след няколко десетилетия ще разбули тайните на кръвопреливането, като открие кръвните групи и изведе главните закони за съвместителство сред кръвните кафези. През 1930 година Ландщайнер получава Нобеловата премия за медицина, а през 2005 година Световната здравна организация за първи път отбелязва Световния ден на доброволния кръводарител точно на рождения ден на великия академик, доктор и изобретател - 14 юни.
Тази година мотото на Световния ден на доброволния кръводарител е " Дари кръв, с цел да продължи да бие сърцето на Света! ". Целта е да се увеличи осведомеността в международен мащаб за нуждата от безвредна кръв и кръвни артикули.
За страдание, повече от 3/4 от кръводарителите в България дават кръв под напън или нелегално - против пари. Но ги има и белите лястовици. Една от тях е Милка Колдамова. Една майка на 3 дъщери от Стара Загора, която за последните 7 години е дарила над 20 пъти от кръвта си. Освен това е админ на група от над 1000 доброволни кръводарители в обществените мрежи.
За мотивацията й, за проблемите и насладата от това да спасяваш, Милка приказва пред Dir.bg
- Около 80% от българите подаряват кръв единствено, в случай че техен непосредствен има потребност от нея. Имаш ли персонална причина да даряваш кръв? Каква е мотивацията ти?
- Започнах да кръводарявам преди седем години. Запознах се с жена, майка на дете с рядко заболяване на кръвта, което има потребност от кръвопреливане на всеки три седмици. Открили са болестта, когато синът й е бил няколкомесечно бебе. Отне й не повече от 5 минути, с цел да ме завоюва за идеята. Най-вече с това, че и двамата със брачна половинка й са кръводарители, само че не могат да подаряват за детето си. Спасяват непознати животи, а за личния си наследник, разчитат на други хора… Много прочувствени са такива моменти. Заливат те усеща, които не си потеглят от теб с времето.
Снимка: Фейсбук - Какво би трябвало да се промени, с цел да се научим да даряваме и да няма дефицит на кръв?
- Начинът на мислене. На чувство, че си градивна парченце от общественост, едно цяло с близките и когато една парченце има потребност от помощ, друга се отзовава. Интензитетът на комуникиране на тематиката. В обществото, тази тематика се появява случайно и доста бързо излиза от центъра на внимание.
- Търговията с кръв не стопира от години. Липсва ли политическа воля да се приключи?
- Много ми се желае да има елементарен отговор на този въпрос. Краткият отговор е „ Да, от години “. Много постоянно, когато се наложи кръвопреливане на даден пациент, отговорността да се откри нужното количество кръв пада върху околните му. От стрес, нерви, комплициране и възприятие за беззащитност, те съвсем не се замислят къде и по какъв начин да търсят помощ и търсят търговците. Става по-бързо, не изисква време и сили, а съвсем постоянно време и сили тези хора нямат. Те просто желаят да решат казуса допустимо най-бързо. За доброволни безплатни кръводарители я са чували, я не, само че за търговците, дебнещи пред всеки Кръвен център кой не ги знае? И така…
Търговията с кръв я има, тъй като дарената кръв не стига . Когато успеем на 100% потребностите от кръв и кръвни артикули да се покриват от безплатни донори, търговците ще изчезнат от самосебе си. Дотогава, ничия воля и дейности няма да ги спре. Напротив, ще станат още по-изобретателни и по-умели в алъш-вериша. Личното ми мнение е, че би трябвало главно и по доста да се работи с обществото и евентуалните кръводарители – информиране, популяризация, запознаване с действителни случаи. Това е пътят. Политическата воля може доста да помогне да се ускорят свързани с тематиката процеси, само че сама по себе си не е задоволителна.
Снимка: Фейсбук - Ако кръводаряването стане платено, това ще реши ли казуса?
- Вероятно освен няма да го реши, само че и ще го задълбочи. Финансовият запас би трябвало да бъде употребен в обезпечаване на модерна техника и условия на труд на екипите на Кръвните центрове – с цел да бъдат оптимално съответни и гъвкави в работата си и с донори, и с болничните заведения, които подсигуряват с кръв. Държава, община, всевъзможни структури постоянно могат да измислят способи, с които да покажат поддръжка и признателност към кръводарителите. Пари – не.
- По време на пандемията казусът с кръводаряването стана още по-видим. Каква съгласно теб е повода да няма безплатни кръводарители – терзание за себе си, боязън от иглата или фактът, че когато не касае него, българинът е податлив да неглижира нещата?
- От всичко по доста. Липсата на задоволително информация по всички въпроси, свързани с кръводаряването още от учебната пейка, през фамилията, обществото. Склонността ни да си търсим оправдания по какъв начин да НЕ създадем нещо, вместо способи по какъв начин ДА го създадем. Измамното „ това на мен не може да ми се случи “ . Да, по време на пандемията, спадна напълно броят на кръводарителите – едни се разболяха, едни бяха карантинирани, изчакваха да мине безвредният период. После, пристигна имунизацията и периодите, които тя постанова за съблюдаване без кръводаряване. Но и без пандемия, ние сме на последни места в Европа в обезпечаването на безплатно дарена кръв, тъй че не желая да се употребява като опрощение. Просто нас ни няма като общество.
Снимка: Фейсбук - Може ли да се каже, че българинът има ниска дарителска просвета?
- Не, все пак, не мога да кажа такова нещо. Българинът може доста кривини да има, само че при съответни апели, изключително когато са за деца, сподели, че може да се отзовава стремително. Което на мен ми приказва, че не сме изгубена идея като народ и общество, само че ни би трябвало съществено " ръгване " години наред. Но би трябвало да се научим, че доста от проблемите ни биха се решили с предварителна защита, съответна и навременна информация и дейности.
- Вредно ли е кръводаряването? Мнозина се опасяват, че като дарят 450 мл от кръвта си, това може да навреди на техния организъм...
- Не единствено не е нездравословно, само че и е потребно за организма на даряващия. Обновява се кръвта, контролира се желязото, понижава рискът от инфаркт. Чувството, че си избавил човешки живот в допълнение те енергизира и прави по-силен.
- Колко постоянно може да подаряват кръв едни здрави мъж и жена?
- По закон, сред две кръвопреливания би трябвало да има най-малко 60 дни. Оптималният брой дарявания за мъжете е 5 пъти в годината, за дамите – 4 пъти. С ангажимента, че всичко е строго самостоятелно и е най-важно самият донор по какъв начин се усеща.
- И най-после – чест ли е да си кръводарител?
- Отговорност е, на първо място – към себе си и всички останали. А идеята те среща с такива невероятни хора и истории, че да ги познаваш, да се докоснеш до тях, да си вземеш от тяхната светлина - тогава е и чест! Честта да бъдеш част от това общество, за което мечтаеш и за което допринасяш с колкото и както можеш.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ