Книгата на легендарния алпинист Райнхолд Меснер Убийството на невъзможното излезе

Книгата на именития планинар Райнхолд Меснер " Убийството на невъзможното " излезе на 7 февруари, когато Боян Петров щеше да навърши 46 години.

В книгата е оповестена и последната публикация на алпиниста. Той я продиктува 2 дни преди да отпътува за Хималаите пред редактора на книгата - известният италиански публицист Алесандро Филипини, с които са и положителни другари.



Къде е границата с невъзможното и може ли да бъде преодоляна?

В търсене на тези отговори алпинисти от целия свят се впускат в планински завършения, с цел да ревизират издръжливостта на човешкото тяло и силата на духа.

Екстремните прекарвания вълнуват сърцето и на италианския публицист и приключенец – Алесандро Филипини. Благодарение на работата си той става очевидец на част от най-великите международни спортни достижения. Срещите с покореното невероятно му носят и скъпи другарства с огромни имена в алпинизма като Рейнхолд Меснер и българина Боян Петров.

„ Много съм благополучен, че с помощта на работата ми, съм имал опцията да срещна доста огромни алпинисти. Не всички от тях обаче са и огромни човеци”, показва Алесандро Филипини.

„ За страдание мнозина употребяват наивността на хората и популяризират подправени премеждие, с помощта на които стават известни. Боян Петров беше безспорната диаметралност на тези хора. Той е основал същинските завършения за себе си. След това е станал прочут, само че в никакъв случай не е търсел славата”, споделя още журналистът.

Снимка: bTV
Къде се запознахте с Боян ?

Първото ни виждане беше по време на визитата на Валтер Бонати в България. Това беше 2007г. или 2008г. След това започнахме да се виждаме доста по-често. Още повече, че и живеехме доста близо един до различен.

Какви моменти помните с него ?

Имахме доста хубави диалози - за планина, за завършения, за направления, за животни - тези неща, които ни свързваха. Харесваше ми да виждам ентусиазма му за живот все пак, което му се е случило. Тази неговата дарба да реагира пред всички компликации, които преследваха целия му живот.

След жестоката злополука, която преживя… Тогава го виждах по какъв начин страда. Знаеше, че ще се върне да бъде планинар и виждахме по какъв начин с цялата болката, която го придружаваше - в действителност мощна болежка, отиваше да се приготвя за новите си походи. Толкова доста мощ и толкоз доста предпочитание имаше в себе си. Притежаваше невероятни качества.

Снимка: bTV

Алесандро е редактор и на най-новата книга на Меснер " Убийството на невъзможното ", чиято премиера за България беше на 7 февруари, когато Боян Петров щеше да навърши 46 години.

„ Това, което има в тази книга е и последният ни контакт. Той подготвеше това негово последно нанагорнище и нямаше никакво време. Постоянно отлагаше и споделяше, че няма време да напише това. Но ние искахме непременно да имаме и него в тази книга и го помолихме да пристигна тук при нас - у дома. Това беше нашият финален контакт. Всъщност той ни издиктува тогава, това, което е в тази публикация. Всички споделят, че това е било посредством телефонен диалог, само че ние бяхме дружно тогава”, спомня си Алесандро Филипини.

„ Тогава той беше спокоен, сигурен и съсредоточен върху това. Аз бях спокоен, че той е подготвен и че е планувал всичко. Никога не съм мислел нищо друго”, отбелязва още Алесандро.

Вие следите от близо неговото търсене в планината . Какви бяха тези дни за вас на търсене ?

Бяха тежки дни. Тежки моменти с доста дребна вяра. Знаех, че в Китай нещата са доста по-трудни. Още повече, че там имаше италиански алпинисти, с които бях във връзка и по тази причина нямах огромни очаквания. Те ми разказваха, че обстановката е доста тежка.

Тогава ние получавахме от екипа , който търсеше , от шерпите доста разнородна информация , открит е инсулин , не е открит . Намерена тениска , не е открита . Каква беше истината тогава в тези дни . Какво в действителност се откри ?

За страдание сега, в който започнаха хеликоптерите да летят, аз знаех, че очакванията са дребни. Не. Знаех, че няма никаква вяра. Гласовете, които споделяха, че е открита палатката, че след това се оказа, че не е - тези гласове не означаваха нищо.

Защо съгласно вас той е взел това решение да тръгне самичък ?

Той постоянно се опитваше да прави алпинизъм по-близък до приключението. Предпочиташе да бъде самичък. Да не потегля по пътеките, които към този момент са подсигурени и подготвени. Винаги е разчитал на личните си сили.

Беше един от най-хубавите, най-силните и най-бързите.

Много ми се желае да беше тук, да е в този момент с нас и в случай че беше несъмнено щях да го поздравя и да го попитам каква ще е идната му цел. За къде потегля, знаейки, че нито Еверест, нито Шиша Пангма са неговите последни изкачвания.

Снимка: Фейсбук
С какво ще остане той във вашето сърце ? По какъв метод ?

Остава празно моето сърце. Написах една фраза в обществените мрежи, цитирайки един огромен италиански актьор, който споделя по този начин:
„ Беше по-добре да се разделим, в сравнение с да не се бяхме срещали никога”.

Бил ли сте тук из планините в България и по какъв начин ще опишете нашите планини ?

Много обичам българската природа. Българският народ би трябвало да бъде признателен, че тази природа е точно по тези земи и би трябвало да направи всичко допустимо да я опази.
Едно от посланията, които Боян изпраща посредством тази книга е тъкмо това.
Но знаейки това, което вършат българите по брега на Черно море съм доста отчаян от тях.

И още повече като виждам огромните камиони в Ковачевица по какъв начин карат огромните и здрави дървета... по какъв начин ги транспортират. Сърцето ме боли.

Дори, когато бяхме с Меснер дружно в Ковачевица и Банско, той с очите си видя каква природа има тук и се влюби в нея. Жалко е да я разпиляваме по този начин.

Аз обичам доста планините и природа и доста обичам България. За страдание още не мога да пребивавам тук, само че един ден да…