Литературен туризъм: Посетете местата в България, описани в произведенията на Иван Вазов
Книгата е магия, прозорец към нов свят. И до момента в който за мнозина тези думи са просто факсимиле, то за запалените по четенето, те са изпълнени със смисъл.
А нашата, родна литература по нищо не отстъпва на международната класика, даже в противен случай, доста по-въздействаща е тя.
И когато стана дума за класици, няма по какъв начин да не се сетим незабавно за патриарха на българската литература Иван Вазов. Робитил във всички литературни жанрове, писателят непроменяемо насочва перото към пейзажните описания. Природата – неговата горделивост и пристрастеност, и най-силен източник на ентусиазъм и национализъм.
В идващите редове ще разгледаме някои от естествените обекти, ситуирани на територията на България, увековечени в творбите на Иван Вазов.
- Берковица и местността подтикват Вазов да напише няколко стихотворения и поеми
Ком е най-високият връх на Берковска планина, дял от западната Стара планина, България, висок е 2015,8 метра. Намира се южно от град Берковица. С разположените източно от него по-ниски върхове Среден и Малък Ком образуват хълм с почти разположение запад-изток, заоблено тревисто било, стръмен скалист северен скат и наклонен тревист южен. Най-внушителната панорама е на север от върха – виждат се Берковица, Берковското поле и отдалечените на 30 километра Монтана и язовир Огоста.
От връх Ком е началото на маршрута „ Ком - Емине “ – българската права на европейския туристически маршрут Е-3.
Внушителната панорама от върха е въодушевила писателя Иван Вазов за написването на стихотворението „ На Ком “. В негова чест наоколо до котата при върха е сложена каменна плоча с барелеф на писателя и стихове от „ На Ком “:
Оттук окото волно загради не намира.
Вселената пред мене безропотно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
мозъкът към нещо ярко, огромно се стреми...
През интервала 18 март 1879 година – септември 1880 година Вазов живее и работи в Берковица. Там той е назначен за ръководител на Окръжния съд. През този си интервал, Вазов написва едни от най-хубавите си творби, измежду които е и поемата „ Грамада ”.
- Разказът „ Една българка “ и поетичният цикъл „ Скитнишки песни “ са плод на поклонението на Вазов пред Врачанския балкан
В един от живописните завои на десния бряг на река Искър е ситуиран Черепишкият манастир „ Успение Богородично “. Най-старото удостоверение за неговото битие е манастирският правилник (типик), писан в интервала 1309 – 1398 година. Недалеч от манастира, в местността Ритлите край с. Лютиброд, се намират останките на средновековната българска цитадела Коритен (Коритенград). Тук са разкрити основите на антично населено място, раннохристиянска базилика и на църквата „ Свети Георги “. А на североизток от манастира се намират руините на българската цитадела Заград.
Превратностите в историческата орис на българския народ постановат своя отпечатък и върху Черепишкия манастир. Многократно разрушаван и опустошаван при започване на XVII век, манастирът е обновен от св. Пимен Софийски, наименуван още Зографски. Това е отразено и в неговото житие, в което се споделя, че откакто напуща Зографския манастир (1598 г.), той се връща в Софийско, където „ съгради в селата и градовете 300 църкви и обнови 15 манастира, сред които и Черепишкия, на река Искър “. За това загатва и Паисий Хилендарски в своята „ История славянобългарская “.
Черепишкият манастир е едно от най-оживените средища на книжовната и просветна активност във Врачанско по време на османското господство. В XVI век тук е основано Черепишкото четвероевангелие – прелестен пример на средновековното ни калиграфско и художествено майсторство.
Иван Вазов посещава Черепишкият манастир през 1889 и 1907 година и остава запленен. Това го въодушевява да напише известния роман „ Една българка “ и поетичния цикъл „ Скитнишки песни “.
„ Написах ги, откакто напуснах министерския пост — споделя Вазов. — Направих точно, за отмора една разходка в Мала и Голяма Стара планина и от двете страни на Искърския пролом. Гостувах в Черепишкия манастир и оттова правех своите екскурзии. Имах единствено бележки. Концепциите бяха обработени след това в София. Само някои работи написах в манастира... В нея [стихосбирката] лъха животът на балканската природа ”, споделя самият Вазов за цикъла „ Скитнишки песни ", оповестени независимо през 1899 година
В 1879 година вдъхновен от неповторимата хубост на Черепишкия манастир и покрайнините му, Алеко Константинов пък основава пътеписа „ Българска Швейцария “. По-късно, в 1939 година, манастирът е посетен от Никола Вапцаров и Антон Попов.
- Стихосбирката „ Юлска китка “, дружно с по-късния му цикъл стихове „ Дисонанси “ пък са писани в чест на Костенец и Костенския водопад
Костенски (Костенецки) водопад е водопад в планината Рила.
Намира се по течението на Стара река на към 3 километра южно от село Костенец и на 35 километра от Боровец. Водният пад има височина от 12 метра. В непосредствена непосредственост до водопада има топли минерални извори.
В началото на алеята към водопада е сложена дървена табела с два куплета от Вазовото стихотворение „ Над водопада “.
Сребрист колосален стълп с плач гневен
в заврелий пеняст вир се втуря
и заглушителната ария
разтриса въздуха кат стихия.
Ехтят скалите, планината,
ревът до небесата стига,
а росен прахуляк от глъбината
клокочеща до мен се дига.
Стоя и виждам с боязън скришен
и чувам с боязън адска ария,
и затъвам цялостен в тоз свят пленителен,
от гняв, мощност и гръмот гневен.
През 1917 година Иван Вазов прекарва лятото в Костенец и е въодушевен от околната природа да напише стихосбирката „ Юлска китка “, дружно с по-късния му цикъл стихове „ Дисонанси “, издадена още веднъж през 1921 година под заглавие „ Какво пее планината “. На Костенския водопад са отдадени две от стихотворенията: „ Над водопада “ и „ Водопадът плаче “.
- Пътуване до Радомир пък подтиква националния публицист да увековечи града в едноименен пътепис
Водопадът, наименуван Бучалото, пък се намира в центъра на град Радомир. Той е един от дребното градски водопади в България. Водопадът е част от река Изворска, която се спуска от планината Голо бърдо. Височината му е към 10 м. През 2002 година към Бучалото е финансиран план за построяването на изкуствено езерце, мостчета и места за отдих.
Десетилетия преди този момент обаче Иван Вазов в пътеписа си " До Радомир " съпоставя водопада с фамозния Ниагарски водопад:
“Накрай града шурти, от прекомерно високо, струйка вода, това е популярният “радомирски водопад ”.Тая радомирска Ниагара в турско време беше по-голяма, само че в този момент е намаляла и кьошкът до нея, на който турците пиеха кафето и ракията си, е липсващ. ”
Интересното при водопада е, че с течение на времето и под въздействието на външните земни сили се е образувала тип естествена забележителност под формата на купол, в средата на който тече р. Изворска (ляв приток на р. Струма). През лятото в огромните горещини в основата на " купола " температурата доближава към 12°С. Самото образувание е с преобладаващо наличие на варовик в скалите и непрекъснато е под опасността на ерозията, изветрянето и денудацията.
Територията към Бучалото е облагородена и рекунструирана през 2002 година с финансиране по Програма ФАР.
- Манастир на хилядолетия, приютявал Софроний Врачански и Васил Левски, въодушевява баладата „ Клепалото бие ”
Осеновлашкият манастир „ Рождество Богородично “, по-известен като манастир „ Седемте престола “, се намира на 86 километра от София по пътя в Искърското дефиле за град Мездра, единствено на 5 километра от гара Елисейна.
Манастирът е неповторим основно поради църквата си, в която има седем пространства с олтар, т.е. седем олтара или седем храма. Манастирът е повдигнат по време на Втората българска страна. Мястото към манастира е доста красиво, безшумно и умерено.
Посещаван е от Васил Левски, свещеник Софроний Врачански постоянно е гостувал и е водел църковни служби в манастира и в килийното учебно заведение. Играел е значима роля като набожен, просветителски и революционен център.
След Освобождението на страната ни неведнъж е идвал тук националният стихотворец Иван Вазов. Запленен от омайната му хубост и от сладкодумните разкази и приказки, написва популярната и безсмъртна балада " Клепалото бие ". Възпламенителни и прочувствени са нейните думи: " В глуха планинска котловина стояла в остарели години обител свята, кандилница блестяла, молитва се пяла в църквица бедна, надалеч от света. И всяка неделя дъртак пречестни клепалото биел за работа в зори... "
- Две екопътеки, ситуирани в разнообразни елементи на страната – до София и в Родопите, носят името на патриарха на родната литература.
Вазовата екопътека край столицата се намира на към 50 километра от София в Искърското дефиле. Маршрутът свързва гара Бов със село Заселе.
В началото на пътеката, откъм Бов, има една голяма канара, за която локалните споделят, че е скалата на Вазов. Следва проломът, който изтъкан от невероятни пейзажи. Преминава се през Лакатнишките скали, пещера Темната дупка и водопада Скакля. По Вазовата екопътека се стига и до един от най-високите водопади в България – Бовска скакля, висок към 85 метра.
Тук е и паметникът „ Дядо Йоцо гледа ”, висок 5 метра и превъплътил Вазовия воин Дядо Йоцо, от едноименния роман. Изработен е от бял врачански камък и като че ли кацнал над дефилето Дядо Йоцо е вперил незрящ взор към железницата, която чака да мине по линията София-Мездра.
Според сюжета на описа, въпреки и кьорав поради напредналата си възраст, дядо Йоцо съумява да „ види “ бъдещето на родината като устремява нравствен поглед към свободата на българското – „ Да види свободна Българя ”. Паметникът е построен е през 2005 година. Проектът за него е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, а концепцията е на Огнян Петров, родом от село Очин дол. Община Мездра и донори са „ виновниците “ за построяването на красивата статуя.
Втората екопътека, кръстена на Иван Вазов, е ситуирана в долините на реките Яденица и Чепинска, на територията на днешната област Пазарджик.
През 1892 година националният стихотворец прави странствуване из този завършек на страната, което разказва в пътеписа „ В недрата на Родопите “. Той потегля от село Голямо Белово към Чепино (част от сегашен Велинград) с три мулета – едно за него, едно за движимостите му и едно за лидера му. Пътниците и животните се изкачват по ската на рида Алабак и едно от най-красивите места, през които минават е Алабашка поляна, където Вазов видял „ най-възхителната гледка на вътрешните Родопи “. Ето за какво тази поляна през днешния ден е известна и с името Вазова поляна, а остарелият път от Голямо Белово до нея е именуван Вазова пътека.
Оказва се, обаче че с изключение на патриот и изобретател, Вазов не е бил инцидентен екскурзиант. Той е бил един от създателите на туристическото придвижване в България. На 23 август 1895 година един различен прочут български публицист, журналист и разпален екскурзиант – Алеко Константинов, посредством вестник „ Знаме “ (99 брой) насочва покана за всеобщо нанагорнище на Черни връх.
Няколко дни по-късно, на 27 август се случва знамение:
„ Невероятно в действителност, само че факт: 300 души на Черния връх ”
Гласи заглавието на Алековия пътепис, отдаден на всеобщото нанагорнище. Част от събитието става Иван Вазов.
„ Господин Вазов, вий бяхте свидетел – опишете тази поражающа със своето великолепие картина ”, обръща се към него Константинов.
И Вазов приема предизвикването и написа стихотворението „ На Черни връх ”:
Дивни простори,
простор, безкрайност,
бляск, кръгозори,
безпорядък и безкрайност …
След всеобщия излет до първенеца на Витоша било учредено туристическо сдружение, като Вазов е бил негов ръководител, а Алеко Константинов – секретар.
Местата, разказани в творбите на Иван Вазов, са многочислени. Но точно те са доказателството, че душата му е подвластна на патриотизма. Именно в искрата, с която създателят разказва българското в цялостната му палитра от природа, хора, характери и традиции, се крие мощта на творбите му.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
А нашата, родна литература по нищо не отстъпва на международната класика, даже в противен случай, доста по-въздействаща е тя.
И когато стана дума за класици, няма по какъв начин да не се сетим незабавно за патриарха на българската литература Иван Вазов. Робитил във всички литературни жанрове, писателят непроменяемо насочва перото към пейзажните описания. Природата – неговата горделивост и пристрастеност, и най-силен източник на ентусиазъм и национализъм.
В идващите редове ще разгледаме някои от естествените обекти, ситуирани на територията на България, увековечени в творбите на Иван Вазов.
- Берковица и местността подтикват Вазов да напише няколко стихотворения и поеми
Ком е най-високият връх на Берковска планина, дял от западната Стара планина, България, висок е 2015,8 метра. Намира се южно от град Берковица. С разположените източно от него по-ниски върхове Среден и Малък Ком образуват хълм с почти разположение запад-изток, заоблено тревисто било, стръмен скалист северен скат и наклонен тревист южен. Най-внушителната панорама е на север от върха – виждат се Берковица, Берковското поле и отдалечените на 30 километра Монтана и язовир Огоста.
От връх Ком е началото на маршрута „ Ком - Емине “ – българската права на европейския туристически маршрут Е-3.
Внушителната панорама от върха е въодушевила писателя Иван Вазов за написването на стихотворението „ На Ком “. В негова чест наоколо до котата при върха е сложена каменна плоча с барелеф на писателя и стихове от „ На Ком “:
Оттук окото волно загради не намира.
Вселената пред мене безропотно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
мозъкът към нещо ярко, огромно се стреми...
През интервала 18 март 1879 година – септември 1880 година Вазов живее и работи в Берковица. Там той е назначен за ръководител на Окръжния съд. През този си интервал, Вазов написва едни от най-хубавите си творби, измежду които е и поемата „ Грамада ”.
- Разказът „ Една българка “ и поетичният цикъл „ Скитнишки песни “ са плод на поклонението на Вазов пред Врачанския балкан
В един от живописните завои на десния бряг на река Искър е ситуиран Черепишкият манастир „ Успение Богородично “. Най-старото удостоверение за неговото битие е манастирският правилник (типик), писан в интервала 1309 – 1398 година. Недалеч от манастира, в местността Ритлите край с. Лютиброд, се намират останките на средновековната българска цитадела Коритен (Коритенград). Тук са разкрити основите на антично населено място, раннохристиянска базилика и на църквата „ Свети Георги “. А на североизток от манастира се намират руините на българската цитадела Заград.
Превратностите в историческата орис на българския народ постановат своя отпечатък и върху Черепишкия манастир. Многократно разрушаван и опустошаван при започване на XVII век, манастирът е обновен от св. Пимен Софийски, наименуван още Зографски. Това е отразено и в неговото житие, в което се споделя, че откакто напуща Зографския манастир (1598 г.), той се връща в Софийско, където „ съгради в селата и градовете 300 църкви и обнови 15 манастира, сред които и Черепишкия, на река Искър “. За това загатва и Паисий Хилендарски в своята „ История славянобългарская “.
Черепишкият манастир е едно от най-оживените средища на книжовната и просветна активност във Врачанско по време на османското господство. В XVI век тук е основано Черепишкото четвероевангелие – прелестен пример на средновековното ни калиграфско и художествено майсторство.
Иван Вазов посещава Черепишкият манастир през 1889 и 1907 година и остава запленен. Това го въодушевява да напише известния роман „ Една българка “ и поетичния цикъл „ Скитнишки песни “.
„ Написах ги, откакто напуснах министерския пост — споделя Вазов. — Направих точно, за отмора една разходка в Мала и Голяма Стара планина и от двете страни на Искърския пролом. Гостувах в Черепишкия манастир и оттова правех своите екскурзии. Имах единствено бележки. Концепциите бяха обработени след това в София. Само някои работи написах в манастира... В нея [стихосбирката] лъха животът на балканската природа ”, споделя самият Вазов за цикъла „ Скитнишки песни ", оповестени независимо през 1899 година
В 1879 година вдъхновен от неповторимата хубост на Черепишкия манастир и покрайнините му, Алеко Константинов пък основава пътеписа „ Българска Швейцария “. По-късно, в 1939 година, манастирът е посетен от Никола Вапцаров и Антон Попов.
- Стихосбирката „ Юлска китка “, дружно с по-късния му цикъл стихове „ Дисонанси “ пък са писани в чест на Костенец и Костенския водопад
Костенски (Костенецки) водопад е водопад в планината Рила.
Намира се по течението на Стара река на към 3 километра южно от село Костенец и на 35 километра от Боровец. Водният пад има височина от 12 метра. В непосредствена непосредственост до водопада има топли минерални извори.
В началото на алеята към водопада е сложена дървена табела с два куплета от Вазовото стихотворение „ Над водопада “.
Сребрист колосален стълп с плач гневен
в заврелий пеняст вир се втуря
и заглушителната ария
разтриса въздуха кат стихия.
Ехтят скалите, планината,
ревът до небесата стига,
а росен прахуляк от глъбината
клокочеща до мен се дига.
Стоя и виждам с боязън скришен
и чувам с боязън адска ария,
и затъвам цялостен в тоз свят пленителен,
от гняв, мощност и гръмот гневен.
През 1917 година Иван Вазов прекарва лятото в Костенец и е въодушевен от околната природа да напише стихосбирката „ Юлска китка “, дружно с по-късния му цикъл стихове „ Дисонанси “, издадена още веднъж през 1921 година под заглавие „ Какво пее планината “. На Костенския водопад са отдадени две от стихотворенията: „ Над водопада “ и „ Водопадът плаче “.
- Пътуване до Радомир пък подтиква националния публицист да увековечи града в едноименен пътепис
Водопадът, наименуван Бучалото, пък се намира в центъра на град Радомир. Той е един от дребното градски водопади в България. Водопадът е част от река Изворска, която се спуска от планината Голо бърдо. Височината му е към 10 м. През 2002 година към Бучалото е финансиран план за построяването на изкуствено езерце, мостчета и места за отдих.
Десетилетия преди този момент обаче Иван Вазов в пътеписа си " До Радомир " съпоставя водопада с фамозния Ниагарски водопад:
“Накрай града шурти, от прекомерно високо, струйка вода, това е популярният “радомирски водопад ”.Тая радомирска Ниагара в турско време беше по-голяма, само че в този момент е намаляла и кьошкът до нея, на който турците пиеха кафето и ракията си, е липсващ. ”
Интересното при водопада е, че с течение на времето и под въздействието на външните земни сили се е образувала тип естествена забележителност под формата на купол, в средата на който тече р. Изворска (ляв приток на р. Струма). През лятото в огромните горещини в основата на " купола " температурата доближава към 12°С. Самото образувание е с преобладаващо наличие на варовик в скалите и непрекъснато е под опасността на ерозията, изветрянето и денудацията.
Територията към Бучалото е облагородена и рекунструирана през 2002 година с финансиране по Програма ФАР.
- Манастир на хилядолетия, приютявал Софроний Врачански и Васил Левски, въодушевява баладата „ Клепалото бие ”
Осеновлашкият манастир „ Рождество Богородично “, по-известен като манастир „ Седемте престола “, се намира на 86 километра от София по пътя в Искърското дефиле за град Мездра, единствено на 5 километра от гара Елисейна.
Манастирът е неповторим основно поради църквата си, в която има седем пространства с олтар, т.е. седем олтара или седем храма. Манастирът е повдигнат по време на Втората българска страна. Мястото към манастира е доста красиво, безшумно и умерено.
Посещаван е от Васил Левски, свещеник Софроний Врачански постоянно е гостувал и е водел църковни служби в манастира и в килийното учебно заведение. Играел е значима роля като набожен, просветителски и революционен център.
След Освобождението на страната ни неведнъж е идвал тук националният стихотворец Иван Вазов. Запленен от омайната му хубост и от сладкодумните разкази и приказки, написва популярната и безсмъртна балада " Клепалото бие ". Възпламенителни и прочувствени са нейните думи: " В глуха планинска котловина стояла в остарели години обител свята, кандилница блестяла, молитва се пяла в църквица бедна, надалеч от света. И всяка неделя дъртак пречестни клепалото биел за работа в зори... "
- Две екопътеки, ситуирани в разнообразни елементи на страната – до София и в Родопите, носят името на патриарха на родната литература.
Вазовата екопътека край столицата се намира на към 50 километра от София в Искърското дефиле. Маршрутът свързва гара Бов със село Заселе.
В началото на пътеката, откъм Бов, има една голяма канара, за която локалните споделят, че е скалата на Вазов. Следва проломът, който изтъкан от невероятни пейзажи. Преминава се през Лакатнишките скали, пещера Темната дупка и водопада Скакля. По Вазовата екопътека се стига и до един от най-високите водопади в България – Бовска скакля, висок към 85 метра.
Тук е и паметникът „ Дядо Йоцо гледа ”, висок 5 метра и превъплътил Вазовия воин Дядо Йоцо, от едноименния роман. Изработен е от бял врачански камък и като че ли кацнал над дефилето Дядо Йоцо е вперил незрящ взор към железницата, която чака да мине по линията София-Мездра.
Според сюжета на описа, въпреки и кьорав поради напредналата си възраст, дядо Йоцо съумява да „ види “ бъдещето на родината като устремява нравствен поглед към свободата на българското – „ Да види свободна Българя ”. Паметникът е построен е през 2005 година. Проектът за него е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, а концепцията е на Огнян Петров, родом от село Очин дол. Община Мездра и донори са „ виновниците “ за построяването на красивата статуя.
Втората екопътека, кръстена на Иван Вазов, е ситуирана в долините на реките Яденица и Чепинска, на територията на днешната област Пазарджик.
През 1892 година националният стихотворец прави странствуване из този завършек на страната, което разказва в пътеписа „ В недрата на Родопите “. Той потегля от село Голямо Белово към Чепино (част от сегашен Велинград) с три мулета – едно за него, едно за движимостите му и едно за лидера му. Пътниците и животните се изкачват по ската на рида Алабак и едно от най-красивите места, през които минават е Алабашка поляна, където Вазов видял „ най-възхителната гледка на вътрешните Родопи “. Ето за какво тази поляна през днешния ден е известна и с името Вазова поляна, а остарелият път от Голямо Белово до нея е именуван Вазова пътека.
Оказва се, обаче че с изключение на патриот и изобретател, Вазов не е бил инцидентен екскурзиант. Той е бил един от създателите на туристическото придвижване в България. На 23 август 1895 година един различен прочут български публицист, журналист и разпален екскурзиант – Алеко Константинов, посредством вестник „ Знаме “ (99 брой) насочва покана за всеобщо нанагорнище на Черни връх.
Няколко дни по-късно, на 27 август се случва знамение:
„ Невероятно в действителност, само че факт: 300 души на Черния връх ”
Гласи заглавието на Алековия пътепис, отдаден на всеобщото нанагорнище. Част от събитието става Иван Вазов.
„ Господин Вазов, вий бяхте свидетел – опишете тази поражающа със своето великолепие картина ”, обръща се към него Константинов.
И Вазов приема предизвикването и написа стихотворението „ На Черни връх ”:
Дивни простори,
простор, безкрайност,
бляск, кръгозори,
безпорядък и безкрайност …
След всеобщия излет до първенеца на Витоша било учредено туристическо сдружение, като Вазов е бил негов ръководител, а Алеко Константинов – секретар.
Местата, разказани в творбите на Иван Вазов, са многочислени. Но точно те са доказателството, че душата му е подвластна на патриотизма. Именно в искрата, с която създателят разказва българското в цялостната му палитра от природа, хора, характери и традиции, се крие мощта на творбите му.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ