Село на 20 км от Пловдив има световна слава на мястото с най-лечебен и чист въздух
" Кога за последно диша О2? " е въпрос, който надали някой ще ви зададе. Хубаво е обаче понякога сами да питаме себе си и в случай че нямаме подготвен отговор, да оставим за момент злободневните тематики на назад във времето и да си отделим малко време, споделя уеб сайтът " Трип.Дир "
Бойково
На 20 км от Пловдив, още веднъж в полите на Родопите, лежи село Бойково, населявано от едвам 80 поданици. Световна популярност като едно от местата с най-чист въздух в Европа то добива още по времето на социализма.
През 1987 година Френската академия на науките прави проучване и открива, че 3 места на Стария континент имат целителен въздух - Шамони във Франция, Карлови вари в Чехия и село Бойково в Родопите. Последното е ситуирано на най-северните скатове на рида Чернатица, на надморска височина 1106 метра. Селото попада в планинска климатична област, като климатът е мек, с ветровито лято и относително мека зима, в която вали щедро сняг.
Местоположението на Бойково е такова, че е предпазено от мощни и студени ветрове. Подходящо е за дребни деца и хора с астматични и белодробни проблеми. Селото е основано след обединяването на голям брой колибарски махали и родове. В момента там има над 900 къщи, само че множеството се употребяват като вили и нямат непрекъснати жители. По време на пика на Ковид мнозина са дошли в Бойково, с цел да карат карантината и оздравявали по-бързо, споделя кметският наместник на селото.
Чепеларе
Климатолечението в китното Чепеларе има вековни обичаи. Още през 1911 година там се открива първата болница за лекуване за белодробни болести, а по-късно през 1933 година в Пампорово е отворена и първата вила-пансион от Никола Чичовски, с което се слага началото на развиването на курорта.
Гъстите борови гори в региона са разковничето за лечебния въздух, тъй като усилват неговата йонизацията. Високата фитонцидна плътност е тип въздушен антибиотик, с който природата ни подарява по време на цъфтежа на боровете. Експерти регистрират, че в Чепеларе има целебно комбиниране на ниска влага, доста слънчеви дни и висока йонизация на въздуха.
Тя усъвършенства настроението, обезврежда радиацията, лекува белодробни заболявания, алергии, мигрени, въздейства за възобновяване на функционалността на нервната система, спомага за убиването на бактериите и вирусите и усилва усвояването на кислорода. Градът е и с най-голяма надморска височина у нас - на над 1140 метра. Той е в преходно-континенталната зона, по тази причина и зимата тук е мека, само че пък снегът се застоява от 80 до 120 дни в годината. Чепеларе се слави и с 2000 слънчеви часа годишно.
Батак
Едно от невидимите чудеса на Родопите е чистият въздух. Според специалистите от НАСА възрожденската реликва Батак е измежду местата, на които американската галактическа организация е измерила, че качеството на въздуха е извънредно високо, няма замърсявания и има лечебно влияние.
До откритието се стигнало по случайност, откакто екип от Националното ръководство по въздухоплаване и проучване на галактическото пространство на Съединени американски щати изследвал от хиляди километри височина целия родопски район, установявайки, че въздухът на Батак се отличава с естествената си йонизация.
Историческият град, намиращ се на 27 км от СПА столицата на Балканите - Велинград, се извисява на 1036 метра над морското равнище в региона на Западните Родопи. Котловината, в която е сврян, е обградена от бърда и Батак е предпазен от мощни ветрове. Характерно за този регион явление " белият вятър ", както локалните назовават южняка. През лятото там е ветровито, а през зимата снеговете не липсват.
Сандански
Климатът и минералната вода на Сандански са фамозни в целия свят и са неговото богатство. Доказано вършат чудеса със здравето, а свидетелства за това има още от 2 хилядолетия преди Христа, когато в региона пораждат първите селища. Познанията от древността не са забравени и през днешния ден, а неслучайно градът продължава да се развива и постанова като един от желаните балнео и СПА центрове в страната. Градът, намиращ се в подножието на Пирин, се е разпрострял амфитеатрално от двете страни на река Санданска Бистрица. Той е приет за най-хубавата естествена амбулатория в Европа на бронхиална астма. Основен фактор за това е неповторимият климат - преходно-континентален с изразено средиземноморско въздействие, поради което градът е прочут като " българскияклиматичен юг ". Въздухът в Сандански е чист, безпаричен на алергени, богат на О2 и негативни йони и лекува редица белодробни болести.
Искрец
Село Искрец се намира на 45 км от София, напълно покрай Своге. През далечната 1908 година там е издигнат санаториум за лекуване на туберкулоза с декрет и подаяние от цар Фердинанд. Мястото е определено от особено назначена от монарха комисия, която е пътувала из България и е правила измервания на климатичните параметри. Спират се на Искрец поради характерния микроклимат, чист въздух и незначителния брой на мъгливите дни, което го прави подобаващ за лекуване на хора с белодробни болести. И до в този момент секвоя, посадена преди 114 години от цар Фердинанд, се издига до входа на профилираната белодробна болница за дълготрайно лекуване в селцето. То е желано място за туризъм, отмора и отдих през уикенда най-много от столичани поради чистия си и потребен за здравето въздух.
Радунци
В село Радунци до Мъглиж също споделят, че имат най-чистият въздух на Балканите. Твърдят го освен локалните хора, само че доказателство за това е, че мястото е било определено за построяването на най-голямата белодробна болница у нас още по царско време измежду други 20 в страната. Тя е била предопределена за долекуване на туберкулоза, за костно-ставна туберкулоза и за други тежки белодробни болести. Намира се на 650 метра надморска височина, само че през днешния ден, за жалост, не действа. Лично Цар Борис III дарил през 1936 година 500 дка гори и ливади в землището на село Дъбово, с цел да бъде подсигурена издръжката на болничното заведение. Все още обаче лечебният туризъм в района е развъртян. За силата на въздуха там се носят даже митове. Една от тях гласи, че дядо на име Радун (откъдето идва името на селото - Радунци), се разболял от туберкулоза, само че всеки ден идвал в тази околност с овцете си и след известно време излекуван с помощта на чистия въздух. Никой от фамилията не желал да го съпровожда, с изключение на най-малката внучка. След време всичките му родственици умряли от туберкулоза, единствено той и внучето, с което ходели на паша, оживели.
Трявна
В Трявна въздухът също е прочут със своите лечебни свойства. Тук децата зачервяват бузките, получават вкус и укрепват, споделят всички локални хора. Неслучайно във възрожденския град е издигнат и един от известните белодробни санаториуми за деца, тъй като въздействието на кислорода в района е в действителност мощно. Трявна е планински град, а свежият въздух там е с умерена мокрота. Характерно е, че в района липсват мъгли и климатът е мек през всички годишни сезони. Една от аргументите въздухът там да е толкоз свръхестествен, са фитонцидите от боровите гори в близост, които убиват всички микроби в организма.
Бойково
На 20 км от Пловдив, още веднъж в полите на Родопите, лежи село Бойково, населявано от едвам 80 поданици. Световна популярност като едно от местата с най-чист въздух в Европа то добива още по времето на социализма.
През 1987 година Френската академия на науките прави проучване и открива, че 3 места на Стария континент имат целителен въздух - Шамони във Франция, Карлови вари в Чехия и село Бойково в Родопите. Последното е ситуирано на най-северните скатове на рида Чернатица, на надморска височина 1106 метра. Селото попада в планинска климатична област, като климатът е мек, с ветровито лято и относително мека зима, в която вали щедро сняг.
Местоположението на Бойково е такова, че е предпазено от мощни и студени ветрове. Подходящо е за дребни деца и хора с астматични и белодробни проблеми. Селото е основано след обединяването на голям брой колибарски махали и родове. В момента там има над 900 къщи, само че множеството се употребяват като вили и нямат непрекъснати жители. По време на пика на Ковид мнозина са дошли в Бойково, с цел да карат карантината и оздравявали по-бързо, споделя кметският наместник на селото.
Чепеларе
Климатолечението в китното Чепеларе има вековни обичаи. Още през 1911 година там се открива първата болница за лекуване за белодробни болести, а по-късно през 1933 година в Пампорово е отворена и първата вила-пансион от Никола Чичовски, с което се слага началото на развиването на курорта.
Гъстите борови гори в региона са разковничето за лечебния въздух, тъй като усилват неговата йонизацията. Високата фитонцидна плътност е тип въздушен антибиотик, с който природата ни подарява по време на цъфтежа на боровете. Експерти регистрират, че в Чепеларе има целебно комбиниране на ниска влага, доста слънчеви дни и висока йонизация на въздуха.
Тя усъвършенства настроението, обезврежда радиацията, лекува белодробни заболявания, алергии, мигрени, въздейства за възобновяване на функционалността на нервната система, спомага за убиването на бактериите и вирусите и усилва усвояването на кислорода. Градът е и с най-голяма надморска височина у нас - на над 1140 метра. Той е в преходно-континенталната зона, по тази причина и зимата тук е мека, само че пък снегът се застоява от 80 до 120 дни в годината. Чепеларе се слави и с 2000 слънчеви часа годишно.
Батак
Едно от невидимите чудеса на Родопите е чистият въздух. Според специалистите от НАСА възрожденската реликва Батак е измежду местата, на които американската галактическа организация е измерила, че качеството на въздуха е извънредно високо, няма замърсявания и има лечебно влияние.
До откритието се стигнало по случайност, откакто екип от Националното ръководство по въздухоплаване и проучване на галактическото пространство на Съединени американски щати изследвал от хиляди километри височина целия родопски район, установявайки, че въздухът на Батак се отличава с естествената си йонизация.
Историческият град, намиращ се на 27 км от СПА столицата на Балканите - Велинград, се извисява на 1036 метра над морското равнище в региона на Западните Родопи. Котловината, в която е сврян, е обградена от бърда и Батак е предпазен от мощни ветрове. Характерно за този регион явление " белият вятър ", както локалните назовават южняка. През лятото там е ветровито, а през зимата снеговете не липсват.
Сандански
Климатът и минералната вода на Сандански са фамозни в целия свят и са неговото богатство. Доказано вършат чудеса със здравето, а свидетелства за това има още от 2 хилядолетия преди Христа, когато в региона пораждат първите селища. Познанията от древността не са забравени и през днешния ден, а неслучайно градът продължава да се развива и постанова като един от желаните балнео и СПА центрове в страната. Градът, намиращ се в подножието на Пирин, се е разпрострял амфитеатрално от двете страни на река Санданска Бистрица. Той е приет за най-хубавата естествена амбулатория в Европа на бронхиална астма. Основен фактор за това е неповторимият климат - преходно-континентален с изразено средиземноморско въздействие, поради което градът е прочут като " българскияклиматичен юг ". Въздухът в Сандански е чист, безпаричен на алергени, богат на О2 и негативни йони и лекува редица белодробни болести.
Искрец
Село Искрец се намира на 45 км от София, напълно покрай Своге. През далечната 1908 година там е издигнат санаториум за лекуване на туберкулоза с декрет и подаяние от цар Фердинанд. Мястото е определено от особено назначена от монарха комисия, която е пътувала из България и е правила измервания на климатичните параметри. Спират се на Искрец поради характерния микроклимат, чист въздух и незначителния брой на мъгливите дни, което го прави подобаващ за лекуване на хора с белодробни болести. И до в този момент секвоя, посадена преди 114 години от цар Фердинанд, се издига до входа на профилираната белодробна болница за дълготрайно лекуване в селцето. То е желано място за туризъм, отмора и отдих през уикенда най-много от столичани поради чистия си и потребен за здравето въздух.
Радунци
В село Радунци до Мъглиж също споделят, че имат най-чистият въздух на Балканите. Твърдят го освен локалните хора, само че доказателство за това е, че мястото е било определено за построяването на най-голямата белодробна болница у нас още по царско време измежду други 20 в страната. Тя е била предопределена за долекуване на туберкулоза, за костно-ставна туберкулоза и за други тежки белодробни болести. Намира се на 650 метра надморска височина, само че през днешния ден, за жалост, не действа. Лично Цар Борис III дарил през 1936 година 500 дка гори и ливади в землището на село Дъбово, с цел да бъде подсигурена издръжката на болничното заведение. Все още обаче лечебният туризъм в района е развъртян. За силата на въздуха там се носят даже митове. Една от тях гласи, че дядо на име Радун (откъдето идва името на селото - Радунци), се разболял от туберкулоза, само че всеки ден идвал в тази околност с овцете си и след известно време излекуван с помощта на чистия въздух. Никой от фамилията не желал да го съпровожда, с изключение на най-малката внучка. След време всичките му родственици умряли от туберкулоза, единствено той и внучето, с което ходели на паша, оживели.
Трявна
В Трявна въздухът също е прочут със своите лечебни свойства. Тук децата зачервяват бузките, получават вкус и укрепват, споделят всички локални хора. Неслучайно във възрожденския град е издигнат и един от известните белодробни санаториуми за деца, тъй като въздействието на кислорода в района е в действителност мощно. Трявна е планински град, а свежият въздух там е с умерена мокрота. Характерно е, че в района липсват мъгли и климатът е мек през всички годишни сезони. Една от аргументите въздухът там да е толкоз свръхестествен, са фитонцидите от боровите гори в близост, които убиват всички микроби в организма.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ