Когато четем фейлетоните на Любен Каравелов, съвсем спонтанно се питаме:

Когато четем фейлетоните на Любен Каравелов, напълно непринудено се питаме: „ А трансформирало ли се е в действителност нещо? ”. Ето определени фрагменти от тях.

Неутешителен отговор на „ Знаеш ли ти кои сме? ”

Изящната книжевност е огледало на националният живот; а науката е божествена истина, която би трябвало да бъде свещена за всеки човек. А ние си играеме с тях! А в какво положение се намира нашата книжевност? На какво е замязяла сред нас свещената просвета? Вземете в ръцете си цариградското периодическо списание “Читалище ”, вземете Блъсковото “Училище ”, вземете Живкиновият “Книжовен парцел ”, вземете в. “Право ” (за “Периодическото списание ” на “Българското книжевно сдружение ” в Браила аз не споменувам, тъй като то наподобява на къртиците, които живеят подземен и които се демонстрират единствено на Еньовден), най-сетне вземете всичките български учебници и не учебници – и порадвайте се. В нашата литература, а изключително в нашите образователни периодичен списания вие ще да намерите и философии (Йовчев), и морални поуки (Алеко Кръстович), и ораторства (Балабанов), и лирика (Деребеев), и критическо-исторически изследования (Гаврил Кръстевич), и астрономии (Блъсков); само че не търсете ни мисли, ни познания, ни цел.

Аз съм убеден, че вие ни в монголската литература не би намерили подобен един безпорядък, какъвто ще да срещнете в нашата прокопсана книжевност.

И по този начин, в случай че на тоя свят има нещо неуместно, то това нещо би трябвало да се търси сред нашите писатели. Бог да елементарни! У нас всеки един “синигер ” желае да пее и да написа стихотворения; у нас всеки един бозаджия желае да написа за астрономията; у нас всеки един празноглавец се старае да бъде дипломатин.

А учителите ни? Нашите учители се завземат съвсем за всичко. Аз познавам мнозина от тях, които четат на учениците си такива предмети, които и насъне не са виждали; познавам и такива, които споделят, че ракът е риба, че кравата има Сократовски качества и че човеческото познание е сирене. А почтените българчета слушат, зяпат и чакат съшествието на свети дух, с цел да ги просвети и да им помогне да схванат това, щото не е в положение да разбере и самичък рационални Радослав. А бащите? – На бащите не трябват учители и возпитатели. Бащите търсят не учители за децата си, а приятели за себе си, с които да пият мастика, да пеят “чам-чам-дибинде ” и да...

Разбирате ли? Народът заплаща, сиромасите пъшкат, баба Кера дава последнята си парица; а децата си остават патенца, какъвто е и учителят им. Знаеш ли ти кои сме? – ние сме си ние, ние сме за недоволство, ние сме за презиране, ние сме за сопа, ние сме за смях. Малко ни са били турците. Циганите заслужават повече обич и повече състрадание, нежели ние. Истина, че сред нашите учители има и почтени за почитание личности; само че и тия прекомерно скоро се скапват, изветряват се, обабват се и глупеят сред чорбаджиите. Един преподавател ми разказваше, че в продължението на осем години той не можал да прочете нито една книга. “Нямам време, споделяше той, от пиянство не мога очите си да отворя! ” И по този начин, кръчмата е нашата учена академия, кафенето е наша гимназия, а чашката е наша библиотека. Аз би трябвало да се съзная, че от нашите учители прекомерно малко на брой познават своите длъжности, прекомерно малко на брой не вземат пари на вятърът. У нас най-славят ония учители, които умеят да чешат опашката на чорбаджиите и които имат гений да се кланят по-низко. Трябва да виждам и това, че тия чорбаджийски учители не са обязани да посещават учебното заведение и да се трудят напразно; а длъжни са да си вземат заплатата постоянно. Чорбаджилъкът, агалъкът и пущалъкът са всичко; а човещината, учението, образованието и знанието не са нищо. Ако искаш да бъдеш уважаем, обичан и почитаем, то би трябвало да имаш родственици сред чорбаджиите; а в случай че искаш да бъдеш господар, то да целунеш калната пета на кадията три пъти. И по този начин, всичко е свезано сред себе си по този начин ягко, щото учебните заведения ни са замязяли на кочини. Ако ти имаш какво-годе самолюбие, в случай че ти имаш каква-годе почтеност, то не можеш да свариш каша с чорбаджилък. “Кой знае повече от нас, той не е за нас ”, споделят чорбаджиите.

Иди в този момент и познай кои сме ние! У нас всичко е шупнало, а нищо не е втасало, всичко е избъбнало, а нищо не е цъфнало. Ако надникнете в учебните заведения си, то ще да ни се доплаче; а в случай че разгърнеме нашите периодичен списания (даже нашите книги), то би трябвало да се пукнеме от смях. “Обаче и тъй като Плутарх и Цицерон споделят, че душата е произведение на всевишният ”, то аз ще да кажа, че лекар Пискюлев е теле. Знаеш ли в този момент кои сме ние? Ако не знаеш, то аз ще да ти кажа, че ние сме и за смях. Много добре вършат действителните членове на “Българското книжевно сдружение ” в Браила, че работят подземен, т. е. в помрачината, тъй като в противоположен случай, тия би предиздвикали хората или да плачат, или да се смеят. Вземат си ляфичката и гледат си кефчето. Блазе им! Ето хора за работа, ето фес за келява глава, ето тиква за печене!

Нашият публичен живот

Нашето честито държавно управление гледа на всеки един христиенин като на куче, а това куче има пред неговите очи каква-годе цена единствено тогава, когато е то богато, а когато е по този начин, то и раята до момента нищо повече не е правила с изключение на да събира благосъстояния, т. е. да се старае да се откупи и да избави своят тил от турската или държавната сопа. У нас честните хора носят наименование чапкъни; а най-родолюбивите се назовават бунтовници и хайдуци.

Нашата нравствена мощ е съединена с нашият независим живот по този начин също, както е съединено и тялото с душата. От нашата политическа самостоятелност зависи нашето нравствено събуждане, и назад. За доказателство ние ще да покажем отново на нашият черковен въпрос, който(говориме към този момент педесети път) ще да си остане въпрос чак до тогава, до момента в който ние не бъдеме освободени политически. Но аз както споделих към този момент нагоре, че в доста връзки е виновато и нашето возпитание и обучение. Да докажеме. Нашите татковци са чорбаджии и домашни деспоти, нашите майки са убиени и оскъдни създания, нашите учители и возпитатели са развалени същества, нашите пастири са невежи и т. н. Българите би трябвало напълно да се превозпитат, да оставят своите турски нрави и традиции, да залегнат за своето возпитание и обучение, да изчистят напълно византийското гюрбе; а след това към този момент да захванат да живеят човечески. Трябва да кажа, че днешното обучение е неефикасно: а без обучение ние в никакъв случай няма да достигнеме до никакво положително. Аз апелирам бога да избави и неприятелите ми от французките возпитаници, както и от техните учители! А българите описват, че крушата не пада надалеч от коренът си. Ето за какво и нашият черковен въпрос не може да се реши за наша изгода. У нас всичко става за пари, затова... Тежко и горко на нашият народ, в случай че той остане дотолкоз обратно, щото разнообразни шарлатани да пазят ползите му!

Науката не търпи ораторства

Ние в никакъв случай не сме говорили, че на българският народ не би трябвало тая или оная наука; говорили сме единствено, че дорде децата ни не научат букварът и аритметиката, то няма да схванат ни алгебрата, ни Хегеловата философия. Освен това ние атакуваме не на тая или на оная просвета, а на оная метода и на оня език, с които се пишат и превождат множеството наши български книги. Трудни и високи науки няма на тоя свят, има единствено сложни изложби, които не е в положение да смели нашият малко просветен корем. Науката е елементарна, затова и нейното ревю би трябвало да бъде просто и понятно. Всяка една просвета, която се не старае да открие истината, а гони каквато и да е цел – тя не е просвета. Науката, както и истината – която тя проповядва, - би трябвало да бъде елементарна, ясна и очистена от всеки един отпадък. Ето какви са нашите хрумвания за българската литература.

Снимки: Wikipedia