Тайните на древната египетска „Книга на мъртвите”
Книгата на мъртвите е самобитно управление за душата на умрелия човек. То му открива тайните по пътя и го пази при прекосяването му през подземното царство.
Така най-кратко може да бъде показано античното египетско писание. В средата на XIX век египтологът Карл Ричард Лепсиус събира 200 обособени глави в една книга и й дава названието „ Книга на мъртвите ”. Автентичното име на текстовете обаче би било „ Заклинания за ходене напред денем ”, споделя египтологът Джералидин Пинч. В книгата се приказва за тестванията, насладите и страховете по време на пътуването на душата в мистериозното царство на гибелта. Когато дешифрират текстовете, учените откриват, че те съдържат мистични заклинания и „ пътни карти “, които да съпътстват духа на умрелия човек по пътя му в задгробния живот.
Логично тези антични трудове са намирани в гробници и елементарни египетски гробове, покрай тялото на умрелия. Според историците да имаш копие от пасажи, вписани в „ Книгата на мъртвите ”, било разкош и скъпо наслаждение, което не всеки можел да си разреши. Но който желал да премине сполучливо през царството на Озирис (богът на гибелта и задгробния живот), се стремял да си закупи парченце от насочващите в отвъдното строфи.
През годините египтолозите подреждат по друг метод главите в „ Книгата на мъртвите ” и по тази причина няма едно-единствено копие на античния ръкопис. Все отново разновидността на Лепсиус се приема за най-точен и подредбата на обособените глави за най-уместна. Повечето фрагменти от „ Книгата на мъртвите ”, които са открити в гробниците, са изписани на папирус, само че се срещат и такива гравирани върху предмети, полагани до тялото на мъртвия, както и върху самите саркофази. Най-старите сходни трудове са открити до телата на почитани управници и са наречени Пирамидални текстове. Те са датирани някъде към 2300 година прочие н. е. Някои от копията на текстове от писанието са богато украсени и съпроводени с ярки илюстрации.
Но по какъв начин и по кое време тъкмо е основана египетската „ Книга на мъртвите ” остава мистерия и до през днешния ден. Предполага се, че обособените текстове са писани по друго време. На всеки свитък се оставяло празно място, където да бъде изписано името на умрелия и по този метод текстът да се персонализира. Целта на всяко копие, без значение дали е предопределено за някой фараон, или елементарен човек, остава една и съща – да подкрепи прекосяването му през отвъдното царство и да му предложи отбрана от задгробните зли сили и тестванията, които го чакат там.
Пътешествие през подземното царство, наречено Дуат
Според вярванията на античните египтяни, както към този момент споменахме, душата на мъртвия се отправяла на дълго и тежко странствуване през Царството на тъмнината и задгробния живот. Това странствуване тръгвало по пътя на господ Ра – богът на слънцето. Легендата споделя, че щом слънцето залезело, той се отправял на пътешестване с лодка, преминаващо през подземния свят, с цел да се върне на изходната си точка на Изток, откъдето на идващия ден слънцето още веднъж да изгрее. Покойникът се качвал на неговата лодка и тръгвал на път с Ра. Но този път не бил елементарен. Той предполагал срещи с голям брой свирепи същества, с които умрелият трябвало да се оправи. Най-страшното от тях било Aпеп - змия, която имала за цел да спре лодката и да внесе безпорядък в света. За да се избави от страховитата змия, пътуващият трябвало да има свитък, който да цитира (обозначен от египтолозите като глава 7). В него той споделя, че е задоволително мощен, с цел да се оправи с чудовището.
Следващото затруднение по пътя на задгробния живот било рисков лабиринт, през който умрелият трябвало да премине. В него имало голям брой порти и той трябвало да цитира избрани пасажи от Книгата на мъртвите, с цел да ги отвори и да премине през тях. След лабиринта идвало най-важното тестване за душата на мъртвеца – „ претеглянето на сърцето “.
Анубис (богът, съпровождащ душите в Дуат) поставял везни, пред погледа на Озирис, Тот и общо 42 съдии от възвишен генезис. От едната страна слагал щраусово перо – знак на истината, от другата – сърцето на умрелия, което олицетворявало всички дейности, които е направил през живота му. Имало лист с 42 грехове, които подсъдимият трябвало да отхвърли, че е направил. Ако перото и сърцето поставяли везните в равновесие (или сърцето било по-леко от перото), то тогава мъртвият прекосявал сполучливо теста. Това означавало, че е чист и правоверен и може да продължи напред. Ако обаче сърцето тежало прекалено много и наклонявало везните надолу – мъртвият го чакали пъклен страдания и доста тежка орис в задгробния живот. Има легенда, че той щял да бъде обхванат от чудовището Аммит (отчасти крокодил, частично леопард и частично хипопотам) и ще изчезне вечно.
Най-големите страхове на египтяните за наказванията в отвъдното са изразени в глава 53 от Книгата на мъртвите. Текстът гласи:„ Отвращавам се от омразното. Няма да хапвам изпражнения, няма да пия урина, няма да заедно съм с главата надолу “.
Други посочени в текста санкции са безконечният апетит и жадност и заплахата да бъдеш изяден от адско страшилище. За да се предпазят от тези страховити събития, египтяните изработвали специфични амулети, гравирани с текстове от Книгата на мъртвите, които слагали до сърцето на умрелия, преди да го мумифицират.
За праведните краят на пътешествието през подземния свят се увенчавало с триумф и те бивали възнаградени. Достигали до „ полетата на тръстиката “ – територия, наречена Аару. Тази обетована земя на мъртвите изобилствала от реки, планини и буйни, плодородни полета. Това бил домът на щастието. Това обаче не бил просто нравствен Рай, а имало и доста скотски удоволствия като ястие на защити ястия, пиянство на стомах и съвкупления. Всичко това обаче не било „ гратис “. Мъртвите трябвало да работят - да сеят и жънат своите аграрни култури. Затова постоянно при ритуалните египетски погребения в ковчега на мъртвите се поставяли разнообразни селскостопански принадлежности. Заедно с тях се погребвали и скулптури, които съгласно вярванията оживявали в отвъдния свят и ставали помощници на покойниците в селскостопанската им работа.
Така най-кратко може да бъде показано античното египетско писание. В средата на XIX век египтологът Карл Ричард Лепсиус събира 200 обособени глави в една книга и й дава названието „ Книга на мъртвите ”. Автентичното име на текстовете обаче би било „ Заклинания за ходене напред денем ”, споделя египтологът Джералидин Пинч. В книгата се приказва за тестванията, насладите и страховете по време на пътуването на душата в мистериозното царство на гибелта. Когато дешифрират текстовете, учените откриват, че те съдържат мистични заклинания и „ пътни карти “, които да съпътстват духа на умрелия човек по пътя му в задгробния живот.
Логично тези антични трудове са намирани в гробници и елементарни египетски гробове, покрай тялото на умрелия. Според историците да имаш копие от пасажи, вписани в „ Книгата на мъртвите ”, било разкош и скъпо наслаждение, което не всеки можел да си разреши. Но който желал да премине сполучливо през царството на Озирис (богът на гибелта и задгробния живот), се стремял да си закупи парченце от насочващите в отвъдното строфи.
През годините египтолозите подреждат по друг метод главите в „ Книгата на мъртвите ” и по тази причина няма едно-единствено копие на античния ръкопис. Все отново разновидността на Лепсиус се приема за най-точен и подредбата на обособените глави за най-уместна. Повечето фрагменти от „ Книгата на мъртвите ”, които са открити в гробниците, са изписани на папирус, само че се срещат и такива гравирани върху предмети, полагани до тялото на мъртвия, както и върху самите саркофази. Най-старите сходни трудове са открити до телата на почитани управници и са наречени Пирамидални текстове. Те са датирани някъде към 2300 година прочие н. е. Някои от копията на текстове от писанието са богато украсени и съпроводени с ярки илюстрации.
Но по какъв начин и по кое време тъкмо е основана египетската „ Книга на мъртвите ” остава мистерия и до през днешния ден. Предполага се, че обособените текстове са писани по друго време. На всеки свитък се оставяло празно място, където да бъде изписано името на умрелия и по този метод текстът да се персонализира. Целта на всяко копие, без значение дали е предопределено за някой фараон, или елементарен човек, остава една и съща – да подкрепи прекосяването му през отвъдното царство и да му предложи отбрана от задгробните зли сили и тестванията, които го чакат там.
Пътешествие през подземното царство, наречено Дуат
Според вярванията на античните египтяни, както към този момент споменахме, душата на мъртвия се отправяла на дълго и тежко странствуване през Царството на тъмнината и задгробния живот. Това странствуване тръгвало по пътя на господ Ра – богът на слънцето. Легендата споделя, че щом слънцето залезело, той се отправял на пътешестване с лодка, преминаващо през подземния свят, с цел да се върне на изходната си точка на Изток, откъдето на идващия ден слънцето още веднъж да изгрее. Покойникът се качвал на неговата лодка и тръгвал на път с Ра. Но този път не бил елементарен. Той предполагал срещи с голям брой свирепи същества, с които умрелият трябвало да се оправи. Най-страшното от тях било Aпеп - змия, която имала за цел да спре лодката и да внесе безпорядък в света. За да се избави от страховитата змия, пътуващият трябвало да има свитък, който да цитира (обозначен от египтолозите като глава 7). В него той споделя, че е задоволително мощен, с цел да се оправи с чудовището.
Следващото затруднение по пътя на задгробния живот било рисков лабиринт, през който умрелият трябвало да премине. В него имало голям брой порти и той трябвало да цитира избрани пасажи от Книгата на мъртвите, с цел да ги отвори и да премине през тях. След лабиринта идвало най-важното тестване за душата на мъртвеца – „ претеглянето на сърцето “.
Анубис (богът, съпровождащ душите в Дуат) поставял везни, пред погледа на Озирис, Тот и общо 42 съдии от възвишен генезис. От едната страна слагал щраусово перо – знак на истината, от другата – сърцето на умрелия, което олицетворявало всички дейности, които е направил през живота му. Имало лист с 42 грехове, които подсъдимият трябвало да отхвърли, че е направил. Ако перото и сърцето поставяли везните в равновесие (или сърцето било по-леко от перото), то тогава мъртвият прекосявал сполучливо теста. Това означавало, че е чист и правоверен и може да продължи напред. Ако обаче сърцето тежало прекалено много и наклонявало везните надолу – мъртвият го чакали пъклен страдания и доста тежка орис в задгробния живот. Има легенда, че той щял да бъде обхванат от чудовището Аммит (отчасти крокодил, частично леопард и частично хипопотам) и ще изчезне вечно.
Най-големите страхове на египтяните за наказванията в отвъдното са изразени в глава 53 от Книгата на мъртвите. Текстът гласи:„ Отвращавам се от омразното. Няма да хапвам изпражнения, няма да пия урина, няма да заедно съм с главата надолу “.
Други посочени в текста санкции са безконечният апетит и жадност и заплахата да бъдеш изяден от адско страшилище. За да се предпазят от тези страховити събития, египтяните изработвали специфични амулети, гравирани с текстове от Книгата на мъртвите, които слагали до сърцето на умрелия, преди да го мумифицират.
За праведните краят на пътешествието през подземния свят се увенчавало с триумф и те бивали възнаградени. Достигали до „ полетата на тръстиката “ – територия, наречена Аару. Тази обетована земя на мъртвите изобилствала от реки, планини и буйни, плодородни полета. Това бил домът на щастието. Това обаче не бил просто нравствен Рай, а имало и доста скотски удоволствия като ястие на защити ястия, пиянство на стомах и съвкупления. Всичко това обаче не било „ гратис “. Мъртвите трябвало да работят - да сеят и жънат своите аграрни култури. Затова постоянно при ритуалните египетски погребения в ковчега на мъртвите се поставяли разнообразни селскостопански принадлежности. Заедно с тях се погребвали и скулптури, които съгласно вярванията оживявали в отвъдния свят и ставали помощници на покойниците в селскостопанската им работа.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ