Кога ще свърши пандемията от COVID-19
Кога ще завърши пандемията COVID-19? И по какъв начин? Според историците пандемиите нормално завършват по два метода: медицински, който се случва, когато заболеваемостта и смъртността се намаляват и обществен, когато страхът от заболяването понижава.
„ Когато хората питат: Кога ще свърши? - те питат за обществения край”, показва доктор Джеръми Грийн, специалист по здравна история в института „ Джон Хопкинс”, представен от „ Ню Йорк Таймс”.
С други думи, краят на пандемиите рядко настава по медицински аргументи, тъй като болестта е победена и смъртността понижава.
Всъщност, съгласно последното изследване на „ Ипсос”, обхващащо 33 страни, хората в Саудитска Арабия, Китай, Унгария и Малайзия към този момент считат, че пандемията от COVID-19 „ е спряна”.
За разлика от всяка друга пандемия, тази се наблюдава от близко и в действително време с подробни индикатори като направени лабораторни проби, приети в болница пациенти, признати в интензивни отделения, сложени ваксини и така нататък
В основата на този метод е привлекателността на обективността на данните, като средство против несигурността и страха, показват в „ Британското здравно списание” докторантът в „ Принстън” Дейвид Робъртсън и доцентът във Факултета по фармация на Университета на Мериленд, Питър Доши.
Данните оказват помощ да се концептуализира нуждата от обществени ограничавания и да се упражнява надзор върху разпространяването на болестта. От друга страна обаче те могат да засилят страховете на хората и да основат чувство за беззащитност.
Всъщност няма универсална формулировка за епидемиологичните параметри на завършек на пандемията от COVID-19, оповестена от Световната здравна организация при започване на предходната година.
Данните основават чувство, че пандемията ще завърши, когато всички знаци доближат нула.
Но историята на респираторните пандемии от предишния век демонстрира, че краят им не е явен и че приключването им нормално значи обновяване на обществения живот, а не постигането на характерни епидемиологични цели.
Респираторните пандемии от последните 130 години нормално са следвани от годишни сезонни талази, подхранвани от вирусна ендемичност, която нормално продължава до идната пандемия.
Например, макар че доста учени разказват „ испанския грип”, в този момент прочут като „ свински” или H1N1, в три талази от 1918 до 1919 година, има и редица други, които прибавят четвърта вълна през 1920 година
Тази колебливост в датирането демонстрира неточния темперамент на потребление на смъртността като индикатор за края на пандемията.
Идеята, че пандемията завършва, когато новите случаи или умрелите спаднат до нула, е в несъгласие с историческите доказателства, че забележителна заболеваемост и смъртност не престават да се следят, сезон след сезон. През 1928-1929 година да вземем за пример H1N1 убива над 100 хил. души единствено в Съединени американски щати.
Понякога смъртността от болестите в годините сред пандемиите е даже по-висока, само че обществото към този момент не я приема като ексклузивен фактор.
Друг метод, по който може да се разгласи краят на пандемията, е премахването на противоепидемичните ограничения и ограничавания.
В това отношение COVID-19 няма казус. Обикновено в предишното животът се е нормализирал бързо, евентуално тъй като хората са нямали различен избор, без значение какъв брой смъртоносни са били патогените.
Всъщност, къс взор към минали пандемии в Съединени американски щати демонстрира, че няма детерминирана връзка сред патогенността на вируса и интензивността или продължителността на противоепидемичните ограничения.
Пандемията от COVID-19 е исторически неповторима в степента, в която спирането и възобновяването на обществения живот е тясно обвързано с епидемиологичните индикатори.
Редица историци означават, че пандемиите не приключват, когато завърши предаването на болестта, а по-скоро, когато заболяването престане да бъде във фокуса на вниманието на необятната общност.
Краят на пандемията от COVID-19 няма да пристигна с постигането на някакво равнище на групов имунитет и публична декларация, а ще настъпи последователно и неравномерно. Това е по-скоро социологичен феномен, в сравнение с биологичен.
Пандемиите последователно избледняват, защото обществата се приспособяват към живота с новия патоген и общественият ред се връща към естественото.
Като извънреден интервал, в който общественият живот е нарушен, пандемията от COVID-19 ще завърши, когато обществата решат, че други проблеми заслужават в по-голяма степен тяхното внимание.
„ Когато хората питат: Кога ще свърши? - те питат за обществения край”, показва доктор Джеръми Грийн, специалист по здравна история в института „ Джон Хопкинс”, представен от „ Ню Йорк Таймс”.
С други думи, краят на пандемиите рядко настава по медицински аргументи, тъй като болестта е победена и смъртността понижава.
Всъщност, съгласно последното изследване на „ Ипсос”, обхващащо 33 страни, хората в Саудитска Арабия, Китай, Унгария и Малайзия към този момент считат, че пандемията от COVID-19 „ е спряна”.
За разлика от всяка друга пандемия, тази се наблюдава от близко и в действително време с подробни индикатори като направени лабораторни проби, приети в болница пациенти, признати в интензивни отделения, сложени ваксини и така нататък
В основата на този метод е привлекателността на обективността на данните, като средство против несигурността и страха, показват в „ Британското здравно списание” докторантът в „ Принстън” Дейвид Робъртсън и доцентът във Факултета по фармация на Университета на Мериленд, Питър Доши.
Данните оказват помощ да се концептуализира нуждата от обществени ограничавания и да се упражнява надзор върху разпространяването на болестта. От друга страна обаче те могат да засилят страховете на хората и да основат чувство за беззащитност.
Всъщност няма универсална формулировка за епидемиологичните параметри на завършек на пандемията от COVID-19, оповестена от Световната здравна организация при започване на предходната година.
Данните основават чувство, че пандемията ще завърши, когато всички знаци доближат нула.
Но историята на респираторните пандемии от предишния век демонстрира, че краят им не е явен и че приключването им нормално значи обновяване на обществения живот, а не постигането на характерни епидемиологични цели.
Респираторните пандемии от последните 130 години нормално са следвани от годишни сезонни талази, подхранвани от вирусна ендемичност, която нормално продължава до идната пандемия.
Например, макар че доста учени разказват „ испанския грип”, в този момент прочут като „ свински” или H1N1, в три талази от 1918 до 1919 година, има и редица други, които прибавят четвърта вълна през 1920 година
Тази колебливост в датирането демонстрира неточния темперамент на потребление на смъртността като индикатор за края на пандемията.
Идеята, че пандемията завършва, когато новите случаи или умрелите спаднат до нула, е в несъгласие с историческите доказателства, че забележителна заболеваемост и смъртност не престават да се следят, сезон след сезон. През 1928-1929 година да вземем за пример H1N1 убива над 100 хил. души единствено в Съединени американски щати.
Понякога смъртността от болестите в годините сред пандемиите е даже по-висока, само че обществото към този момент не я приема като ексклузивен фактор.
Друг метод, по който може да се разгласи краят на пандемията, е премахването на противоепидемичните ограничения и ограничавания.
В това отношение COVID-19 няма казус. Обикновено в предишното животът се е нормализирал бързо, евентуално тъй като хората са нямали различен избор, без значение какъв брой смъртоносни са били патогените.
Всъщност, къс взор към минали пандемии в Съединени американски щати демонстрира, че няма детерминирана връзка сред патогенността на вируса и интензивността или продължителността на противоепидемичните ограничения.
Пандемията от COVID-19 е исторически неповторима в степента, в която спирането и възобновяването на обществения живот е тясно обвързано с епидемиологичните индикатори.
Редица историци означават, че пандемиите не приключват, когато завърши предаването на болестта, а по-скоро, когато заболяването престане да бъде във фокуса на вниманието на необятната общност.
Краят на пандемията от COVID-19 няма да пристигна с постигането на някакво равнище на групов имунитет и публична декларация, а ще настъпи последователно и неравномерно. Това е по-скоро социологичен феномен, в сравнение с биологичен.
Пандемиите последователно избледняват, защото обществата се приспособяват към живота с новия патоген и общественият ред се връща към естественото.
Като извънреден интервал, в който общественият живот е нарушен, пандемията от COVID-19 ще завърши, когато обществата решат, че други проблеми заслужават в по-голяма степен тяхното внимание.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ