Осемте най-страшни руски филма
Кое ви плаши най-вече – галактическата опасност, създанията от подземния свят, загубата на близки, насилието и тоталитаризмът?
Събрахме за вас няколко в действителност страшни кино лентата.
За неочакваната опасност: „ Спътник “ (2020)
„ Спутник “, 2020/реж. Егор Абраменко/Sony Pictures
В годината на пандемията е пуснат филм, наименуван „ Спътник “ (на съветски „ Спутник “ и няма нищо общо с едноименната ваксина). Според сюжета руски галактически транспортен съд се завръща на Земята триумфално през 1983 година. От хората обаче крият обстоятелството за загадъчна злополука, която коства живота на член от екипажа. За случая е обвинен оживял космонавт, който е настанен в скришен център под наблюдението на специфичните служби. Скоро излиза наяве, че той е донесъл непозната форма на живот…
За тоталитарната страна и сляпата религия: „ Скъпи приятели! “ (2020)
„ Дорогие товарищи! “, 2020/реж. Андрей Кончаловский/Продуцентски център „ Андрей Кончаловски “
Филмът на Андрей Кончаловски се основава на историческо събитие – разстрелът в Новочеркаск през 1962 година. Тогава армията и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) потушават протеста на протестиращи служащи против повишението на цените и разстрелват участници в него по време на проява. След това те се пробват да скрият гибелта им, като постановат тотална цензура и блокади. Лентата е за едно от най-ужасните събития в руската история, за негови директни участници, както и за тяхната оценка на протичащото се (силно шокираща).
За славянските демони и призраци: трилогията „ Гогол “ (2017-2018)
„ Гоголь. Вий “, 2018/реж. Егор Баранов/1-2-3 Production; „ Ленфильм “; Продуцентска компания „ Среда “»
Вий – по този начин в античните славянски митове се назовава съществото, което идва в този свят от преизподнята. То има големи клепачи, които висят до земята, и се нуждае от помощ, с цел да отвори очите си. Само че, който огледа в тези очи… отгатнете сами какво ще му се случи.
Заснета по претекстове от мистичната повест на Николай Гогол „ Вий “, трилогията „ Начало “ / „ Вий “ / „ Страшното възмездие “ е свободна акомодация на една от най-ужасните книги в съветската просвета.
За мъртвите другари: „ Да се изтрие от приятелите “ (2015)
„ Убрать из друзей “, 2015/реж. Леван Габриадзе/ “Базелевс Продакшн “
Гимназистката Блеър бъбри по Skype със съучениците си и в това време занича във Фейсбук. След това тя получава известие от приятелката си Лора, само че има един проблем – Лора е мъртва от една година. Тя си мисли, че акаунтът е нападнат от някакви шегаджии и отхвърля Лора. Само че Лора (или този, който се показва за нея) не се кани да си тръгне и се появява ту във Фейсбук, ту в Skype на общ видеоразговор. Тя не може да бъде изключена и не можете да си тръгнете просто по този начин.
Филмът на Тимур Бекмамбетов за виртуалното възмездие на равнище съспенс би могъл да се конкурира с най-хубавите мостри на жанра мокюментъри като „ Паранормално събитие “. Само че без призраци и други ненадейно изскачащи нечестивци. Това обаче го прави още по-зловещ: никакви небивалици, единствено хора, които гледат в уеб камерата, и цялостна незнайно какво ще става по-нататък.
За канибализма: „ Шопинг-тур “ (2013)
„ Шопинг-тур “, 2012/реж. Михаил Брашинский/Duty-Free Productions; Focus Plus Cinema
Реализмът на този нискобюджетен филм (само $70 000) на киноведа Михаил Брашински е необикновен – чувството е като че ли гледаш истории на другари в обществената мрежа, само че с доста тъмно наличие. Сюжетът се основава на сякаш антична финландска традиция, че един път годишно в деня на лятното слънцестоене всеки финландец би трябвало да изяде чужденец. И този ден настъпва. Който не се е скрил, да му мисли, ние не сме отговорни.
За загубата на близки и връщането от оня свят: „ Да живееш “ (2013)
„ Жить “, 2011/реж. Василий Сигарев/Фондкино; Кинокомпания „ Коктебель “
Този филм за трима души, сблъскали се със гибелта на своите близки, надали е прочувствено търпимо представление за най-страшното нещо в живота. Всички герои би трябвало да съберат храброст и да преодолеят контузията, само че ще би трябвало да преминат по мъчителния път на едно чудовищно прекарване.
Режисьорът Василий Сигарьов е упрекнат в корист с некрореализма тъй като по никакъв начин не пести художествени техники и не се опасява да приказва по тематиката за гибелта, която е обществено табу в Русия. Това прави този филм колкото самоуверен, толкоз и мъчителен и плашещ.
За залеза на руската ера: „ Товар 200 “ (2007)
„ Груз 200″/реж. Алексей Балабанов/Кинокомпания CTB/СТВ
Товар 200 е условно означение, което се употребява при превозване на тяло на човек, умрял при бойни дейности. Годината е 1984-а, скоро Съветският съюз ще си отиде, руските бойци се борят в Афганистан и ги връщат вкъщи в поцинковани ковчези. По това време прави най-шокиращия си филм, в който рисува преносен образ-присъда на „ страната на развития социализъм “. Това е история за безграничния застой, полицейското безчинство, ужасната престъпност, насилието и цялостната безизходност. „ Не съм излъгал за нищо във кино лентата. Всичко, което беше наболяло в мен и желаех да кажа за времето, го споделих “, написа Балабанов за кино лентата. Изказването му обаче е толкоз мощно и ужасно, че някои артисти се отхвърлят от функциите си по време на подготвителния стадий. Лентата получава премия на Гилдията на съветските кино критици и взе участие във филмовия фестивал във Венеция.
За нуклеарния гърмеж: „ Писма на мъртвия човек “ (1986)
„ Письма мертвого человека “, 1986/реж. Константин Лопушанский/ “Ленфильм “; Първо креативно обединяване
Какво ще бъде след нуклеарната война? Смята се, че нищо. Носителят на Нобелова премия Ларсен обаче се избавя от нуклеарна бомбардировка в подземието на исторически музей дружно с музейни служащи. Те не знаят дали войната продължава и всеки по своему претърпява нещастието на човечеството. Основният въпрос, който изтезава Ларсен: по какъв начин човечеството може да се самоунищожи? Той даже построява математическа формула в търсене на отговор – и стига до парадоксално умозаключение.
Излизането по екраните на кино лентата на Константин Лопушански на процедура съответствува с повредата в Чернобил. Писателят Аркадий Стругацки го дефинира като „ интелигентна и жестока драма за актуалните хора в обстановка, която човечеството би трябвало да употребява всичките си сили, с цел да не допусне в своята история “.
източник: RUSSIA BEYOND
Събрахме за вас няколко в действителност страшни кино лентата.
За неочакваната опасност: „ Спътник “ (2020)
„ Спутник “, 2020/реж. Егор Абраменко/Sony Pictures
В годината на пандемията е пуснат филм, наименуван „ Спътник “ (на съветски „ Спутник “ и няма нищо общо с едноименната ваксина). Според сюжета руски галактически транспортен съд се завръща на Земята триумфално през 1983 година. От хората обаче крият обстоятелството за загадъчна злополука, която коства живота на член от екипажа. За случая е обвинен оживял космонавт, който е настанен в скришен център под наблюдението на специфичните служби. Скоро излиза наяве, че той е донесъл непозната форма на живот…
За тоталитарната страна и сляпата религия: „ Скъпи приятели! “ (2020)
„ Дорогие товарищи! “, 2020/реж. Андрей Кончаловский/Продуцентски център „ Андрей Кончаловски “
Филмът на Андрей Кончаловски се основава на историческо събитие – разстрелът в Новочеркаск през 1962 година. Тогава армията и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) потушават протеста на протестиращи служащи против повишението на цените и разстрелват участници в него по време на проява. След това те се пробват да скрият гибелта им, като постановат тотална цензура и блокади. Лентата е за едно от най-ужасните събития в руската история, за негови директни участници, както и за тяхната оценка на протичащото се (силно шокираща).
За славянските демони и призраци: трилогията „ Гогол “ (2017-2018)
„ Гоголь. Вий “, 2018/реж. Егор Баранов/1-2-3 Production; „ Ленфильм “; Продуцентска компания „ Среда “»
Вий – по този начин в античните славянски митове се назовава съществото, което идва в този свят от преизподнята. То има големи клепачи, които висят до земята, и се нуждае от помощ, с цел да отвори очите си. Само че, който огледа в тези очи… отгатнете сами какво ще му се случи.
Заснета по претекстове от мистичната повест на Николай Гогол „ Вий “, трилогията „ Начало “ / „ Вий “ / „ Страшното възмездие “ е свободна акомодация на една от най-ужасните книги в съветската просвета.
За мъртвите другари: „ Да се изтрие от приятелите “ (2015)
„ Убрать из друзей “, 2015/реж. Леван Габриадзе/ “Базелевс Продакшн “
Гимназистката Блеър бъбри по Skype със съучениците си и в това време занича във Фейсбук. След това тя получава известие от приятелката си Лора, само че има един проблем – Лора е мъртва от една година. Тя си мисли, че акаунтът е нападнат от някакви шегаджии и отхвърля Лора. Само че Лора (или този, който се показва за нея) не се кани да си тръгне и се появява ту във Фейсбук, ту в Skype на общ видеоразговор. Тя не може да бъде изключена и не можете да си тръгнете просто по този начин.
Филмът на Тимур Бекмамбетов за виртуалното възмездие на равнище съспенс би могъл да се конкурира с най-хубавите мостри на жанра мокюментъри като „ Паранормално събитие “. Само че без призраци и други ненадейно изскачащи нечестивци. Това обаче го прави още по-зловещ: никакви небивалици, единствено хора, които гледат в уеб камерата, и цялостна незнайно какво ще става по-нататък.
За канибализма: „ Шопинг-тур “ (2013)
„ Шопинг-тур “, 2012/реж. Михаил Брашинский/Duty-Free Productions; Focus Plus Cinema
Реализмът на този нискобюджетен филм (само $70 000) на киноведа Михаил Брашински е необикновен – чувството е като че ли гледаш истории на другари в обществената мрежа, само че с доста тъмно наличие. Сюжетът се основава на сякаш антична финландска традиция, че един път годишно в деня на лятното слънцестоене всеки финландец би трябвало да изяде чужденец. И този ден настъпва. Който не се е скрил, да му мисли, ние не сме отговорни.
За загубата на близки и връщането от оня свят: „ Да живееш “ (2013)
„ Жить “, 2011/реж. Василий Сигарев/Фондкино; Кинокомпания „ Коктебель “
Този филм за трима души, сблъскали се със гибелта на своите близки, надали е прочувствено търпимо представление за най-страшното нещо в живота. Всички герои би трябвало да съберат храброст и да преодолеят контузията, само че ще би трябвало да преминат по мъчителния път на едно чудовищно прекарване.
Режисьорът Василий Сигарьов е упрекнат в корист с некрореализма тъй като по никакъв начин не пести художествени техники и не се опасява да приказва по тематиката за гибелта, която е обществено табу в Русия. Това прави този филм колкото самоуверен, толкоз и мъчителен и плашещ.
За залеза на руската ера: „ Товар 200 “ (2007)
„ Груз 200″/реж. Алексей Балабанов/Кинокомпания CTB/СТВ
Товар 200 е условно означение, което се употребява при превозване на тяло на човек, умрял при бойни дейности. Годината е 1984-а, скоро Съветският съюз ще си отиде, руските бойци се борят в Афганистан и ги връщат вкъщи в поцинковани ковчези. По това време прави най-шокиращия си филм, в който рисува преносен образ-присъда на „ страната на развития социализъм “. Това е история за безграничния застой, полицейското безчинство, ужасната престъпност, насилието и цялостната безизходност. „ Не съм излъгал за нищо във кино лентата. Всичко, което беше наболяло в мен и желаех да кажа за времето, го споделих “, написа Балабанов за кино лентата. Изказването му обаче е толкоз мощно и ужасно, че някои артисти се отхвърлят от функциите си по време на подготвителния стадий. Лентата получава премия на Гилдията на съветските кино критици и взе участие във филмовия фестивал във Венеция.
За нуклеарния гърмеж: „ Писма на мъртвия човек “ (1986)
„ Письма мертвого человека “, 1986/реж. Константин Лопушанский/ “Ленфильм “; Първо креативно обединяване
Какво ще бъде след нуклеарната война? Смята се, че нищо. Носителят на Нобелова премия Ларсен обаче се избавя от нуклеарна бомбардировка в подземието на исторически музей дружно с музейни служащи. Те не знаят дали войната продължава и всеки по своему претърпява нещастието на човечеството. Основният въпрос, който изтезава Ларсен: по какъв начин човечеството може да се самоунищожи? Той даже построява математическа формула в търсене на отговор – и стига до парадоксално умозаключение.
Излизането по екраните на кино лентата на Константин Лопушански на процедура съответствува с повредата в Чернобил. Писателят Аркадий Стругацки го дефинира като „ интелигентна и жестока драма за актуалните хора в обстановка, която човечеството би трябвало да употребява всичките си сили, с цел да не допусне в своята история “.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ