Кметът на София Васил Терзиев все още мълчи за възстановяването

Кметът на София Васил Терзиев към момента мълчи за възобновяване на Мемориала на Първи и Шести пехотен полк в региона на НДК, което бе спряно с еднолично негово решение. На 5 юли по време на чуването му на изключително взаимно съвещание на Комисията по просвета и на Комисията по архитектура в Столичния общински съвет, кметът даде обещание до дни да вземе решение като реши всички вероятни разновидности за възобновяване на мемориала. По време на съвещанието впечатляващо бе изявлението на Борис Станимиров, ръководител на Съюза на възпитаниците на воненето на негово величество учебно заведение и родолюбивите потомци. Той напомни, че самодейността за възобновяване на мемориали в градниката на НДК стартира преди 30 години. Тя е подета от към момента живите 550 царски офицери, кавалери на ордена за смелост и командири на частите на Първа софийска дивизия. От тези ветерани в този момент е останал единствено един - 101- годишният кап. Атанас Илев. От тогава шест кмета на столицата не могат да придвижат процедурата и да стартира възобновяване на войнишкия монумент. Три състезанието извършени от Столична община, като третият е бил безукорен по всички правила, с публични разисквания.

Най-после след 30-години се видя светлина в тунела на тази сага. Вие угасихте тази светлинаq господин Терзиев, посочи Борис Станимиров. Той напомни, че паметникът е опустошен през 1979 година от комунистите, само че Терзиев е първият кмет, който стопира възобновяване на паметника и се афишира против него, след съвършено извършен без забележки конкурс. Мемориалът на Първи и Шести полк не е въпрос на урбанистични търсения, той е въпрос на национална и военна памет, на еднаквост, на самочувствие и обичаи. Там са изписани имената на 3000 българи, потвърдили със гибелта си, че няма по-висока чест от отбраната на Отечеството. Тежък грях, който тегне върху всички нас е невъзстановяването на този монумент, а това е християнски дълг. Този монумент е гроб, гроб на 3000 герои с съответни, които нямат собствен гроб на гробищата, с цел да ги прелеем и да запалителен свещ. Техните кости лежат под трънаците на Добруджа, на Македония и на Люле Бургас. Когато е построен през 1934 година, мемориалът служи и като техен гроб, а техните потомци са отдавали респект там като на гроб в продължение на 45 години. За това е значимо да го възстановим в истинския му тип и на истинското му място, а не просто да има някакъв монумент някъде, безапелационен е Станимиров. Според него Терзиев е спрял процедурата с хартиени причини.

Желязната дивизия е воювала с руснаци, с англичани, французи, с гърци, сърби и румънци и ги е победила всички. Така си е спечелила прозвището „ желязната “, с книжни причини няма да надделеете над тези герои. Поправете тази неточност, господин Терзиев, прикани Станимиров.