Връщайки се в Nintendo Games помогна да излекувам вътрешното ми дете
Когато атомният ми виолетов състезател на играта беше откраднат през 1999 година, се пробвах да не рева. Бях на 9 и към този момент го правех прекомерно постоянно. И към този момент не желаех да се схващам като дете.
Няколко години по-късно, в опит да бъда обсъждан като по-зрял, гледах по-малко карикатури и избирах поло ризи вместо графични тройници. When relatives said I was too old to be photographing Pokémon on my Nintendo 64, I pretended not to care, though my nonchalance masked my continued attachment to those types of games.
Often anxious, I hoped to be perceived as tough instead, convincing myself that I wanted to play football in the streets and Madden 2000 with a controller. Като част от моето самозапазване, аз се дистанцирах от видеоигрите, които се смятаха за детски от мнозина.
Тази седмица идването на Switch 2 ми подсети по какъв начин да се върна в Nintendo Games, защото възрастен ми оказа помощ да изцелявам...Прочетете целия текст »
