Нова хипотеза твърди, че хомо сапиенс води началото си от земите на Мароко
Кога тъкмо и къде е зародил човешкият тип? Антрополозите се борят от години да намерят отговора на този въпрос. Отделни парченца от огромният пъзел до момента посочваха, че това евентуално е станало някъде в суб-Сахарна Африка преди към 200 000 години.
Нови открития обаче, слагат тези изводи под въпрос. Публикации в списание „ Нейчър “ оборват тази догадка и изместват времето на пораждане на нашия тип със 100 000 години обратно, а мястото на поява на хората изобщо не е подозирано до момента от специалистите. Намерените остатъци от антични хора са най-старите открити до момента.
През 1961 година служащи копаят варовикови скали в хълмистия район западно от Маракеш. Попадат на по-мек пласт обагрен в ръждиво-кафяво и в него намират човешки череп. Следващите дни идва проучвателен екип, като открива още остатъци, в това число от челюстна кост и част от ръка на античен човек. Тогава учените дефинират възрастта на останките на 40 000 години или няколко хиляди години преди предшествениците на човешкия тип – неандерталците да изчезнат. Оказва се обаче, че през 1961 година не са копали задоволително надълбоко.
40 години по-късно, екип на антрополога Жан-Жак Хублен от института Макс Планк, копае десетина пласта под мястото, където е открит черепът през 1961 година На по-голямата дълбочина екипът му открива кости, принадлежали на най-малко пет души, както и обгорели кремъчни остриета, евентуално от огнища наоколо. За да ги датират, учените от Макс Планк употребяват техника, която дефинира какъв брой радиация се е натрупала в кремъчните остриета, откакто те са били направени. Изводът е впечатляващ – костите и кремъчните принадлежности са били на хора живели сред 300 и 350 хиляди години преди нас.
Интересното обаче предстояло. Когато проучили внимателно намерените черепи, вместо грубите черти в лицето на античните прародители на хората, като Homo Erectus или Homo heidelbergensis, черепите изумително приличали на тези на актуалните хора. Докато Хомо Еректус имал издуто чело и една обща изпъкнала кост под веждите, при откритите край Маракеш черепи изпъкналостите над очите били по-малки и две обособени, а челото – сходно на това при актуалните хора. Вместо огромно лице и сплеснат череп, тези хора са имали дребни и закръглени лица. Според Хублен, въпреки черепите им да са малко по-удължени, тези хора мъчно биха се различавали измежду група от модерни хора. Мястото за мозъка е нещо приблизително сред това на античните прародители на хората и това на актуалния човек.
Според Хублен, тази неповторима композиция от черти присъщи за архаичните прародители на хората и за актуалния човек демонстрира, че откритият тип най-вероятно съставлява началото, от което произлиза хомо сапиенс. Той е зародил по днешните земи на Мароко, а не в областите на юг от Сахара.
