Българин готви книга за Висоцки
Книга на съветски за пребиваването на огромния артист и бард Владимир Висоцки в България и спомените за него 44 години по-късно приготвя журналистът от Велико Търново Анатоли Петров, който неотдавна издаде сборника „ Владимир Висоцки и България “.
В новото рускоезично издание той има намерение да включи няколко десетки спомагателни страници, които се появили след нова обиколка по местата, където през септември 1975 спектакъл „ Таганка “ на огромния режисьор Юрий Любимов е играл постановките „ 10 дни които раздрусаха света “ и „ Хамлет “ с присъединяване на Висоцки в функциите на Керенски и героя на Шекспир.
Оказало се че съвсем половин век по-късно от домашните скринове, фотоалбуми, фонотеки и други потайни кътчета изскачат мемоари и даже материални свидетелства на поета, артиста и артиста, заровен във Ваганковското гробище на 28 юли 1980 година
Неочаквано за Анатоли Петров изскочило и 40-минутно изявление онлайн, за което се считало, че е вечно унищожено. Направили го след спектакъла в Стара Загора журналистът Венелин Йотов и тогавашният следовател Митко Маринов, които съумели да се промъкнат около защитата на трупата в старозагорския хотел „ Железник “ и да убедят Володя освен да отговори на въпросите им, само че и да изпее няколко от песните си.
Записът, макар времето е задоволително явен и чист, изявлението няма нищо общо с тогавашните „ стандарти “ и разкрива нови моменти от кариерата и метода на мислене на създателя.По необясними аргументи създателите му не са го разгласили изцяло нито незабавно след вземането му, нито по-късно. Направили две копия, едното за Йотов, другото за Маринов, оживяло първото. Появили се и забравени фотоси от посрещането на трупата, изключително в Чирпан, където Володя Висоцки прекарал часове наред с тогавашния организатор на къща-музей Яворов Димитър Данаилов и съгласно локална легенда даже останал да преспи върху леглото на поета – харамия.
Пътем Анатоли Петров открил, че има най-малко още един аудиозапис с Висоцки, изработен от тогавашния сътрудник на БНР в Стара Загора Найден Рангелов.
След кончината обаче на Рангелов през 2012 година целият му списък бил предаден на старозагорския музей и досега към момента не е обработен. Търновлията се надява че рано или късно и този запис ще се появи на бял свят, по този начин както в архивите на БНР разкрили звуковата лента от цялостния запис на „ Хамлет “ в София. Това бил съгласно изследванията на търновлията единствен подобен в света, снимали с професионални камери в залата цели три часа и половина, през това време Хачо Бояджиев направил чудеса режисьорът Любимов да не влезе в залата. В следствие обаче видеото било унищожено, тъй като някой покрил записа с нов, без да си направи труда да го изгледа.
По света има десетки книги и обособени изявления за Володя Висоцки, копия от съвсем всички се съхраняват в музея на барда на носещата негово име уличка зад спектакъл Таганка в Москва. Сред съхраняваните там е и първата брошура на Анатоли Петров „ Висоцкий в България “ от далечната 1992 година, която той персонално връчил на майката на гениалния създател Нина, когато се срещнали.
Анатоли се надява новата книга да бъде подготвена до рождения ден на Висоцки: 25 януари, а до тогава той ще продължи издирването на всички тези българи, които по един или различен метод са се докосвали до личността му през далечната 1975-а.
В новото рускоезично издание той има намерение да включи няколко десетки спомагателни страници, които се появили след нова обиколка по местата, където през септември 1975 спектакъл „ Таганка “ на огромния режисьор Юрий Любимов е играл постановките „ 10 дни които раздрусаха света “ и „ Хамлет “ с присъединяване на Висоцки в функциите на Керенски и героя на Шекспир.
Оказало се че съвсем половин век по-късно от домашните скринове, фотоалбуми, фонотеки и други потайни кътчета изскачат мемоари и даже материални свидетелства на поета, артиста и артиста, заровен във Ваганковското гробище на 28 юли 1980 година
Неочаквано за Анатоли Петров изскочило и 40-минутно изявление онлайн, за което се считало, че е вечно унищожено. Направили го след спектакъла в Стара Загора журналистът Венелин Йотов и тогавашният следовател Митко Маринов, които съумели да се промъкнат около защитата на трупата в старозагорския хотел „ Железник “ и да убедят Володя освен да отговори на въпросите им, само че и да изпее няколко от песните си.
Записът, макар времето е задоволително явен и чист, изявлението няма нищо общо с тогавашните „ стандарти “ и разкрива нови моменти от кариерата и метода на мислене на създателя.По необясними аргументи създателите му не са го разгласили изцяло нито незабавно след вземането му, нито по-късно. Направили две копия, едното за Йотов, другото за Маринов, оживяло първото. Появили се и забравени фотоси от посрещането на трупата, изключително в Чирпан, където Володя Висоцки прекарал часове наред с тогавашния организатор на къща-музей Яворов Димитър Данаилов и съгласно локална легенда даже останал да преспи върху леглото на поета – харамия.
Пътем Анатоли Петров открил, че има най-малко още един аудиозапис с Висоцки, изработен от тогавашния сътрудник на БНР в Стара Загора Найден Рангелов.
След кончината обаче на Рангелов през 2012 година целият му списък бил предаден на старозагорския музей и досега към момента не е обработен. Търновлията се надява че рано или късно и този запис ще се появи на бял свят, по този начин както в архивите на БНР разкрили звуковата лента от цялостния запис на „ Хамлет “ в София. Това бил съгласно изследванията на търновлията единствен подобен в света, снимали с професионални камери в залата цели три часа и половина, през това време Хачо Бояджиев направил чудеса режисьорът Любимов да не влезе в залата. В следствие обаче видеото било унищожено, тъй като някой покрил записа с нов, без да си направи труда да го изгледа.
По света има десетки книги и обособени изявления за Володя Висоцки, копия от съвсем всички се съхраняват в музея на барда на носещата негово име уличка зад спектакъл Таганка в Москва. Сред съхраняваните там е и първата брошура на Анатоли Петров „ Висоцкий в България “ от далечната 1992 година, която той персонално връчил на майката на гениалния създател Нина, когато се срещнали.
Анатоли се надява новата книга да бъде подготвена до рождения ден на Висоцки: 25 януари, а до тогава той ще продължи издирването на всички тези българи, които по един или различен метод са се докосвали до личността му през далечната 1975-а.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ