Кобо Абе: "Нищо не е по-непохватно от проява на човечност от страна на врага."
Кобо Абе е литературният псевдоним на Кимифуса Абе. Често е сравняван с Франц Кафка. Кобо Абе е роден през 1924г. в Токио, само че израства в Манджурия, където татко му преподава в здравно учебно заведение. През 1941г. се връща в Япония и от 1943г. учи медицина в Токийския императорски университет. След малко спиране, по време на което пътува до Манджурия, той се дипломира през 1948г., само че в никакъв случай по-късно не работи по специалността си, защото напълно се отдава на литературни занимания.
Кобо Абе е един от най-значимите създатели и един на ХХ век. Често определян като ослепителен представител на сюрреализма и фантастиката. Темите в творбите му засягат изолацията, празнотата в съвременото общество и човешкото държание. Ярко удостоверение и образец за креативните му достижения в това отношение е филмираният му разказ " Жената в пясъците ". Романът е преведен и на български език. Други книги на Абе, издавани на български, са " Чуждо лице " и " Изгорената карта ".
Освен с прозаичност, Кобо Абе се е занимавал и с драматургия - доста от пиесите му са поставяни в най-големите международни театри. През 60-те години, в съдействие с режисьора Хироши Тешигахара, прави кино акомодации на няколко свои книги. През 1973г. основава личен спектакъл в Токио, където режисира пиеси и ползва авангардните си визии за театъра.
Кобо Абе считал, че: " неподвижността, не значи безучастие, а интензивност, такава, каквато е и гибелта..., неразделна част на Вековечието... " Защо Япония е такава, каквато я виждаме в този момент? – питал той и самичък отговарял, – тъй като ориста на една страна, не зависи единствено от това, какво правят с нея историческите събития, само че и от това, какво не правят. Този тип, привидно пасивна активност, хората според от визиите и ползите си назовават благополучие...или злощастие. Япония е щастлива страна ". През 1992 година Кобо Абе е номиниран за Нобелова премия за литература. Умира на 69 години в Токио през 1993г., без да успее да получи премията си.
Самотата е незадоволена жадност за илюзии.
Да бъдеш свободен значи да бъдеш и уединен.
Всеки има своя лична философия, която не е вярна за някой различен.
Ако нямаше риск от наказване, бягството нямаше да носи такова наслаждение.
Хората като мен, на които все нещо им липсва, са податливи към това да станат хапливи критици.
Самоубийството е бягство от живота. А какво е животът? Бягство от гибелта.
Рибата, която не хващаме, постоянно е най-голяма.
Загубата стартира със страха от нея.
Не виждам причина да не преставам да пиша. Нито съм умъртвил някой, нито мен са ме умъртвили. Повече няма какво да се изяснява.
Това, което имаме поради, когато споделяме " извънредно положение ", е положение, което ние намираме за извънредно.
Бъдещето постоянно ще бъде проекция на сегашното.
Нищо не е по-непохватно от демонстрация на човещина от страна на врага.
Нещо, което не можем да си представим като човешко прекарване, постоянно ще ни плаши.
Един от критериите на цивилизацията на едно общество е броя на неудачниците в него.
Любовта е това, което остава след процеса на елиминация.
Източник: lira.bg
Снимки: pinterest.com
