Книгата „Децата на дивите гъски“ на Любомир Йорданов беше представена в Лом
Книгата „ Децата на дивите гъски “ беше показана в Лом в зала „ Тържествена “ в постройката „ Ривърсайт Трежъри “, оповестиха от локалната Община.
Сборникът включва 24 описа, в които оживяват облици на хора и случки от „ дивия “, само че магичен Северозапад. Именно магията на този край е едно от вдхъновенията на създателя. „ Самият живот е една магия, една разноцветност, която си заслужава да бъде разказана “, сподели при представянето създателят Любомир Йорданов.
Неговият сътрудник публицист и почетен жител на Лом Емил Андреев сподели: „ Тази книга е неповторима. Смешна и тъжна, някак си делнична и в това време възвишена. Отдавна не се бях смял по този начин, четейки разказите от „ Децата на дивите гъски “. Наслаждавах се на една изчистена и богата на метафори прозаичност, на която Любо е занаятчия. Той потегля от районното и стига до универсалното, общочовешкото, предизвиквайки страсти, размисъл и т.н “.
Преди премиерата ѝ в Лом, книгата „ Децата на дивите гъски “ беше показана в София, Враца, Монтана, Видин и други селища.
Любомир Йорданов е роден е през 1958 година в село Долни Цибър, община Вълчедръм. Животът му е обвързван с Лом, където и сега живее. Средното си обучение приключва в гимназията „ Найден Геров “ в Лом, а висшето - във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий”, компетентност „ Българска филология”. Работил е като преподавател, бил е секретар на Дружеството на писателите в Монтана. Няколко десетилетия работи като публицист, дълготраен сътрудник за област Монтана на националните вестници „ Труд “ и „ 24 часа “. През 2015 година Съюзът на българските публицисти го отличава с премията „ Златно перо”. Издал е стихосбирките „ Присъствие на вятър” (1987), „ Още любов” (1992), „ Изгубена земя” (1999). Автор е на книги с документална прозаичност: „ Пътешествие из Див/н/ия Северозапад” (2004), „ Рибарски истории от Дунав” (2008), „ Ловни истории от Балкана до Дунав” (2013) и „ 13 истории “ (2022). Йорданов е притежател на награди от литературни състезания на името на Пейо Яворов, Цветан Зангов, Пеньо Пенев и други. През 2016 година е притежател на премията на името на Дончо Цончев на конкурс за пай роман, разгласен от Съюза на българските писатели и Националното ловно-рибарско съдружие „ Съюз на ловците и рибарите в България “. Носител е на Почетен знак „ Кръстьо Пишурка “ – I степен, Почетен знак на кмета на Община Лом, Почетен знак на Община Лом и на Почетна значка на Община Монтана.
Сборникът включва 24 описа, в които оживяват облици на хора и случки от „ дивия “, само че магичен Северозапад. Именно магията на този край е едно от вдхъновенията на създателя. „ Самият живот е една магия, една разноцветност, която си заслужава да бъде разказана “, сподели при представянето създателят Любомир Йорданов.
Неговият сътрудник публицист и почетен жител на Лом Емил Андреев сподели: „ Тази книга е неповторима. Смешна и тъжна, някак си делнична и в това време възвишена. Отдавна не се бях смял по този начин, четейки разказите от „ Децата на дивите гъски “. Наслаждавах се на една изчистена и богата на метафори прозаичност, на която Любо е занаятчия. Той потегля от районното и стига до универсалното, общочовешкото, предизвиквайки страсти, размисъл и т.н “.
Преди премиерата ѝ в Лом, книгата „ Децата на дивите гъски “ беше показана в София, Враца, Монтана, Видин и други селища.
Любомир Йорданов е роден е през 1958 година в село Долни Цибър, община Вълчедръм. Животът му е обвързван с Лом, където и сега живее. Средното си обучение приключва в гимназията „ Найден Геров “ в Лом, а висшето - във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий”, компетентност „ Българска филология”. Работил е като преподавател, бил е секретар на Дружеството на писателите в Монтана. Няколко десетилетия работи като публицист, дълготраен сътрудник за област Монтана на националните вестници „ Труд “ и „ 24 часа “. През 2015 година Съюзът на българските публицисти го отличава с премията „ Златно перо”. Издал е стихосбирките „ Присъствие на вятър” (1987), „ Още любов” (1992), „ Изгубена земя” (1999). Автор е на книги с документална прозаичност: „ Пътешествие из Див/н/ия Северозапад” (2004), „ Рибарски истории от Дунав” (2008), „ Ловни истории от Балкана до Дунав” (2013) и „ 13 истории “ (2022). Йорданов е притежател на награди от литературни състезания на името на Пейо Яворов, Цветан Зангов, Пеньо Пенев и други. През 2016 година е притежател на премията на името на Дончо Цончев на конкурс за пай роман, разгласен от Съюза на българските писатели и Националното ловно-рибарско съдружие „ Съюз на ловците и рибарите в България “. Носител е на Почетен знак „ Кръстьо Пишурка “ – I степен, Почетен знак на кмета на Община Лом, Почетен знак на Община Лом и на Почетна значка на Община Монтана.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ