Когато започнах да виждам хората
„ Когато постоянно се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, стартират да се пробват да го трансформират. И се сърдят, когато не вършим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае по какъв начин другият би трябвало да живее живота си, само че в действителност никой не знае по какъв начин би трябвало да живее своя личен. " - Паулу Коелю
Колко истина има в тези думи...
Много постоянно ние съдим другите, пречупвайки всичко през нашата призма – по какъв начин ние си представяме обещано деяние или каква е нашата визия за хубаво или вярно.
Правило ли ви е усещане, когато седнете някъде и към вас има доста хора, доста разнообразни от вас хора, по какъв начин нормално се появяват въпроси като: „ за какво е облякла тази рокля... " или „ не би трябвало да пие това – то е нездравословно... ", " каква коса... ", " какъв брой високо приказва... " и по този начин нататък и по този начин нататък.
А случвало ли ви се е да седнете с другар или другарка и те да стартират да ви изясняват какво би трябвало да извършите в дадена обстановка... и доста постоянно без да ги питате. Аз мисля, че на всеки му се е случвало и не е изключително прелестно, нали?
Да, има неща, които са нездравословни, и такива, които не са по усета на всеки. И тук приказвам за всички области – от храната до държанието, като минем през визията и заниманията. За някои хора най-важно е съчетанието на цветовете, за други каква е прическата им, за трети тези неща може да не са значими, само че те държат доста на нещо друго.
Има хора, които постоянно желаят всичко да е изпипано до последната детайлност и такива, които се доверяват на момента и импровизират.
И всички тези разлики са мотив да сме щастливи – щастливи, че можем да забележим другата, непознатата позиция.
