Три от първите и най–ценни български книги: Какво не знаем за тях
Книгите са сигурен източник да се сдобиете със познания и мъдрост. Те са скъпи съветници и същински другари в дъждовни дни с чаша ароматно кафе или чай.
Всяка прочетена книга ни дава толкоз доста - обогатява речника ни, подтиква въображението ни и уголемява общата ни просвета. Те са същинско благосъстояние и посредством тях можем да живеем не един а хиляди животи.
Кои са обаче три от първите и най–ценни книги в българската литература и какво знаем за тях? „ История славянобългарска “, „ Рибен буквар “ и „ Под игото “ са една дребна част от книгите, които всеки българин би трябвало да има в персоналната си библиотека и да е прочел най-малко един път в живота си, а за какво не и няколко пъти.
„ История славянобългарска “
Книгата „ История славянобългарска “ е написана от Паисий Хилендарски през 1762 година в Зографския манастир на полуостров Атон в Гърция. Tя се счита за първото възрожденско произведение в българската литература. Именно нейното написване се приема за начало на Възраждането по нашите земи.
Само три години по–късно, през 1765 година, първият дубликат на „ История славянобългарска “ е изработен от Софроний Врачански.
Макар че книгата не е доста огромна и съгласно историци Паисий е позволил някои фактологични неточности, тя е от голямо значение за България и за историята ни. Това е една от най–важните ни книжни полезности, изключително от завладяването на България от османците до написването на самата книга.
„ История славянобългарска “ се състои от два предговора, няколко глави, в които са разказани исторически събития, глава, отдадена на славянските учители, глава за българските светци и заключение.
Зографската чернова
Значимостта на книгата за нас, българите, е неоспорима. Най–интересното обаче към нея е обвързвано с известната „ Зографска чернова “. Написаната от Паисий Хилендарски чернова на книгата е непокътната и до през днешния ден и се съхранява тъкмо там, където е написана - библиотеката на Зографския манастир в Света Гора, Атон.
Черновата била предмет на кражба и то не от какъв да е, а от българските разследващи служби. През 1984 година те подменят истинската чернова с копие и я изнасят в България, защото считали, че гърците и гръцката монашеска общественост имат неприятни планове по отношение на текста на книгата. Няколко години по-късно сменената от Държавна сигурност чернова е открита в България. През 1998 година по самодейност на тогавашния ни президент Петър Стоянов черновата е върната още веднъж в Зографския манастир.
Смята се, че черновата е доста скъпа, тъй като съставлява един от дребното непокътнати достоверни подписи в българската книжовна история. Създаването на тази чернова стартира към 1760 година, когато Паисий става проигумен на Хилендарския манастир. Идеята за тази книга идва на монаха още към 1745 година, когато отива да се замонаши в Света гора. Той стартира да написа книгата в Хилендарския манастир, само че през 1762 година се трансферира в Зографския, където свещеник е бил брат му Лаврентий. Именно там той приключва „ История славянобългарска “.
В настоящия си тип черновата има 61 хартиени листа, със междинни размери 21.5 х 14.5 см. Между 23 и 24 лист се вижда, че липсват няколко страници, както и сред 57 и 58. За страдание, краят също не е съхранен. Хартията, върху която е написан текстът, е тънка, само че груба. Цялата книга е изписана с черно мастило.
„ Рибен буквар “
Рибният буквар или „ Буквар с разнообразни поуки “, както е цялото му име, е първият новобългарски учебник, написан и формиран от Петър Берон през 1824 година Този учебник наподобява на една дребна енциклопедия, която съдържа, по този начин да се каже, от всичко по малко – граматика, математика, ботаника, биология и даже пословици и поговорки. Названието му „ Рибен буквар “ идва от известната рисунка на кит в края на книгата и с това наименование той става извънредно известен.
Рибният буквар е публикуван в град Брашов в Румъния. Той се състои от встъпление, осем раздела, послание към читателя и приложение от 12 рисунки на животни. Всеки раздел има друго име и наличие.
Рисунките са отпечатани в 3 разгъващи се приложения. Някои откриватели настояват, че името „ Рибен буквар “ идва от кита, други, че на задната корица имало делфин. Но, както е маркирано в някои подробни проучвания и разбори на книгата, евентуално името „ рибен “ се прибавя към буквара на Петър Берон на доста по–късен стадий, някъде сред второто и седмото издание.
Един от най–интересните раздели е номер 3, който се споделя „ Добри препоръки “. Там има разнообразни препоръки и сентенции за живота, какво би трябвало и какво не би трябвало да прави един човек. От всяка една от тях може да се извлече поука и те са напълно настоящи и в наши дни.
Може да се каже, че с написването на „ Рибния буквар “ Петър Берон стартира един напълно нов стадий в българската книжовна книжовност. В неговата книга и съответно в тази трета глава, книжовните особености служат за допълнение на главния език, за по-доброто му схващане и за придаването му на един по-висок езиков жанр.
„ Под игото “
Творчеството на писателя Иван Вазов несъмнено е неповторимо. То е отражение на две в действителност извънредно значими столетия за българската история – Възраждането и интервалът след Освобождението. Неговите майсторски произведения носят в себе си оня по този начин добре прочут дух на българина, който неистово жадува своята независимост, който се бори за нея непременно.
Всички творби на Иван Вазов, било то стихотворения, разкази или романи, описват за бита и културата на българите по време на тези два толкоз значими интервала от нашата славна, само че на и много тежка орис и история.
В някои от тях читателите се срещат с огромната покруса на робството и последващата битка със зъби и нокти за по този начин бленуваното избавление, в други се натъртва по-скоро на самия нрав на българина през тези два интервала, като Вазов в детайли и доста майсторски разказва всеки един персонаж, вдъхвайки му живот.
„ Под игото “ е първият български разказ, който е написан от Иван Вазов и е изцяло оповестен през 1894 година преди този момент на три елементи излиза поетапно. Това е най–превежданата българска книга и то на съвсем всички езици в света. След извършена анкета и гласоподаване българите го оповестиха за най–популярната българска книга на всички времена.
Иван Вазов написа „ Под игото “, когато е в Одеса и обитава там като бежанец. Това се случва през 1889-1890 година Писателят приключва романа в България и го разгласява.
Много учени в региона на литературата споделят, че „ Под игото “ за българите е като „ Дон Кихот “ за испанците.
Известно време Иван Вазов се е колебаел по какъв начин тъкмо да кръсти романа. Първото име, което избрал, било „ Кървава заря “. След това обаче написал към 10 други заглавия и помолил свои другари да посочат това, което най–много им харесва. Масово показали името „ Под игото “. И по този начин се ражда заглавието на най–популярната и четена българска книга. Подзаглавието на книгата е „ Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението “.
Прави усещане, че всички герои в романа на Иван Вазов търпят едно доста духовно и нравствено израстване, в което се оказва, че най-важно от всичко е точно тяхната независимост. Това толкоз мечтано изконно човешко право, което им е било отнето принудително преди няколко века. Въпреки че те не знаят какво е да живеят свободни, вътрешно усещат, че това е което желаят, от което се нуждаят и най-много е това, което заслужават.
Романът „ Под игото “ на Иван Вазов е една безконечна, безсмъртна творба, която може да служи за указател на всички нас за това, какъв е бил животът на българите в последните години на турското иго. Това е едно произведение, което крие в себе си толкоз доста болежка, тъга, само че и искрица вяра. И кипи от нескончаем блян, мощ и храброст, както и следването на една толкоз бленувана фантазия, а точно свободата на българския народ.
Още от създателя:
Всяка прочетена книга ни дава толкоз доста - обогатява речника ни, подтиква въображението ни и уголемява общата ни просвета. Те са същинско благосъстояние и посредством тях можем да живеем не един а хиляди животи.
Кои са обаче три от първите и най–ценни книги в българската литература и какво знаем за тях? „ История славянобългарска “, „ Рибен буквар “ и „ Под игото “ са една дребна част от книгите, които всеки българин би трябвало да има в персоналната си библиотека и да е прочел най-малко един път в живота си, а за какво не и няколко пъти.
„ История славянобългарска “
Книгата „ История славянобългарска “ е написана от Паисий Хилендарски през 1762 година в Зографския манастир на полуостров Атон в Гърция. Tя се счита за първото възрожденско произведение в българската литература. Именно нейното написване се приема за начало на Възраждането по нашите земи.
Само три години по–късно, през 1765 година, първият дубликат на „ История славянобългарска “ е изработен от Софроний Врачански.
Макар че книгата не е доста огромна и съгласно историци Паисий е позволил някои фактологични неточности, тя е от голямо значение за България и за историята ни. Това е една от най–важните ни книжни полезности, изключително от завладяването на България от османците до написването на самата книга.
„ История славянобългарска “ се състои от два предговора, няколко глави, в които са разказани исторически събития, глава, отдадена на славянските учители, глава за българските светци и заключение.
Зографската чернова
Значимостта на книгата за нас, българите, е неоспорима. Най–интересното обаче към нея е обвързвано с известната „ Зографска чернова “. Написаната от Паисий Хилендарски чернова на книгата е непокътната и до през днешния ден и се съхранява тъкмо там, където е написана - библиотеката на Зографския манастир в Света Гора, Атон.
Черновата била предмет на кражба и то не от какъв да е, а от българските разследващи служби. През 1984 година те подменят истинската чернова с копие и я изнасят в България, защото считали, че гърците и гръцката монашеска общественост имат неприятни планове по отношение на текста на книгата. Няколко години по-късно сменената от Държавна сигурност чернова е открита в България. През 1998 година по самодейност на тогавашния ни президент Петър Стоянов черновата е върната още веднъж в Зографския манастир.
Смята се, че черновата е доста скъпа, тъй като съставлява един от дребното непокътнати достоверни подписи в българската книжовна история. Създаването на тази чернова стартира към 1760 година, когато Паисий става проигумен на Хилендарския манастир. Идеята за тази книга идва на монаха още към 1745 година, когато отива да се замонаши в Света гора. Той стартира да написа книгата в Хилендарския манастир, само че през 1762 година се трансферира в Зографския, където свещеник е бил брат му Лаврентий. Именно там той приключва „ История славянобългарска “.
В настоящия си тип черновата има 61 хартиени листа, със междинни размери 21.5 х 14.5 см. Между 23 и 24 лист се вижда, че липсват няколко страници, както и сред 57 и 58. За страдание, краят също не е съхранен. Хартията, върху която е написан текстът, е тънка, само че груба. Цялата книга е изписана с черно мастило.
„ Рибен буквар “
Рибният буквар или „ Буквар с разнообразни поуки “, както е цялото му име, е първият новобългарски учебник, написан и формиран от Петър Берон през 1824 година Този учебник наподобява на една дребна енциклопедия, която съдържа, по този начин да се каже, от всичко по малко – граматика, математика, ботаника, биология и даже пословици и поговорки. Названието му „ Рибен буквар “ идва от известната рисунка на кит в края на книгата и с това наименование той става извънредно известен.
Рибният буквар е публикуван в град Брашов в Румъния. Той се състои от встъпление, осем раздела, послание към читателя и приложение от 12 рисунки на животни. Всеки раздел има друго име и наличие.
Рисунките са отпечатани в 3 разгъващи се приложения. Някои откриватели настояват, че името „ Рибен буквар “ идва от кита, други, че на задната корица имало делфин. Но, както е маркирано в някои подробни проучвания и разбори на книгата, евентуално името „ рибен “ се прибавя към буквара на Петър Берон на доста по–късен стадий, някъде сред второто и седмото издание.
Един от най–интересните раздели е номер 3, който се споделя „ Добри препоръки “. Там има разнообразни препоръки и сентенции за живота, какво би трябвало и какво не би трябвало да прави един човек. От всяка една от тях може да се извлече поука и те са напълно настоящи и в наши дни.
Може да се каже, че с написването на „ Рибния буквар “ Петър Берон стартира един напълно нов стадий в българската книжовна книжовност. В неговата книга и съответно в тази трета глава, книжовните особености служат за допълнение на главния език, за по-доброто му схващане и за придаването му на един по-висок езиков жанр.
„ Под игото “
Творчеството на писателя Иван Вазов несъмнено е неповторимо. То е отражение на две в действителност извънредно значими столетия за българската история – Възраждането и интервалът след Освобождението. Неговите майсторски произведения носят в себе си оня по този начин добре прочут дух на българина, който неистово жадува своята независимост, който се бори за нея непременно.
Всички творби на Иван Вазов, било то стихотворения, разкази или романи, описват за бита и културата на българите по време на тези два толкоз значими интервала от нашата славна, само че на и много тежка орис и история.
В някои от тях читателите се срещат с огромната покруса на робството и последващата битка със зъби и нокти за по този начин бленуваното избавление, в други се натъртва по-скоро на самия нрав на българина през тези два интервала, като Вазов в детайли и доста майсторски разказва всеки един персонаж, вдъхвайки му живот.
„ Под игото “ е първият български разказ, който е написан от Иван Вазов и е изцяло оповестен през 1894 година преди този момент на три елементи излиза поетапно. Това е най–превежданата българска книга и то на съвсем всички езици в света. След извършена анкета и гласоподаване българите го оповестиха за най–популярната българска книга на всички времена.
Иван Вазов написа „ Под игото “, когато е в Одеса и обитава там като бежанец. Това се случва през 1889-1890 година Писателят приключва романа в България и го разгласява.
Много учени в региона на литературата споделят, че „ Под игото “ за българите е като „ Дон Кихот “ за испанците.
Известно време Иван Вазов се е колебаел по какъв начин тъкмо да кръсти романа. Първото име, което избрал, било „ Кървава заря “. След това обаче написал към 10 други заглавия и помолил свои другари да посочат това, което най–много им харесва. Масово показали името „ Под игото “. И по този начин се ражда заглавието на най–популярната и четена българска книга. Подзаглавието на книгата е „ Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението “.
Прави усещане, че всички герои в романа на Иван Вазов търпят едно доста духовно и нравствено израстване, в което се оказва, че най-важно от всичко е точно тяхната независимост. Това толкоз мечтано изконно човешко право, което им е било отнето принудително преди няколко века. Въпреки че те не знаят какво е да живеят свободни, вътрешно усещат, че това е което желаят, от което се нуждаят и най-много е това, което заслужават.
Романът „ Под игото “ на Иван Вазов е една безконечна, безсмъртна творба, която може да служи за указател на всички нас за това, какъв е бил животът на българите в последните години на турското иго. Това е едно произведение, което крие в себе си толкоз доста болежка, тъга, само че и искрица вяра. И кипи от нескончаем блян, мощ и храброст, както и следването на една толкоз бленувана фантазия, а точно свободата на българския народ.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ