Основните принципи на най-големите световни религии
Книгата „ Световните религии “ на Хюстън Смит се е трансформирала в класика. За първи път е оповестена през далечната 1958 година и от този момент е претърпяла над 50 издания и е продала над 3 милиона екземпляра. Книгата се радва на непрекъснат пазар и днешното издание е осъвременена и допълнена версия на истинското издание.
Книгата е най-известното и известно четиво в региона. Описани са главните правила на най-големите международни религии: индуизъм, конфуцианство, даоизъм, будизъм, ислям, юдаизъм, християнство, както и на някои локални туземни религии. „ Това, което Стивън Хокинг е за науката, Питър Дракър - за стопанската система, Джоузеф Кембъл - за митологията, това е Хюстън Смит за религията “, показват от „ Ню йорк таймс “ за създателя на изданието.
Основната цел на Хюстън Смит не е била да обременява читателите с обстоятелства и статистики, а да им помогне да се допрян до същността на всяка една от описаните религии. Само един същински ценител и практикуващ набожен би могъл да доближи до сходна дълбочина и в същото време да съобщи същината по този начин просто и завладяващо. Хюстън Смит е запазил християнската си религия, само че също по този начин по над 10 години е изучавал и практикувал Веданта индуизъм, Дзен будизъм и Суфизъм. Безкрайно ученолюбив и отворен към света, Хюстън Смит се потапя в другите религиозни обичаи, с цел да опознае тяхното обучение от вътрешната страна. Ето за какво той учи Дзен с Японските майстори, скита се из пустощта с Австралийските туземци, приема пейот с Американските шамани, броди из Серенгети с Масайските войни, медитира с тибестските монаси, учи йога с индийските гуру, върти се в унес с ислямските дервиши-суфи или чества Пасха с Юдейските си другари. Неговото духовно премеждие го среща с някои най-големите персони на миналото столетие: пътува до Индия, с цел да се запознае с Майка Тереза; сприятелява се с Далай Лама и му оказва помощ да откри топъл банкет на Запад; кани Мартин Лутер Кинг младши да изнесе лекция в университета си, където се одобряват единствено белокожи студенти, интервюира Елинор Рузвелт... Той е другар и непосредствен сподвижник на Тимъти Лиъри, Алдъс Хъксли, Джоузеф Кембъл и Томас Мъртън.
Неговите невероятни пътешествия го водят на най-свещените места по света и по необичайно стичане на събитията взе участие в някои от най-знаковите събития на миналото столетие: бил е на площад Тянънмин по време на студентските митинги или на учредяването на Обединените народи.
Хюстън Смит е бил невероятен човек, който е имал невероятен живот. Сигурно не е изненада, че е създател на неизмеримо добра книга – повече от половин век „ Световните религии “ се радва на неотслабващ интерес и се учи в университети и колежи. Написана с надълбоко предусещане и необикновено сладкодумно, книгата е същински шедьовър, който заслужава да откри своето място във всяка фамилна библиотека. Може да поръчате книгата от ТУК.
Представяме ви фрагмент от „ Световните религии “ на издателство „ Изток-Запад “:
Пиша тези уводни редове в един ден, който се празнува из християнския свят като Световна неделя на Светото причестяване. Проповедта на службата, на която присъствах тази заран, разглеждаше християнството като международен феномен. Днес християните – от пръстените колиби в Африка до канадската тундра – коленичат, с цел да получат даровете на Светата евхаристия. Това е внушителна картина.
И въпреки всичко, до момента в който слушах с половин ухо, част от съзнанието ми кръжеше към по-обширната група на търсещите Бога. Мислех си за йеменските евреи, които бях следил шест месеца по-рано в тяхната синагога в Йерусалим - смугли мъже, седнали боси, с кръстосани нозе на пода, увити в молитвените наметала, които праотците им са носили в пустинята.
Те са там през днешния ден, кворум от най-малко 10 души, заран и вечер – поклащат се напред-назад като ездачи на камили, до момента в който рецитират Тората, следвайки едни порядки, наследени неумишлено от вековете, през които на предците им е било неразрешено да яздят пустинните коне, и те са прибягнали до тази превземка за отплата.
Ялчън, архитектът мохамеданин, който ме разведе из Синята джамия в Истанбул, към този момент е приключил месечния си пост за Рамадана, стартират, до момента в който бяхме заедно; само че през днешния ден и той се моли пет пъти на ден, кланяйки се в посока към Мека. Свами Рамакришна в скромния си дом край Ганг в подножието на Хималаите няма да проговори през днешния ден.
Той ще продължи обета за безмълвие, който съблюдава към този момент пет години, като се изключи три дни всяка година. В този час У Ну евентуално е ангажиран с делегациите, рецесиите и съвещанията на кабинета, които са отреденият на всеки министър-председател чоп, само че от четири до шест сутринта, преди светските отговорности да се стоварят върху него, той също е бил уединено с безконечното в уединението на будисткото светилище до дома си в Рангун.
Дай Джо и Лай Сан, дзен монаси в Киото, са го изпреварили с един час. Те будуват от три сутринта и до единайсет часа довечера ще прекарат по-голямата част от деня седнали неподвижно в поза лотос, до момента в който се стремят праволинейно да вникнат в Буда-природата, стаена в сърцевината на самата им същина.
Каква странна задруга са те, търсещите Бога във всяка земя, издигащи разнородните си гласове към Твореца на живия свят. Как ли звучи това, слушано от висините? Дали като налудничава олелия, или другите мелодии се сливат в загадъчна неземна естетика? Дали една религия е водеща, или всички вземат участие в контрапункт и антифония, в случай че не и в пълногласен хор?
Не можем да узнаем това. Можем единствено да се опитаме да слушаме с цялостно внимание и подред всеки глас, който се обръща към божественото.
Това вслушване дефинира задачата на книгата. Някои може да се запитат дали тази цел не е прекомерно обширна. Религиите, които имаме намерение да разгледаме тук, опасват целия свят. Историята им се простира хилядолетия обратно и през днешния ден те стимулират повече хора, в сравнение с когато и да било. (...)
Tази книга прави същински опит за връзка. Мисля за нея като за преводна творба, която се стреми освен да проникне в световете на индуистите, будистите и мюсюлманите, само че и да хвърли мостове от тях към света на читателя. Изследването на религията може да бъде техническо и научно като всяко друго, само че аз съм се старал да не не помня за актуалността на този материал за проблемите, пред които хората са изправени през днешния ден.
„ Ако не можеш в последна сметка да обясниш на всеки с какво се занимаваш - написа един път един огромен академик, който беше и превъзходен популяризатор, – делото ти е неефикасно. “
Този интерес към връзката ни води още веднъж към позицията на книгата във връзка с историческата научност, която споменахме по-рано.
Доколкото ми е известно, на тези страници няма нищо, което да опонира на историческите обстоятелства, само че като оставим настрани избягването на груби грешки, въпросът не е толкоз обикновен. Изключил съм доста неща и съм опростил материала там, където историческите детайлности сякаш забавяха темпото и засенчваха основното.
Понякога съм предложил заключения, които като че ли се подразбират, и съм вкарвал образци, които са съзвучни с тематиката, само че не се срещат в самите текстове. Заради тези волности някой може да сметне, че книгата „ нехае “ за обстоятелствата, само че историческата акуратност не е най-същественото. Религията не е на първо място въпрос на обстоятелства – тя е въпрос на смисли.
Една прилика от региона на биохимията не е непотребна тук. „ Въпреки знанията за структурата на протеиновите молекули чак до разположението на атомите им в точното триизмерно пространство, ние нямаме и най-бледата визия какви са разпоредбите, по които те се нагъват в естествената си форма. “
Религиозната прилика с атомите на биохимика са обстоятелствата, които историята, социологията, антропологията и текстологията събират за религията. Те могат да са изчерпателни като знанието на биохимиците за атомната конструкция на протеиновите молекули; само че сами по себе си са безжизнени. В идващите глави съм се опитал не намерено, а завоалирано да приложа „ разпоредбите “, които „ нагъват “ религиозните обстоятелства „ в естествената им форма “.
Опитал съм се да им вдъхна набожен живот. Предстои ни пътешестване в пространството, времето и вечността. Местата постоянно ще бъдат далечни, епохите – стародавни, а тематиките напълно ще надвишават пространството и времето. Ще се наложи да използваме непознати думи – санскритски, китайски и арабски.
Ще се опитваме да описваме положения на съзнанието, които думите могат единствено да загатнат. Ще си служим с логиката в опит да осезаем прозрения, които вършат напъните ни за смях. И в последна сметка ще претърпим провал; защото сме с друга умствена настройка, в никакъв случай няма да разберем изцяло религиите, които не са наши. Но в случай че се отнасяме съществено към тези религии, най-малко няма да се провалим напълно безславно. А с цел да се отнасяме съществено, са нужни единствено две неща.
Първо, би трябвало да гледаме на техните последователи като на мъже и дами, изправени пред проблеми, прекомерно сходни на нашите. И второ, би трябвало да се отърсим от всички авансово формирани отзиви, които биха могли да притъпят нашата сензитивност или схватливост към нови прозрения.
Ако оставим настрани предубежденията си по отношение на тези религии и преглеждаме всяка от тях като създание на хора, борещи се да видят нещо, което би облекчило и осмислило живота им; и в случай че след това се опитаме непредубедено сами да забележим това, което са виждали те – в случай че постъпим по този начин, завесата, която ни отделя от тях, ще стане транспарантна като тюл.
Един огромен анатом имал навика да завършва встъпителната си лекция към начинаещите студенти по медицина със слова, еднообразно използвани и към нашето начинание. „ В този курс – казвал той – ще си имаме работа с плът, кости, кафези и сухожилия и на моменти всичко това ще наподобява изцяло лишено от страсти. Но в никакъв случай не забравяйте – то е живо! “
Книгата е най-известното и известно четиво в региона. Описани са главните правила на най-големите международни религии: индуизъм, конфуцианство, даоизъм, будизъм, ислям, юдаизъм, християнство, както и на някои локални туземни религии. „ Това, което Стивън Хокинг е за науката, Питър Дракър - за стопанската система, Джоузеф Кембъл - за митологията, това е Хюстън Смит за религията “, показват от „ Ню йорк таймс “ за създателя на изданието.
Основната цел на Хюстън Смит не е била да обременява читателите с обстоятелства и статистики, а да им помогне да се допрян до същността на всяка една от описаните религии. Само един същински ценител и практикуващ набожен би могъл да доближи до сходна дълбочина и в същото време да съобщи същината по този начин просто и завладяващо. Хюстън Смит е запазил християнската си религия, само че също по този начин по над 10 години е изучавал и практикувал Веданта индуизъм, Дзен будизъм и Суфизъм. Безкрайно ученолюбив и отворен към света, Хюстън Смит се потапя в другите религиозни обичаи, с цел да опознае тяхното обучение от вътрешната страна. Ето за какво той учи Дзен с Японските майстори, скита се из пустощта с Австралийските туземци, приема пейот с Американските шамани, броди из Серенгети с Масайските войни, медитира с тибестските монаси, учи йога с индийските гуру, върти се в унес с ислямските дервиши-суфи или чества Пасха с Юдейските си другари. Неговото духовно премеждие го среща с някои най-големите персони на миналото столетие: пътува до Индия, с цел да се запознае с Майка Тереза; сприятелява се с Далай Лама и му оказва помощ да откри топъл банкет на Запад; кани Мартин Лутер Кинг младши да изнесе лекция в университета си, където се одобряват единствено белокожи студенти, интервюира Елинор Рузвелт... Той е другар и непосредствен сподвижник на Тимъти Лиъри, Алдъс Хъксли, Джоузеф Кембъл и Томас Мъртън.
Неговите невероятни пътешествия го водят на най-свещените места по света и по необичайно стичане на събитията взе участие в някои от най-знаковите събития на миналото столетие: бил е на площад Тянънмин по време на студентските митинги или на учредяването на Обединените народи.
Хюстън Смит е бил невероятен човек, който е имал невероятен живот. Сигурно не е изненада, че е създател на неизмеримо добра книга – повече от половин век „ Световните религии “ се радва на неотслабващ интерес и се учи в университети и колежи. Написана с надълбоко предусещане и необикновено сладкодумно, книгата е същински шедьовър, който заслужава да откри своето място във всяка фамилна библиотека. Може да поръчате книгата от ТУК.
Представяме ви фрагмент от „ Световните религии “ на издателство „ Изток-Запад “:
Пиша тези уводни редове в един ден, който се празнува из християнския свят като Световна неделя на Светото причестяване. Проповедта на службата, на която присъствах тази заран, разглеждаше християнството като международен феномен. Днес християните – от пръстените колиби в Африка до канадската тундра – коленичат, с цел да получат даровете на Светата евхаристия. Това е внушителна картина.
И въпреки всичко, до момента в който слушах с половин ухо, част от съзнанието ми кръжеше към по-обширната група на търсещите Бога. Мислех си за йеменските евреи, които бях следил шест месеца по-рано в тяхната синагога в Йерусалим - смугли мъже, седнали боси, с кръстосани нозе на пода, увити в молитвените наметала, които праотците им са носили в пустинята.
Те са там през днешния ден, кворум от най-малко 10 души, заран и вечер – поклащат се напред-назад като ездачи на камили, до момента в който рецитират Тората, следвайки едни порядки, наследени неумишлено от вековете, през които на предците им е било неразрешено да яздят пустинните коне, и те са прибягнали до тази превземка за отплата.
Ялчън, архитектът мохамеданин, който ме разведе из Синята джамия в Истанбул, към този момент е приключил месечния си пост за Рамадана, стартират, до момента в който бяхме заедно; само че през днешния ден и той се моли пет пъти на ден, кланяйки се в посока към Мека. Свами Рамакришна в скромния си дом край Ганг в подножието на Хималаите няма да проговори през днешния ден.
Той ще продължи обета за безмълвие, който съблюдава към този момент пет години, като се изключи три дни всяка година. В този час У Ну евентуално е ангажиран с делегациите, рецесиите и съвещанията на кабинета, които са отреденият на всеки министър-председател чоп, само че от четири до шест сутринта, преди светските отговорности да се стоварят върху него, той също е бил уединено с безконечното в уединението на будисткото светилище до дома си в Рангун.
Дай Джо и Лай Сан, дзен монаси в Киото, са го изпреварили с един час. Те будуват от три сутринта и до единайсет часа довечера ще прекарат по-голямата част от деня седнали неподвижно в поза лотос, до момента в който се стремят праволинейно да вникнат в Буда-природата, стаена в сърцевината на самата им същина.
Каква странна задруга са те, търсещите Бога във всяка земя, издигащи разнородните си гласове към Твореца на живия свят. Как ли звучи това, слушано от висините? Дали като налудничава олелия, или другите мелодии се сливат в загадъчна неземна естетика? Дали една религия е водеща, или всички вземат участие в контрапункт и антифония, в случай че не и в пълногласен хор?
Не можем да узнаем това. Можем единствено да се опитаме да слушаме с цялостно внимание и подред всеки глас, който се обръща към божественото.
Това вслушване дефинира задачата на книгата. Някои може да се запитат дали тази цел не е прекомерно обширна. Религиите, които имаме намерение да разгледаме тук, опасват целия свят. Историята им се простира хилядолетия обратно и през днешния ден те стимулират повече хора, в сравнение с когато и да било. (...)
Tази книга прави същински опит за връзка. Мисля за нея като за преводна творба, която се стреми освен да проникне в световете на индуистите, будистите и мюсюлманите, само че и да хвърли мостове от тях към света на читателя. Изследването на религията може да бъде техническо и научно като всяко друго, само че аз съм се старал да не не помня за актуалността на този материал за проблемите, пред които хората са изправени през днешния ден.
„ Ако не можеш в последна сметка да обясниш на всеки с какво се занимаваш - написа един път един огромен академик, който беше и превъзходен популяризатор, – делото ти е неефикасно. “
Този интерес към връзката ни води още веднъж към позицията на книгата във връзка с историческата научност, която споменахме по-рано.
Доколкото ми е известно, на тези страници няма нищо, което да опонира на историческите обстоятелства, само че като оставим настрани избягването на груби грешки, въпросът не е толкоз обикновен. Изключил съм доста неща и съм опростил материала там, където историческите детайлности сякаш забавяха темпото и засенчваха основното.
Понякога съм предложил заключения, които като че ли се подразбират, и съм вкарвал образци, които са съзвучни с тематиката, само че не се срещат в самите текстове. Заради тези волности някой може да сметне, че книгата „ нехае “ за обстоятелствата, само че историческата акуратност не е най-същественото. Религията не е на първо място въпрос на обстоятелства – тя е въпрос на смисли.
Една прилика от региона на биохимията не е непотребна тук. „ Въпреки знанията за структурата на протеиновите молекули чак до разположението на атомите им в точното триизмерно пространство, ние нямаме и най-бледата визия какви са разпоредбите, по които те се нагъват в естествената си форма. “
Религиозната прилика с атомите на биохимика са обстоятелствата, които историята, социологията, антропологията и текстологията събират за религията. Те могат да са изчерпателни като знанието на биохимиците за атомната конструкция на протеиновите молекули; само че сами по себе си са безжизнени. В идващите глави съм се опитал не намерено, а завоалирано да приложа „ разпоредбите “, които „ нагъват “ религиозните обстоятелства „ в естествената им форма “.
Опитал съм се да им вдъхна набожен живот. Предстои ни пътешестване в пространството, времето и вечността. Местата постоянно ще бъдат далечни, епохите – стародавни, а тематиките напълно ще надвишават пространството и времето. Ще се наложи да използваме непознати думи – санскритски, китайски и арабски.
Ще се опитваме да описваме положения на съзнанието, които думите могат единствено да загатнат. Ще си служим с логиката в опит да осезаем прозрения, които вършат напъните ни за смях. И в последна сметка ще претърпим провал; защото сме с друга умствена настройка, в никакъв случай няма да разберем изцяло религиите, които не са наши. Но в случай че се отнасяме съществено към тези религии, най-малко няма да се провалим напълно безславно. А с цел да се отнасяме съществено, са нужни единствено две неща.
Първо, би трябвало да гледаме на техните последователи като на мъже и дами, изправени пред проблеми, прекомерно сходни на нашите. И второ, би трябвало да се отърсим от всички авансово формирани отзиви, които биха могли да притъпят нашата сензитивност или схватливост към нови прозрения.
Ако оставим настрани предубежденията си по отношение на тези религии и преглеждаме всяка от тях като създание на хора, борещи се да видят нещо, което би облекчило и осмислило живота им; и в случай че след това се опитаме непредубедено сами да забележим това, което са виждали те – в случай че постъпим по този начин, завесата, която ни отделя от тях, ще стане транспарантна като тюл.
Един огромен анатом имал навика да завършва встъпителната си лекция към начинаещите студенти по медицина със слова, еднообразно използвани и към нашето начинание. „ В този курс – казвал той – ще си имаме работа с плът, кости, кафези и сухожилия и на моменти всичко това ще наподобява изцяло лишено от страсти. Но в никакъв случай не забравяйте – то е живо! “
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ