Точка на кипене
Кога достигате своята точка на шупване, оня миг, когато “ви писне ”, “падне ви пердето ”, когато “не издържате повече ”, знаете защо приказвам, нали? Но в случай че водата има тъкмо избрани градуси, при които доближава това положение, то при хората не е по този начин. Всеки има друг предел на толерантност. За някои е задоволително просто да ги бутнете без да желаете, с цел да ви вдигнат величествен скандал, макар че сте се извинили. Други назад, изтърпяват освен негативизма на елементарно конфликтните си сътрудници или родственици, само че и този на изцяло непознати, решили да си излеят гнева тъкмо върху тях. Вероятно сте ставали очевидци, в случай че не и директни участници, в такава обстановка, в която се учудвате на отстъпчивостта на индивида, който разрешава да се държат по този начин с него. Или сте се ядосвали на личната си прекомерна приемливост, образование или темперамент.
Трябва ли обаче “по-умният постоянно да отстъпва ”, “да побеждаваш простака с безмълвие ”, “да отминеш ”, “да махнеш с ръка ” и още сходни сентенции и теории за държание, които ни учат, че е по-добре да заобикаляме споровете? Правилно ли е по отношение на нас самите и в действителност, в действителност ли споровете са толкоз неприятни? Дали вместо да отстъпиш за следващ път не е по-добре на всеослушание да заявиш, че по този начин не може, че не разрешаваш да ти приказват по този метод или да постъпват по този начин по отношение на теб. Ако сами не се почитаме, по какъв начин ще чакаме и другите да го вършат.
Истината евентуално, както в множеството случаи, се крие някъде по средата. В рационалното държание, в намирането на салдото, което постоянно се оказва и най-трудно.
Но в случай че се чувствате зле, когато за следващ път някой ви нагруби, а вие си премълчите, значи е време за смяна.
1. Харесвайте се – съгласно психолозите, едно от обясненията, че хората разрешават да се държат неприятно с тях, е че подсъзнателно считат, че заслужават сходно държание. Научете се да се харесвате и почитате, с цел да го вършат и другите. Приемете се такива, каквито сте. Всеки има и положителни, и неприятни черти, само че когато се гордеем с първите е редно да одобряваме и вторите. Вие сте неповторима персона, която заслужава почитание. Отстоявайте това право. Щом вие приемате минусите на другите, те също би трябвало да бъдат толерантни към вашите.
2. Овладейте страха – признайте си тъкмо от какво ви е боязън. Притеснявате се, че когато отбраните правата си ще избухне скандал, ще ви нагрубят или ще изпаднете в сложна обстановка. Както споделят очите на страха са огромни. Обикновено сюжетите, които чертаем в главите си са доста по-страшни от действителните. Конфликтите не са толкоз погубващи. Ще изкажете мнението си, а отсрещната страна може и да ви изненада прелестно, като го изслуша и одобри. Може нещата да се развият и доста по-добре, в сравнение с вие очаквате. Ако не опитате, няма по какъв начин да разберете. А в случай че се сбъдне и най-лошият ви сюжет, най-малко ще сте готови за него. Мислено към този момент сте го преживявали толкоз доста пъти. Но когато той стане действителност, след това прескачате психически някаква граница и към този момент не ви е боязън. Казвате си: ето случи се и оцелях.
3. Тренирайте – започнете да отстоявате правата си в обстановки, които не ви стряскат толкоз. Ако ви е боязън да се противопоставите непосредствено на шефа си, можете да започнете с това да не позволявате непознати хора на опашката или в градския превоз да ви наскърбяват. Да, въпреки и мъчно, с тях е една степен по-лесно. Но с дребни крачки и последователно ще започнете да отстоявате себе си и да изминете дългия път, когато напълно естествено ще можете да защите правата си и пред директния си шеф, сътрудниците, приятелите или в фамилията.
4. Конфликт не значи безусловно скандал – да, спорът не постоянно е грозна сцена, придружена с викове и обиди. Той може да бъде цивилизован и конструктивен. Не е нужно да нагрубявате съперника значимо е единствено да изкажете вашето мнение, да отбраните правата или позицията си, само че не е наложително това да става жестоко. Понякога споровете се трансформират в основа за предстоящ разговор и изясняване. Може би, в случай че този път кажете вашата позиция, тя ще бъде чута, в случай че не го извършите, това няма късмет да стане. А в случай че не се получи, постоянно можете да спрете разногласието, когато пожелаете, нали?
5. Какво ще си помислят другите – това е най-често изтъкваното опрощение на прекомерно отстъпчивите. Вие не можете да отговаряте за мислите на другите, нито да ги контролирате. Хората ще си мислят за вас едно или друго нещо, даже и то да не е правилно, просто, тъй като те по този начин виждат нещата, или пък, тъй като не са си създали труда да ви опознаят. Затова не трябва да подчинявате живота си, съобразявайки се с тяхното мнение.
6. Винаги остава диря – в случай че прекомерно доста отстъпвате и не се защитавате, това несъмнено ще остави диря във вашия темперамент, изключително в случай че вътрешно не харесвате сходно държание. Ще започнете да се чувствате зле, че не сте се защитили, гневът от ден на ден ще се натрупва и ще ви завладява. Най-вероятно самочувствието и увереността ви също ще пострадат. Така че, в случай че се чувствате зле, и тази примирителност ви тежи, пробвайте да се измененията. Битката със самия себе си е най-трудна, само че може би е единствената, която си заслужава да водим.
Разбира се, не трябва да преминавате и в другата прекаленост и да се превръщате в прекомерно конфликтна персона. Истината, както към този момент споменахме е в намирането на салдото. В търсенето на градивното, разбирателството, в методите за решаването на казуса, само че и в отстояването на себе си, тогава, когато това е належащо.
Трябва ли обаче “по-умният постоянно да отстъпва ”, “да побеждаваш простака с безмълвие ”, “да отминеш ”, “да махнеш с ръка ” и още сходни сентенции и теории за държание, които ни учат, че е по-добре да заобикаляме споровете? Правилно ли е по отношение на нас самите и в действителност, в действителност ли споровете са толкоз неприятни? Дали вместо да отстъпиш за следващ път не е по-добре на всеослушание да заявиш, че по този начин не може, че не разрешаваш да ти приказват по този метод или да постъпват по този начин по отношение на теб. Ако сами не се почитаме, по какъв начин ще чакаме и другите да го вършат.
Истината евентуално, както в множеството случаи, се крие някъде по средата. В рационалното държание, в намирането на салдото, което постоянно се оказва и най-трудно.
Но в случай че се чувствате зле, когато за следващ път някой ви нагруби, а вие си премълчите, значи е време за смяна.
1. Харесвайте се – съгласно психолозите, едно от обясненията, че хората разрешават да се държат неприятно с тях, е че подсъзнателно считат, че заслужават сходно държание. Научете се да се харесвате и почитате, с цел да го вършат и другите. Приемете се такива, каквито сте. Всеки има и положителни, и неприятни черти, само че когато се гордеем с първите е редно да одобряваме и вторите. Вие сте неповторима персона, която заслужава почитание. Отстоявайте това право. Щом вие приемате минусите на другите, те също би трябвало да бъдат толерантни към вашите.
2. Овладейте страха – признайте си тъкмо от какво ви е боязън. Притеснявате се, че когато отбраните правата си ще избухне скандал, ще ви нагрубят или ще изпаднете в сложна обстановка. Както споделят очите на страха са огромни. Обикновено сюжетите, които чертаем в главите си са доста по-страшни от действителните. Конфликтите не са толкоз погубващи. Ще изкажете мнението си, а отсрещната страна може и да ви изненада прелестно, като го изслуша и одобри. Може нещата да се развият и доста по-добре, в сравнение с вие очаквате. Ако не опитате, няма по какъв начин да разберете. А в случай че се сбъдне и най-лошият ви сюжет, най-малко ще сте готови за него. Мислено към този момент сте го преживявали толкоз доста пъти. Но когато той стане действителност, след това прескачате психически някаква граница и към този момент не ви е боязън. Казвате си: ето случи се и оцелях.
3. Тренирайте – започнете да отстоявате правата си в обстановки, които не ви стряскат толкоз. Ако ви е боязън да се противопоставите непосредствено на шефа си, можете да започнете с това да не позволявате непознати хора на опашката или в градския превоз да ви наскърбяват. Да, въпреки и мъчно, с тях е една степен по-лесно. Но с дребни крачки и последователно ще започнете да отстоявате себе си и да изминете дългия път, когато напълно естествено ще можете да защите правата си и пред директния си шеф, сътрудниците, приятелите или в фамилията.
4. Конфликт не значи безусловно скандал – да, спорът не постоянно е грозна сцена, придружена с викове и обиди. Той може да бъде цивилизован и конструктивен. Не е нужно да нагрубявате съперника значимо е единствено да изкажете вашето мнение, да отбраните правата или позицията си, само че не е наложително това да става жестоко. Понякога споровете се трансформират в основа за предстоящ разговор и изясняване. Може би, в случай че този път кажете вашата позиция, тя ще бъде чута, в случай че не го извършите, това няма късмет да стане. А в случай че не се получи, постоянно можете да спрете разногласието, когато пожелаете, нали?
5. Какво ще си помислят другите – това е най-често изтъкваното опрощение на прекомерно отстъпчивите. Вие не можете да отговаряте за мислите на другите, нито да ги контролирате. Хората ще си мислят за вас едно или друго нещо, даже и то да не е правилно, просто, тъй като те по този начин виждат нещата, или пък, тъй като не са си създали труда да ви опознаят. Затова не трябва да подчинявате живота си, съобразявайки се с тяхното мнение.
6. Винаги остава диря – в случай че прекомерно доста отстъпвате и не се защитавате, това несъмнено ще остави диря във вашия темперамент, изключително в случай че вътрешно не харесвате сходно държание. Ще започнете да се чувствате зле, че не сте се защитили, гневът от ден на ден ще се натрупва и ще ви завладява. Най-вероятно самочувствието и увереността ви също ще пострадат. Така че, в случай че се чувствате зле, и тази примирителност ви тежи, пробвайте да се измененията. Битката със самия себе си е най-трудна, само че може би е единствената, която си заслужава да водим.
Разбира се, не трябва да преминавате и в другата прекаленост и да се превръщате в прекомерно конфликтна персона. Истината, както към този момент споменахме е в намирането на салдото. В търсенето на градивното, разбирателството, в методите за решаването на казуса, само че и в отстояването на себе си, тогава, когато това е належащо.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ