Ключовият финансов проект на ЕС за 1,2 трилиона евро –

Ключовият финансов план на Европейски Съюз за 1,2 трилиона евро – прочут като дълготраен бюджет – се обрисува като допустимо заобиколно решение за това по какъв начин да се финансира скъпата битка против изменението на климата, макар че този бюджет върви с тежкия дълг от пандемията. Служители на Европейската комисия и финансови специалисти разискват концепцията в Брюксел при закрити порти. Това твърди европейското издание Politico, цитирайки свои източници от договарянията. Този подтик продължава, макар че спестовните страни като Австрия, Германия, Финландия и Холандия към този момент показаха песимизъм във връзка с концепцията. Заместник-министрите на финансите разискаха предишния вторник концепцията за потребление на идващия седемгодишен бюджет на Европейски Съюз, който продължава до 2027 година, с цел да помогне на Европа да понижи потреблението на изкопаеми горива. Тази среща беше подготовка преди месечната среща на шефовете им в Брюксел идната седмица. Предизвикателството е да се понижат излъчванията на парникови газове в блока с 55 % спрямо равнищата им от 1990 година до края на десетилетието – това е хекулесово изпитание, което ще коства към 520 милиарда евро годишно - мъчно искане за задлъжнял континент, който се възвръща от най-тежката криза след Втората международна война. Ако не бъде запушена тази зелена дупка, Европа няма да реализира личните си зелени цели и ще рискува да навреди на нейното доверие като световна мощ в дейностите в региона на климата. Бюджетът на Европейски Съюз може да бъде решението за отбягване на тази алтернатива, съгласно ръководителя на Международния валутен фонд. „ Това, което предлагаме, е зелен капиталов фонд на равнище Европейски Съюз, който би разрешил най-ефективно разрастване на запаси, както във връзка с понижаване на излъчванията, по този начин и във връзка с задоволяването на вътрешните потребности от вложения “, показа Кристалина Георгиева през предишния месец след среща. с финансовите министри от еврозоната. Въпреки че бюджетът на Европейски Съюз е измежду редицата разнородни и налични политически разновидности, публични лица показват поддръжката на МВФ като добра причина да я обмислят – изключително като се има поради, че концепцията също завоюва поддръжката на фискалния контролен орган на блока. Тази мощна поддръжка докара до издигане на дебата до най-високите служби на финансите на Европейски Съюз и се чака да стигне до масата за договаряния на финансовите министри на Европейски Съюз, когато те се съберат идващия месец в Париж за неофициални диалози. След това водачите на Европейски Съюз ще употребяват срещата си през март, с цел да обмислят своите благоприятни условия. Внимание към зелените вложения Тъй като частните компании няма да могат да финансират зелената гражданска война сами, обществените хазни на страните ще би трябвало да оказват помощ за запълване на изчезналите средства. Предизвикателството е, че те би трябвало да се оправят с дългово задължение, което подхожда на към 90 % от икономическото произвеждане. По-лошо е ситуацията за южните страни, като Гърция, Италия и Испания, където задълженията набъбнаха до над 120 % от Брутният вътрешен продукт. При естествени условия държавните управления би трябвало да лимитират бюджетните си дефицити до 3 % от Брутният вътрешен продукт и да се опитат да лимитират дълга си до 60 % в границите на фискалната рамка на Европейски Съюз, наречена Пакт за непоклатимост и напредък, или ПСР. Тези правила са в действие от март 2020 година, с цел да подсигуряват, че държавните управления могат да се борят с пандемията без боязън от наказване от Брюксел и да одобряват стратегии за стимулиране, които покачиха равнищата на дълга до неловко високи равнища. Тези два прага ще бъдат въведени още веднъж от началото на идната година, оставяйки доста съкровищници на Европейски Съюз с чувството за двойна заплаха в лицето на климатична злополука. Засега фондът за възобновяване от 800 милиарда евро на блока даде на политиците пространство за дишане, защото държавните управления могат да разчитат на пари от Европейски Съюз от Брюксел за финансиране на планове, свързани с климата, през идващите четири години. Но въпросът е какво се случва, когато парите свършат. Златното предписание губи блясъка си Бюджетът на Европейски Съюз би могъл да обезврежда тази опасност, като даде капитал, от който могат да изискат пари, като показа проекти за разноски с съответни цели. А тези цели Брюксел може да управлява. „ Това е толкоз явен претендент “, сподели един от чиновниците на Европейски Съюз при изискване за анонимност, защото не са взети никакви решения. " Въглеродният диоксид не се интересува от границите. " Може да бъде и атрактивна опция на различен метод – препоръчан от някои мозъчни тръстове – който ще вкара „ златно предписание “, което пропуща зелените вложения от горната граница на недостига на ПСР. Тази концепция обаче не се възприема добре като цяло, тъй като може да насърчи зеления greenwashing – основаване на фиктивни зелени вложения, които освен не са потребни, само че и даже може да вредят на околната среда. „ Всичко вълшебен става зелено “, сподели Марко Бути, който оглавява кабинета на комисаря по стопанската система Паоло Джентилони, по време на онлайн спор за недостига. По-добре е да се сътвори централен зелен фонд на Европейски Съюз, който да съпровожда разводнената версия на златното предписание, сподели италианецът. Това би разрешило повече зелени вложения, като в същото време успокои желанието на спестовните страни да ревизират държавните разноски. „ Можете да бъдете по-строги… при изискване, че имате централен фискален потенциал “, сподели Бути.