Книга за българския народ“ на Стоян Михайловски е най-жестоката политическа

„ Книга за българския народ “ на Стоян Михайловски е най-жестоката политическа ирония в нашата, а по мнението на някои литературни историци и във всички славянски литератури към края на XIX век. “ ~ Никола ГЕОРГИЕВ, създател на „ Нова книга за българския народ “

Стоян Михайловски (1856 ~ 1927) и проф. Никола Георгиев (1938 ~ 2019) - две книги и една жестока истина - властта развращава.

Никола Георгиев (1938 ~ 2019)

Никола ГЕОРГИЕВ в предговора си на „ Нова книга за българския народ “

Това заглавие - „ Нова книга за българския народ “ - е колкото нескромно, толкоз и тъжно. Нескромно е, тъй като в нашата литература към този момент има една „ Книга за българския народ “. Издадена е в 1897 година и колкото и да не ни се има вяра, е едно от най-мощните феномени в европейската литературна ирония по това време. В посвещението към нея създателят, Стоян Михайловски, споделя:

На всички страдалци, на всички унижени, онеправдани и угнетени обричам тази сатирическа колекция, в която им демонстрирам какви средства използват деспотите, с цел да увековечат властта си.

И той имаше право да го каже, тъй като неговата „ Книга за българския народ “ извършва задачата си с мрачния искра, на който е способна сатирата. А както незабавно ще проличи от поместените тук есета, на тоя човек аз и чехлите му не мога да обърна. Въпреки това не се въздържах от нескромността да използувам неговото заглавие. И ето за какво.

„ Книгата “ на Михайловски е издавана у нас в 1897, 1931, 1938, 1946, 1960 година. След това с нея се случва нещо, което мрачният й създател надали е допускал и в най-мрачните си намерения за бъдещето на България: че формалното безмълвие към творбата му и неиздаването й ще стане едно от средствата, които „ използват деспотите, с цел да увековечат властта си “. Десетилетия без преиздание. Но и за какво ли да преиздават печатно остарялата „ Книга “, веднага като в тези десетилетия върху гърба на българския народ, онлайн, се пишеше нов вид, къде-къде по-жесток и по-циничен от първия. Пишеше се „ Нова книга за българския народ “, бледен и малък фрагмент от която са и предлаганите тук есета.

Кои бяха създателите на тази нова, некнижна „ Книга “?

В сатирата на Михайловски основно действуващо лице е деспотът, а хората към него, близки и далечни, в двореца или в колибата, са безлична и презряна биомаса, от която той майсторски моделира с перфидно тънките си или, както по-често се постанова, със смазващо тежките си ръце единственото създание, поради което живее - Властта. Така е в литературната ирония. Тя стеснява площта на удара си и усилва силата му така неведнъж и многозначно, че той раздрусва и най-отдалечените кътове на неверния човешки свят и душа. Не е по този начин в действителното съществуване и с действителните деспоти. От театрално становище деспотът и там може да наподобява основно действуващо лице, само че надали е основната движеща мощ на това, което става. Там деспотията е освен монодрама, само че и всеобща сцена.

Откак свят светува деспотът е пословично уединен човек - само че единствено в частния си живот. Инак като обществена персона той има толкоз доста съидейници, поддръжници и помагачи, че биха му завидяли и най-обичаните популистки вождове (доколкото това не са едни и същи неща). Не е дума единствено за министрите му, кметовете, доносниците, придворните поети и джелатите, а за тези безчет хора, които откровено имат вяра, че нямат нищо общо с това, което става, и които още по откровено биха се възмутили, в случай че се откри някой добряк да им каже, че и те в някаква степен съдействуват и съучастничат и че са освен жертва на деспота, само че и негови основатели. Тихата опозиция и дейната битка против съществуващия ред, популярност богу, в никакъв случай не секва, само че носителите й в никакъв случай не могат да си дадат сметка до каква степен средствата, задачите и резултатите от битката им зависят от това, против което се борят. В „ Книгата “ на Михайловски остарелият управник поучава приемника си:

За да господаруваш - развращавай!

Ако трябваше да поучава всички унижени, онеправдани и угнетени, а не го прави, тъй като те, презираните, и това не заслужават - евентуално би им споделил:

За да робуваш леко - разврати се!

И да не им го каже, те отново ще го създадат, а и да не го създадат, ще бъдат към този момент такива - нали възпитанието на индивида стартира още от люлката…

…„ Книга за българския народ “ от Стоян Михайловски споделя по какъв начин един изнемощял везир вкарва приемника си (който някак апропо му е и племенник) в тънкото изкуство да се превзема и удържа властта. Реди се наставление след наставление, мъдрост след мъдрост, с цел да пристигна ред на една доста остаряла и доста значима част от това изкуство - отношението сред властника и фамилията му. Старият занаятчия поучава:

Човек доверчив служи на рода си,
човек удобен служи си с рода си

„ Книга за българския народ “ е най-жестоката политическа ирония в нашата, а по мнението на някои литературни историци (естествено, не български) и във всички славянски литератури към края на XIX век. Но мина време и на българския народ се наложи да прочете, и то онлайн, една такава книга за себе си, пред която премъдростите на тогавашния занаятчия замязяха на политическа хлапащина. В новото издание на тази остаряла книга служенето на и със рода си образува къде по-сложно и по-мощно цяло, което обогати актуалната политология с ново или актуализирано разбиране - политическо семейство…

…Но да оставим литературната конвенционалност и се върнем на обществената, към взаимната взаимозависимост, навлизане и обратимост сред деяние, съучастничество и противопоставяне. Тая взаимозависимост изключително ясно и трудно се демонстрира във времена на по-осезателни обществени преходи. Едно от тях е времето, в което в този момент живеем и което назоваваме ера на посттоталитаризма в Източна Европа в края на XX век. Стана ясно, трудно ясно, че предходната „ книга “ е била необятно съавторско създание, на което деспотът е бил повече живописен оформител или редактор, в сравнение с създател. Става ясно, заплашително ясно и какъв брой огромна е заплахата от ново преиздание.

Това продължение на историята, тази резистентност на авторството, съавторството и преизданията пък е тъжното в определеното тук заглавие „ Нова книга за българския народ “. Много тъжното. Тъжно до смях. Добре, че самоанализът, тъгата и смехът освен подкопават волята на хората, само че ги и подтикват към деяние.

От „ Нова книга за българския народ “, Никола Георгиев, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, 1991 година
Снимка: Никола Георгиев (1938 - 2019); Държател: Институт за литература, dictionarylit-bg.eu
* Стоян Михайловски (1856 - 1927), Портретна фотография. Източник: ДА „ Архиви “, bg.wikipedia.org