Коала
Коалата е едно от най-атрактивните и миловидно изглеждащи диви животни. Въпреки че не е мечка, Коала постоянно провокира асоциация с плюшено мече и по тази причина е обичана на хора на друга възраст. Те са отзивчиви и някои хора ги отглеждат като екзотични домашни любимци.
История на Коала
Смята се, че прародителите на актуалната Коала са се появили преди към 24 милиона години. Според учените по това време е имало към 20 типа торбести мечки. Въпреки че не е мечка, Коала е била наричана мече дълги епохи. В Англия Коала била известна като маймунска мечка и дървесна мечка. Коала била открита в Австралия от англичаните през XVIII век, когато експедицията на Джеймс Кук пристигнала на австралийското крайбрежие. Коала обитавала разнообразни елементи на Австралия, само че при започване на ХХ век била изцяло изтребена в южната част на страната. В Западна Австралия през днешния ден също няма Коали. Коали има на остров Кенгуру, защото при започване на ХХ век той бил изкуствено заселен с тези дребни животинки.
Преди появяването на европейците Коала ставала жертва на горски пожари и на липса на храна по време на суша. През ХIХ век обаче Коала става обект на лов поради меката си четина. В началото на ХХ век всяка година се изнасят по няколко милиона кожи от Коала. Доверчивите животинки елементарно ставали плячка на ловците. Поради този факт от 1927 година ловът на Коали бил неразрешен и популацията им почнала да се възвръща едвам през 50-те години на ХХ век.
Как наподобява Коала
Коала тежи от 5 до 14 кг. Това миловидно животинче е със сплеснат нос и огромни уши. Козината на Коала е сива. Коалата наподобява на Вомбат, с който е доста по-близка, в сравнение с с мечките. Коала има доста по-гъста и мека четина от Вомбата. Козината на Коала е с дебелина към 3 милиметра.
Крайниците на Коала са приспособени за катерене. Предните крака имат лапи с два опълчени пръста, които имат по две фаланги, и три елементарни пръста, които имат по три фаланги. Всеки пръст приключва с дълъг мощен окът, с цел да може Коала да обгръща с тях клоните на дърветата. Задните крака на Коала имат по пет пръста, като един от тях е без нокът. Всеки един от пръстите на Коала има отпечатък като пръстовите отпечатъци при хората.
Зъбите на Коала са пригодени за тревопасен метод на живот - животното има остри резци, с които да отрязва листата, и тъпи кътници, с които да претрива листата. Интересен факт е, че мъжката Коала има колеблив пенис, а женската Коала има две обособени матки като всяко женско торбесто животно. Заради този факт Коала е известна като двуутробно животно.
Хранене на Коала
Коала се храни единствено с евкалиптови листа. Те съдържат цианид, който е токсичен за всяко животно. Коалите не са толкоз чувствителни към цианид, само че могат да се отровят - по тази причина избират типове евкалипт, които съдържат по-малко цианид от останалите. Метаболизмът на Коалата е два пъти по-бавен от този на множеството бозайници, с помощта на което не й би трябвало доста храна. На ден Коала изяжда към половин до един кг листа от евкалипт.
Размножаване на Коала
Коала става полово зряла на 3 години. Това животно се развъжда един път на една или на две години. Въпреки че е безмълвно животно, мъжката Коала издава звуци по време на размножителния интервал. Този тон е мощен, само че е с ниска периодичност и може да бъде чут от един километър разстояние. Колкото е по-силен викът на мъжкаря, толкоз по-голям късмет има измежду женските. Женската Коала води уединен метод на живот.
По време на любовния интервал мъжкарите се бият съвсем до гибел. По време на любовния интервал Коалите се събират на огромни групи от един мъжага и няколко женски. Чифтосването се реализира върху дървесен клон. След един месец женската ражда едно малко, което тежи 5 грама и е дълго 15 милиметра. Малкото единствено би трябвало да стигне до торбата на майката, където остава половин година. След това още половин година то живее на гърба или на корема на майката. Женските напущат майката, щом навършат една година, а мъжките остават две или три години с нея.
Любопитни обстоятелства за Коала
Изсичането на евкалиптовите гори за застрояване на площите води до понижаване на питателните запаси за Коалите. На остров Кенгуру Коалите, които там нямат естествени врагове, при започване на хилядолетието достигнали над 30 000 броя. Това довело до понижаване на опцията те да бъдат изхранвани заради неналичието на толкоз доста евкалиптови дървета.
Предложението за умъртвяване на повече от половината популация животинки на острова не било признато. Но през 2015 година в австралийския щат Виктория, където Коалите достигнали до 20 броя на един хектар, били убити 686 от тези животни с публична заповед на държавното управление. Според еколози прекомерната популация на тези Коали би довела до тяхната гладна гибел поради липса на задоволително листа от евкалипт.
Когато вървят по земята, Коалите употребяват четирите си крайника, а дребните се возят на гърба на майката, като се вкопчват в козината й. Интересен факт е, че преди хиляди години прародителите на актуалните Коали имали мозък, който изпълвал целия череп на животинките.
Днешните Коали обаче са със доста по-малък мозък и това съгласно експертите се дължи на прекосяването на напълно растително хранене. Полукълбата на Коала наподобяват на половинки орех, които не контактуват нито едно с друго, нито с костите на черепа, те са закрепени на върха на ствола на мозъка. Мозъкът на Коала е не повече от 0. 2 % от цялото тегло на животното, останалата част в черепа е запълнена с гръбначно-мозъчна течност. Коала може да живее до 18 години.
Коала може да виси на една лапа от дървото, без да пада. Тя спи върху дърветата, като заключва лапите си с извити нокти към някой клон. Когато Коалата е изплашена, тя издава зов, който наподобява на вика на дребните деца. Дори когато не спи, Коала е неподвижна - по този начин прекарва към 18 часа от денонощието. Тя слиза от дърветата единствено когато търси ново дърво. Но в случай че би трябвало да се избавя от гонене, Коала скача от дърво на дърво. Коала може да плува добре.
