Представят книгата Сокаи в Етнографския музей
Книгата " Сокаи " - най-новото проучване, отдадено на женското невестинско забраждане " сокай ", носено в Търновско, Габровско и Ловешко доникъде на XIX век, ще бъде показана на 26 март от 18,30 ч. в зала 19 на Института по етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките. Негов създател е етнологът Светослав Петров. На събитието той ще показва по какъв начин се слагат трите разновидности на сокая - търновски, габровски и ловешки. Книгата ще бъде показана от гл. ас. доктор Иглика Мишкова, зам.-директор на ИЕФЕМ - Българска академия на науките. научи ДУМА от Милена Катошева, специалист връзки с обществеността на ИЕФЕМ-БАН. Книгата " Сокаи " прави обзор на проучванията върху този вид украшения досега. Включени са мемоари на действителни носителки на забраждането, записани от откриватели при започване на XX в.; прегледани са скъпи архивни материали, някои от които се разгласяват за първи път - фотоси, картини, фрески. Любопитен и едва прочут факт е, че зад шегата " Дъската ти хлопа " стои точно сокаят и неговата основа от букова дъска.
Употребата на сокайното забраждане се свързва с етнографската група на балканджиите, населяващи северните скатове на Централна Стара Планина и Предбалкана, и е в директна връзка с местообитанието и националната им носия. Елемент от нея е невестинското забраждане " сокай ", което има три разновидности - търновски (килифаревски), носен в планинските селища южно от Велико Търново; габровски - публикуван към Габрово, Трявна и Дряново, и ловешки - вариация на габровския.
Интересно е да се означи, че последното оповестено проучване за сокаите е от 1976 година За интервала оттогава до в този момент са налични доста нови материали - фотоси, цифровизирани архивни сбирки и потреблението им прави актуалното проучване доста цялостно и изчерпателно. Ценен принос на проучването е неговата практическа част, в която създателят дава насоки за вярното и тъкмо реконструиране на сокаите. Той създава възстановки на старинни забраждания от близо 12 години по модел на непокътнати достоверни сокаи.
Изданието се популяризира със съдействието на Фондация " Phoenix Perpeticum ".
Светослав Петров е роден през 1990 година в Елена, в началото учи в родния си град, след това в Ловешката езикова гимназия, висше обучение приключва във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий " - компетентност " Етнология ". Понастоящем е основен организатор на Музея на Възраждането " Иларион Макариополски " в Елена, а ползите му са ориентирани главно към материалната просвета на българите и по-конкретно към тяхното облекло и типовете невестински забраждания.
Употребата на сокайното забраждане се свързва с етнографската група на балканджиите, населяващи северните скатове на Централна Стара Планина и Предбалкана, и е в директна връзка с местообитанието и националната им носия. Елемент от нея е невестинското забраждане " сокай ", което има три разновидности - търновски (килифаревски), носен в планинските селища южно от Велико Търново; габровски - публикуван към Габрово, Трявна и Дряново, и ловешки - вариация на габровския.
Интересно е да се означи, че последното оповестено проучване за сокаите е от 1976 година За интервала оттогава до в този момент са налични доста нови материали - фотоси, цифровизирани архивни сбирки и потреблението им прави актуалното проучване доста цялостно и изчерпателно. Ценен принос на проучването е неговата практическа част, в която създателят дава насоки за вярното и тъкмо реконструиране на сокаите. Той създава възстановки на старинни забраждания от близо 12 години по модел на непокътнати достоверни сокаи.
Изданието се популяризира със съдействието на Фондация " Phoenix Perpeticum ".
Светослав Петров е роден през 1990 година в Елена, в началото учи в родния си град, след това в Ловешката езикова гимназия, висше обучение приключва във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий " - компетентност " Етнология ". Понастоящем е основен организатор на Музея на Възраждането " Иларион Макариополски " в Елена, а ползите му са ориентирани главно към материалната просвета на българите и по-конкретно към тяхното облекло и типовете невестински забраждания.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ