Позиция от 15 ректори на висши училища в Република България
На 11 юни 2026 година се организира Общо заседание на сдружението на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в Република България. В авансово оповестения дневен ред бяха включени приемане на протокол, избор на Етична комисия, разискване на проблемите със студентските стипендии, модели за развиване на висшето обучение и други въпроси.
Още при започване на съвещанието 15 ректори и представляващи висши учебни заведения напуснаха Общото заседание. Този акт беше израз на противоречие с отхвърли в дневния ред да бъде включен като независима и основна точка спор по създалото се напрежение в академичната общественост, както и по зародилия репутационен проблем, обвързван с изявления и злепоставяне на ректори и представлявани от тях институции.
Позицията на напусналите участници не следва да бъде тълкувана като персонално опълчване или като деяние, ориентирано против обособена персона. Въпросът е кардинален и визира метода, по който Съветът на ректорите разисква проблеми с социална значителност, отнасящи се до персоналния и институционалния имидж на ректорите и висшите учебни заведения в България. В академичната общественост сходни въпроси изискват открит, спокоен и необорим спор, учреден на почитание към другите позиции и към престижа на институциите.
Отказът за осъществяване на подобен спор поражда в допълнение напрежение и основава риск от задълбочаване на недоверието в границите на ректорската общественост. В миг, в който висшето обучение е изправено пред редица стратегически провокации, Съветът на ректорите следва да бъде пространство за разговор, отговорност и отбрана на академичната известност.
Създалата се обстановка демонстрира нуждата от по-ясни механизми за разискване на чувствителни въпроси, които засягат престижа на ректорите и висшите учебни заведения. Само посредством открит и кардинален диалог могат да бъдат преодолени напреженията и да се запази доверието в университетските институции.
Остава открит и въпросът за несъответствието на Сдружението на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в Република България с член 23 от ЗВО. В този член ясно се дефинира съществуването на Съвет на ректорите, който има единствено и само съвещателни функционалности пред държавните органи, дава мнения, отзиви и оферти по проблеми, свързани с висшето обучение и науката, в това число и с финансирането им и се съставлява от определен от него ръководител. В контрастност, Сдружението на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в Република България от 2008 година се преценява с наредбите на ЗЮЛНС, има название (дублиращо Съвет на ректорите на ВУРБ), седалище, адрес, както и данни за неговата регистрация, в това число и обединен идентификационен код. То има ръководител, правилник, управлява се от директорски съвет, има право да се възползва от членски импорт и да има имущество, както и редица други пълномощия, нерегламентирани и в прорез със ЗВО.
Към въпроса за правда се сплотиха ректори и законни представители на съответното управление на:
Софийски университет „ Св. Климент Охридски “,
Технически университет – София,
НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “,
Национална спортна академия „ Васил Левски “,
Русенски университет „ Ангел Кънчев “,
Бургаски държавен университет „ Проф. доктор Асен Златаров “,
Национална художествена академия,
Югозападен университет „ Неофит Рилски “,
Университет по архитектура, строителство и геодезия,
Тракийски университет – Стара Загора,
Химико-технологичен и металургичен университет,
Шуменски университет „ Еп. Константин Преславски “,
Университет за национално и международно стопанство
Икономически университет – Варна,
Висше военноморско учебно заведение – Варна.
Още при започване на съвещанието 15 ректори и представляващи висши учебни заведения напуснаха Общото заседание. Този акт беше израз на противоречие с отхвърли в дневния ред да бъде включен като независима и основна точка спор по създалото се напрежение в академичната общественост, както и по зародилия репутационен проблем, обвързван с изявления и злепоставяне на ректори и представлявани от тях институции.
Позицията на напусналите участници не следва да бъде тълкувана като персонално опълчване или като деяние, ориентирано против обособена персона. Въпросът е кардинален и визира метода, по който Съветът на ректорите разисква проблеми с социална значителност, отнасящи се до персоналния и институционалния имидж на ректорите и висшите учебни заведения в България. В академичната общественост сходни въпроси изискват открит, спокоен и необорим спор, учреден на почитание към другите позиции и към престижа на институциите.
Отказът за осъществяване на подобен спор поражда в допълнение напрежение и основава риск от задълбочаване на недоверието в границите на ректорската общественост. В миг, в който висшето обучение е изправено пред редица стратегически провокации, Съветът на ректорите следва да бъде пространство за разговор, отговорност и отбрана на академичната известност.
Създалата се обстановка демонстрира нуждата от по-ясни механизми за разискване на чувствителни въпроси, които засягат престижа на ректорите и висшите учебни заведения. Само посредством открит и кардинален диалог могат да бъдат преодолени напреженията и да се запази доверието в университетските институции.
Остава открит и въпросът за несъответствието на Сдружението на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в Република България с член 23 от ЗВО. В този член ясно се дефинира съществуването на Съвет на ректорите, който има единствено и само съвещателни функционалности пред държавните органи, дава мнения, отзиви и оферти по проблеми, свързани с висшето обучение и науката, в това число и с финансирането им и се съставлява от определен от него ръководител. В контрастност, Сдружението на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в Република България от 2008 година се преценява с наредбите на ЗЮЛНС, има название (дублиращо Съвет на ректорите на ВУРБ), седалище, адрес, както и данни за неговата регистрация, в това число и обединен идентификационен код. То има ръководител, правилник, управлява се от директорски съвет, има право да се възползва от членски импорт и да има имущество, както и редица други пълномощия, нерегламентирани и в прорез със ЗВО.
Към въпроса за правда се сплотиха ректори и законни представители на съответното управление на:
Софийски университет „ Св. Климент Охридски “,
Технически университет – София,
НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “,
Национална спортна академия „ Васил Левски “,
Русенски университет „ Ангел Кънчев “,
Бургаски държавен университет „ Проф. доктор Асен Златаров “,
Национална художествена академия,
Югозападен университет „ Неофит Рилски “,
Университет по архитектура, строителство и геодезия,
Тракийски университет – Стара Загора,
Химико-технологичен и металургичен университет,
Шуменски университет „ Еп. Константин Преславски “,
Университет за национално и международно стопанство
Икономически университет – Варна,
Висше военноморско учебно заведение – Варна.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ




