КНСБ ще иска от бъдещите управляващи средната работна заплата да расте с 13-15% всяка година
КНСБ ще одобри меморандум с параметри в пет основни области, които страната ни би трябвало да следва в стопански и обществен проект. От бъдещите ръководещи синдикатът ще изиска за идващите четири години междинната работна заплата да пораства годишно с 13-15%, а минималната да я изпреварва с най-малко 5 процентни пункта. Това заяви в изявление за Българска телеграфна агенция президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Синдикатът упорства през идната година минималната работна заплата да стане 765 лв.. " До 2025 година би трябвало да стигнем две трети от средноевропейските заплати, изчистено от ценовите разлики ", уточни Пламен Димитров.
Според него безработицата ще остане в границите на едноцифрено число до края на годината. " Критично е второто тримесечие на 2021 година, само че в третото и четвъртото ще е по-ниска от сегашните 7%, поради сезонната претовареност и възстановяващата се стопанска система ", предвижда президентът на КНСБ.
Той счита, че би трябвало да има целеви ограничения, адресирани към завърналите се българи в страната, останали без работа на открито. Според президента на КНСБ анализаторите не следят този развой, само че данните за заетостта и безработицата потвърждават, че това не са малко хора и за тях е нужна специфична отбрана.
" Данните на Национален статистически институт за 2020 година демонстрират, че действително изгубените работни места на чиста основа са 57 000, а през цялото това време записаните безработни се увеличаваха с разнообразни темпове и с повече от тези 57 000 души ", добави президентът на КНСБ.
Според Пламен Димитров би трябвало да се споделя повода за множеството регистрирани безработни - завърналите се българи, изгубили работа на открито. Той предвижда, че разделянето сред цифровите основатели, цифровите ползватели и цифрово необразованите в България ще се задълбочава от ден на ден, в случай че не се влагат вярно европейските средства.
" Хората с ниски цифрови компетентности ще бъдат мощно застрашени в идващите три години от една много бурно разрастваща се технологича рационализация. Кризата даде софтуерен подтик. Има шоково нарастване на работещите от у дома за тези девет месеца - близо пет пъти нарастване на хората, които работят отдалечено. Бяха под 6%, а в този момент наближават към 30%. Това трансформира характера на труда, само че не въздейства отрицателно върху заетостта на хората ", сподели още водачът на КНСБ.
По думите му, всички, които основават цифров артикул, получават до пет пъти приход над междинната работна заплата, а даже и не харесват този приход. " Дигиталните ползватели, тези, които са цифрово грамотни, са сигурно със заплати над 2000 лв. в доста от секторите, или най-малко са към междинната заплата и малко над нея. Имаме към 450-500 хиляди работещи, които са непрекъснато на минимална работна заплата, въпреки и тя да пораства нагоре. И още най-малко 250-300 хиляди, които трайно са на заплати, близки до минималната или на 100-200 лв. разстояние от нея в действително изражение ", уточни Димитров. Според него това оформя трагичното разделяне на пазара на труда, а групата на работещите небогати по линия на цифровата си неначетеност ще губи от ден на ден конкурентни преимущества и умения да намира работа.
За интервал от 12 година има една трета растеж на издръжката на живота и два пъти растеж на междинната работна заплата, сподели още Пламен Димитров. По думите му казусът е, че междинната работа заплата и заплата над нея се получава от единствено една трета от българите, а две трети получават по-ниска от междинната работна заплата. " Затова приказваме, че бедността и измежду работещите българи продължава да бъде проблем ", разяснява той.
Президентът на КНСБ съобщи, че обществените сътрудници към този момент работят по план, по който се чака до година и половина да се дефинират в 1200 специалности какви са характерните цифрови компетентности и умения, които би трябвало да има всеки служащ. Синдикати и работодатели ще упорстват и пред премиера за непрекъснат нормативен ред и повсеместен метод за поддръжка от страна на страната за всяко дружество, без значение от коя икономическа активност, както и за неговите служащи при само изискване - осъществен спад на чистите доходи от продажби 20 и повече на 100 в съпоставяне със същия месец на миналата година, заради пазарен потрес или различен непредвидим стопански стрес, изясни Пламен Димитров.
Идеята е в тези случаи предприятието да има право на финансова поддръжка до 25 на 100 от чистите доходи от продажби за съответния месец на миналата година. Ако по същите стопански аргументи работодателят едностранно вкара ненапълно работно време, то служащите да имат право на поддръжка в размер 75 на 100 от брутното трудово заплащане за месеца преди въвеждане на ненапълно работно време, съразмерно на неотработените часове, само че за не повече от 4 часа на ден и до 6 месеца в календарната година, желаят обществените сътрудници.
Лидерът на КНСБ даде междинна оценка за здравните ограничения на държавното управление, като уточни, че съгласно него отварянето на заведенията за хранене е преждевременно. Вместо това страната е трябвало непосредствено да поддържа заетите в бранша и компаниите.
Синдикатът упорства през идната година минималната работна заплата да стане 765 лв.. " До 2025 година би трябвало да стигнем две трети от средноевропейските заплати, изчистено от ценовите разлики ", уточни Пламен Димитров.
Според него безработицата ще остане в границите на едноцифрено число до края на годината. " Критично е второто тримесечие на 2021 година, само че в третото и четвъртото ще е по-ниска от сегашните 7%, поради сезонната претовареност и възстановяващата се стопанска система ", предвижда президентът на КНСБ.
Той счита, че би трябвало да има целеви ограничения, адресирани към завърналите се българи в страната, останали без работа на открито. Според президента на КНСБ анализаторите не следят този развой, само че данните за заетостта и безработицата потвърждават, че това не са малко хора и за тях е нужна специфична отбрана.
" Данните на Национален статистически институт за 2020 година демонстрират, че действително изгубените работни места на чиста основа са 57 000, а през цялото това време записаните безработни се увеличаваха с разнообразни темпове и с повече от тези 57 000 души ", добави президентът на КНСБ.
Според Пламен Димитров би трябвало да се споделя повода за множеството регистрирани безработни - завърналите се българи, изгубили работа на открито. Той предвижда, че разделянето сред цифровите основатели, цифровите ползватели и цифрово необразованите в България ще се задълбочава от ден на ден, в случай че не се влагат вярно европейските средства.
" Хората с ниски цифрови компетентности ще бъдат мощно застрашени в идващите три години от една много бурно разрастваща се технологича рационализация. Кризата даде софтуерен подтик. Има шоково нарастване на работещите от у дома за тези девет месеца - близо пет пъти нарастване на хората, които работят отдалечено. Бяха под 6%, а в този момент наближават към 30%. Това трансформира характера на труда, само че не въздейства отрицателно върху заетостта на хората ", сподели още водачът на КНСБ.
По думите му, всички, които основават цифров артикул, получават до пет пъти приход над междинната работна заплата, а даже и не харесват този приход. " Дигиталните ползватели, тези, които са цифрово грамотни, са сигурно със заплати над 2000 лв. в доста от секторите, или най-малко са към междинната заплата и малко над нея. Имаме към 450-500 хиляди работещи, които са непрекъснато на минимална работна заплата, въпреки и тя да пораства нагоре. И още най-малко 250-300 хиляди, които трайно са на заплати, близки до минималната или на 100-200 лв. разстояние от нея в действително изражение ", уточни Димитров. Според него това оформя трагичното разделяне на пазара на труда, а групата на работещите небогати по линия на цифровата си неначетеност ще губи от ден на ден конкурентни преимущества и умения да намира работа.
За интервал от 12 година има една трета растеж на издръжката на живота и два пъти растеж на междинната работна заплата, сподели още Пламен Димитров. По думите му казусът е, че междинната работа заплата и заплата над нея се получава от единствено една трета от българите, а две трети получават по-ниска от междинната работна заплата. " Затова приказваме, че бедността и измежду работещите българи продължава да бъде проблем ", разяснява той.
Президентът на КНСБ съобщи, че обществените сътрудници към този момент работят по план, по който се чака до година и половина да се дефинират в 1200 специалности какви са характерните цифрови компетентности и умения, които би трябвало да има всеки служащ. Синдикати и работодатели ще упорстват и пред премиера за непрекъснат нормативен ред и повсеместен метод за поддръжка от страна на страната за всяко дружество, без значение от коя икономическа активност, както и за неговите служащи при само изискване - осъществен спад на чистите доходи от продажби 20 и повече на 100 в съпоставяне със същия месец на миналата година, заради пазарен потрес или различен непредвидим стопански стрес, изясни Пламен Димитров.
Идеята е в тези случаи предприятието да има право на финансова поддръжка до 25 на 100 от чистите доходи от продажби за съответния месец на миналата година. Ако по същите стопански аргументи работодателят едностранно вкара ненапълно работно време, то служащите да имат право на поддръжка в размер 75 на 100 от брутното трудово заплащане за месеца преди въвеждане на ненапълно работно време, съразмерно на неотработените часове, само че за не повече от 4 часа на ден и до 6 месеца в календарната година, желаят обществените сътрудници.
Лидерът на КНСБ даде междинна оценка за здравните ограничения на държавното управление, като уточни, че съгласно него отварянето на заведенията за хранене е преждевременно. Вместо това страната е трябвало непосредствено да поддържа заетите в бранша и компаниите.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ