Петър Мишев, КНСБ пред Искра.бг: Ако не бъдат удовлетворени исканията ни за бюджета, излизаме на протести!
КНСБ не утвърждава проектобюджета на кабинета „ Денков “ . Причината – не са били удолетворени настояванията им като синдикална организация в степента, в която са се водели договарянията. От КНСБ са имали срещи в Министерството на финансите и са декларирали в кои от сферите имат потребност от съответните средства . Това изясни в особено изявление за Искра.бг Петър Мишев , който е стопански анализатор в Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ.
„ Здравеопазване, селско стопанство, висше обучение – там няма нито лев, в главното и междинното обучение – отчасти са дадени средствата. Ние искахме към 490 милиона лв., а това, което Министерството на финансите внесе е към 290 милиона лв., което не стига за този растеж. Причината за нашите претенции е, че е обвързана с Колективния трудов контракт на педагозите, където е записано, че тяхната заплата би трябвало да дава отговор на 125% от междинната за последното тримесечие на преходната година “ , акцентира Мишев.
На въпрос на Искра.бг дали при предварителните срещи във финансовото министерство са получили заричане да бъдат изпълнени настояванията им, специалистът от КНСБ отговори:
„ Те бяха споделили, че ще създадат всичко допустимо да вкарат нашите числа. Така че бихме могли да кажем, че имахме един позитивен отговор на нашите претенции тогава. После очевидно при плановете са решили, че цифрите би трябвало да са малко по-различни. Всъщност това е повода, заради която ние не подкрепихме бюджета. И при срещата, която имаше на Тристранния съвет, ние изказахме позиция, че в случай че тези спомагателни средства бъдат импортирани, ние бихме подкрепили. “
Ако това не се случи и през днешния ден, когато се чака държавното управление да одобри финален вид на проектобюджета, който ще бъде импортиран за разглеждане в Народното събрание, от КНСБ са приказва на протестни дейности :
„ Съвсем разбираемо като синдикална организация, която пази правата на работещите и най-много на приходите. Защото когато приходите на човек не му стигат, с цел да си купи нужното, тогава той желае да изрази своята позиция, което нормално става посредством митинг и в краен случай – посредством стачки. Така че напълно разбираемо е това, което президентът на КНСБ господин Пламен Димитров разгласи. Най-вече сферите, които не получиха това, което желаят, ще бъдат най-мотивирани да вземат участие в митингите. Това е проектът, само че ще забележим какво тъкмо ще излезе през днешния ден в Министерския съвет и при първото четене в Народното събрание. “
Петър Мишев акцентира, че п ри всяко състояние, в случай че не получат това, което желаят, ще се стигне до митинги . Първо, от КНСБ ще видят финалните цифри, които ще разискват народните представители, тъй като сред първо и второ четене могат да се вършат промени. Тогава ще стане ясно дали техните претенции ще бъдат припознати от някоя от политическите сили в Народното събрание.
„ Така че тогава е моментът за по-активна протестна активност. Очертава се за декември месец, само че за момента не може да се каже конкретика, тъй като не се знае по какъв начин ще се завъртят нещата като процедура “, акцентира още специалистът от КНСБ.
От синдиката непрестанно наблюдават и сондират мнението на техните синдикални членове и точно в сферите, които не получават нужното, са подготвени да стачкуват . Мишев акцентира, че те в действителност желаят нужното, тъй като има браншове, в които не е била обезщетена инфлацията от последните две години .
„ Има хора, които са получили 5 или 10%, а през последните две години са изгубили извънредно покупателна дарба, в случай, че общата инфлация е над 30%. При храните доближава до 40-50 на 100. При някои артикули може би надмина и 100% към този момент “ , уточни още той.
По отношение на мнението на някои икономисти, че проектобюджетът е проинфлационен Мишев уточни:
„ Едното макроикономическо виждане е, че повдигането на приходите води до по-висока инфлация, само че това е правилно в случаите, в които факторите, които водят до инфлацията, са свързани с потреблението. За страдание на хората, които пазят тази теза, факторите, които повлияха през последните две години са от позиция на предлагането. Това са енергийни запаси, динамичност на интернационалните цени и следствията от здравната рецесия. Така че не считам, че има проинфлационен темперамент това, че би трябвало да се организира някаква политика по приходите. “
