И ДА, И НЕ! Ritz с малки забележки
Когато човек кръсти обекта си Ritz на името на именития хотелиер, тръгнал като елементарен чиновник на лондонския Savoy по пътя си до международния връх в занаята, поражда огромни упования у клиентите. Новото софийско кафене на жълтите павета, на мястото на остарялата Варшава - онази непостижимата от гениалния филм на Рангел Вълчанов, Богомил Райнов и приказните в него Невена Коканова, Стефан Данаилов и Георги Калоянчев Инспекторът и нощта, е избрало тъкмо това наименование.
Интериорът е в жанр, който бихме свързали с името, въпреки да личат известни плеоназми.
Витрината със сладкиши обаче е прекомерно постна, изключително за старт. Опитахме и останахме удовлетворени от мача-чийзкейка - като остаряла виенска торта кезе (същото като чийзкейк по име и наличие, само че в леко по-необрана форма), само че с цвят зелен. Добре, но единствените други неща, които можехме да изберем бяха тирамису в дребна фабрична чашка и макарони с лек ретро маниер, по-близък до това, което преди 3-4 десетилетия у нас наричахме " целувки ".
Празнота. Неподходяща за началото на нещо претенциозно с такова ми ти наименование.
Понеже бяхме в заведението към 5, а и е Ritz въпреки всичко, чакахме да има и чай. Five o`clock и така нататък Но не би...
Не са се сетили да оферират и другата, към този момент наложителна добавка към чая в пет в лондонския Ritz и всички останали места от тази класа, а също в парижкия, мадридския и другите - чаша шампанско. Или най-малко просеко. Не се и виждат бутилки с мехурчета на щастието, с изключение на затворени в недотам хармониращ на останалия интериор ледник, който може гостът и да не забележи. Не са примерно до сладкишите във витрините, върху шкафовете, дори не и в шампаниерата, която си стои празна и безсмислена сред масите.
И още нещо, което единствено би помогнало: заведението не работеше в последната, а за него - първа, неделя. Домакините споделиха - ами то не е имало още публично разкриване, което не се разбра каква тъкмо връзка има, като се изключи че очевидно " нЕма `ора ".
А толкоз би му отивал класен брънч в безметежните часове на почивния ден.
Забележки дребни, само че основни.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Интериорът е в жанр, който бихме свързали с името, въпреки да личат известни плеоназми.
Витрината със сладкиши обаче е прекомерно постна, изключително за старт. Опитахме и останахме удовлетворени от мача-чийзкейка - като остаряла виенска торта кезе (същото като чийзкейк по име и наличие, само че в леко по-необрана форма), само че с цвят зелен. Добре, но единствените други неща, които можехме да изберем бяха тирамису в дребна фабрична чашка и макарони с лек ретро маниер, по-близък до това, което преди 3-4 десетилетия у нас наричахме " целувки ".
Празнота. Неподходяща за началото на нещо претенциозно с такова ми ти наименование.
Понеже бяхме в заведението към 5, а и е Ritz въпреки всичко, чакахме да има и чай. Five o`clock и така нататък Но не би...
Не са се сетили да оферират и другата, към този момент наложителна добавка към чая в пет в лондонския Ritz и всички останали места от тази класа, а също в парижкия, мадридския и другите - чаша шампанско. Или най-малко просеко. Не се и виждат бутилки с мехурчета на щастието, с изключение на затворени в недотам хармониращ на останалия интериор ледник, който може гостът и да не забележи. Не са примерно до сладкишите във витрините, върху шкафовете, дори не и в шампаниерата, която си стои празна и безсмислена сред масите.
И още нещо, което единствено би помогнало: заведението не работеше в последната, а за него - първа, неделя. Домакините споделиха - ами то не е имало още публично разкриване, което не се разбра каква тъкмо връзка има, като се изключи че очевидно " нЕма `ора ".
А толкоз би му отивал класен брънч в безметежните часове на почивния ден.
Забележки дребни, само че основни.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ