Ключови представители на Кремъл започнаха да успокояват своята реторика относно

Ключови представители на Кремъл започнаха да успокояват своята изразителност по отношение на потреблението на нуклеарни оръжия при започване на ноември. На 2 ноември съветското Министерство на външните работи (МВнР) разгласява изказване по отношение на " предотвратяването на нуклеарна война ", в което се показва, че Русия " прецизно и поредно се управлява от постулата за недопустимост на нуклеарна война, в която не може да има спечелили и които в никакъв случай не би трябвало да бъдат отприщвани. " Руското Министерство на външните работи също по този начин съобщи, че се ангажира с намаляването и ограничението на нуклеарните оръжия.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 8050
Това пишат от " Института за проучване на войната " (ISW) в постоянната си сводка. За последния си разбор от там прецизират, че този път представят  съкратена актуализация на акцията през днешния ден, 6 ноември. 

Руският президент Владимир Путин съобщи на 27 октомври, че Русия няма потребност да употребява нуклеарни оръжия против Украйна и твърди, че Русия в никакъв случай не е обсъждала опцията за потребление на нуклеарни оръжия, а единствено " загатва за изказванията, направени от водачите на западните страни ".

Заместник-председателят на съветския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев по същия метод от ден на ден смекчава огнената нуклеарна изразителност, която употребява през октомври, и в този момент се концентрира върху насърчаването на съветското единение във войната в Украйна.

Началникът на украинското Главно военно разследващо ръководство (ГУР) Кирило Буданов съобщи на 24 октомври, че съветската нуклеарна опасност е останала на същото равнище даже преди началото на войната. Кремъл също ескалира нуклеарната си изразителност след съветските военни неуспехи в Харковска област и по време на украинските контраофанзиви в Лиман и северен Херсонски район при започване на октомври. Кремъл евентуално е траял едва завоалираните си нуклеарни закани, с цел да се отклони от техните военни и мобилизационни проблеми и да сплаши западните сътрудници на Украйна.

Промяната демонстрира, че управляващите в Москва са наясно с последствията. Няма данни за смяна при съветските нуклеарни оръжия. 

Заповедта за анексиране на украински територии от Путин евентуално към този момент е проблем, провокирал раздор в Кремъл.

Китай може също да е изиграл роля в оказването на напън върху Кремъл да понижи нуклеарните си закани. Китайският президент Си Дзинпин съобщи на 4 ноември, че " интернационалната общественост би трябвало взаимно да се опълчи на потреблението или заканите за потребление на нуклеарни оръжия, да се застъпва за това, че нуклеарните оръжия не би трябвало да се употребяват и не би трябвало да се водят нуклеарни войни, с цел да се предотврати нуклеарна рецесия в Евразия. "

Китайският министър на защитата Уей Фенге евентуално е изразил сходна концепция на Шойгу по време на диалога им на 26 октомври.

Кремъл обаче може да употребява сходни закани в опит да подтикне Съединените щати и техните съдружници да оказват напън върху Украйна да договаря, само че за момента Киев не демонстрира признаци на боязън от нуклеарна Русия.

Както ISW писа на 30 септември, " Украйна и нейните интернационалните поддръжници ясно дадоха да се разбере, че няма да одобряват договаряния с оръжие и няма да се откажат от суверенното право на Украйна върху нейните територии. "

Съединените щати и техните съдружници не би трябвало да подкопават непрекъснатата отдаденост на Украйна да си върне цялата окупирана от Русия територия и да спре геноцидната инвазия на Русия.