Работата. Или на път към себе си
Ключът към това, което сме призвани да вършим в живота си лежи надълбоко в нас и в нещата, които обичаме да вършим. Често обаче същинските ни увлечения остават под похлупака на разнообразни показа, в които сме решили да се впишем. Рано или късно несъгласието си личи и тогава идва времето, в което би трябвало да извадим на ярко същинските си гении. И да заживеем С и От тях.
Някъде под камъните на стандартите лежи нашето същинско аз и чака да бъде разкрито в неговия цялостен капацитет. Пътят е път във вътрешността, към това, което обичаме, харесваме и ни прави щастливи. Пътят към работата, за която сме призвани, минава по стъпките на опознаването на мощните (и слабите) ни страни и намирането на точното им приложение в средата, която обитаваме.
Малко археология
Разкопките в предишното ни и умното различаване на археологическите остатъци от нещата, които сме обичали да вършим, само че по една или друга причина сме изоставили, ще ни оказват помощ да преценим мощните си качества. Честността към самия себе си е в действителност значима. В тази първа стъпка би трябвало да приемем с отворени прегръдки, всичко което изровим; да си отговорим искрено на някои въпроси: Какво ни кара да усещаме прилив на позитивна сила? Има ли хрумвания, които ни държат будни нощем? Кои от пристрастията си сме оставили настрани тъй като преди време сме решили, че " няма самун " в тях? Отговаряйки си ще установим, че както с всички същински неща, пътят към призванието ни се състои доста повече от въпроси, в сравнение с от подготвени отговори.
Вътрешен човек
След като откриете, че към този момент сте наясно с това каква работа би ви доставила най-голямо наслаждение, идва стъпката, в която би трябвало напълно да се потопите в средата на определената от вас област. Тук всички предубеждения би трябвало да се оставят у дома или най-добре да се изхвърлят.
Когато към този момент знаем каква работа би ни направила щастливи е време да дадем воля на това чувство. Хубаво е да се промъкнем, а може и да влезем през парадния вход (зависи от шанса ни) на всички места, където има неща свързани с ползите ни - стажове, конференции, практики, компании от хора, които се занимават с това.
Облечете пристрастеността си в познания
Ако това, което вършиме или желаете да започнете да вършиме е в действителност " вашето " нещо, то тогава естествено ще ви идва да научавате от ден на ден и повече за сферата, към която сте се насочили. Спонтанното ни любознание и откровеният интерес са най-хубавите принадлежности за самоусъвършенстване, стига да не ги подтискаме.
Пълен напред!
Постигането на мечтаната работа желае старания, убеденост и най-много придвижване. Пълен напред! Проучвайте, опитвайте, правете неточности. Само по този начин може да се усетите дали това е вашия път. Движението е наложителното изискване на пътя. Задължително е да се вслушваме в себе си и да се учим от от уроците, които се появяват по пътя.
Най-прекрасната вест е, че всеки от нас е неповторим със своите стремежи и гении. И в случай че успеем да ги открием и дадем всичко от себе си, да ги оползотворим и обогатим, с изключение на към себе си ще открием и пътища към доста други хора.
Някъде под камъните на стандартите лежи нашето същинско аз и чака да бъде разкрито в неговия цялостен капацитет. Пътят е път във вътрешността, към това, което обичаме, харесваме и ни прави щастливи. Пътят към работата, за която сме призвани, минава по стъпките на опознаването на мощните (и слабите) ни страни и намирането на точното им приложение в средата, която обитаваме.
Малко археология
Разкопките в предишното ни и умното различаване на археологическите остатъци от нещата, които сме обичали да вършим, само че по една или друга причина сме изоставили, ще ни оказват помощ да преценим мощните си качества. Честността към самия себе си е в действителност значима. В тази първа стъпка би трябвало да приемем с отворени прегръдки, всичко което изровим; да си отговорим искрено на някои въпроси: Какво ни кара да усещаме прилив на позитивна сила? Има ли хрумвания, които ни държат будни нощем? Кои от пристрастията си сме оставили настрани тъй като преди време сме решили, че " няма самун " в тях? Отговаряйки си ще установим, че както с всички същински неща, пътят към призванието ни се състои доста повече от въпроси, в сравнение с от подготвени отговори.
Вътрешен човек
След като откриете, че към този момент сте наясно с това каква работа би ви доставила най-голямо наслаждение, идва стъпката, в която би трябвало напълно да се потопите в средата на определената от вас област. Тук всички предубеждения би трябвало да се оставят у дома или най-добре да се изхвърлят.
Когато към този момент знаем каква работа би ни направила щастливи е време да дадем воля на това чувство. Хубаво е да се промъкнем, а може и да влезем през парадния вход (зависи от шанса ни) на всички места, където има неща свързани с ползите ни - стажове, конференции, практики, компании от хора, които се занимават с това.
Облечете пристрастеността си в познания
Ако това, което вършиме или желаете да започнете да вършиме е в действителност " вашето " нещо, то тогава естествено ще ви идва да научавате от ден на ден и повече за сферата, към която сте се насочили. Спонтанното ни любознание и откровеният интерес са най-хубавите принадлежности за самоусъвършенстване, стига да не ги подтискаме.
Пълен напред!
Постигането на мечтаната работа желае старания, убеденост и най-много придвижване. Пълен напред! Проучвайте, опитвайте, правете неточности. Само по този начин може да се усетите дали това е вашия път. Движението е наложителното изискване на пътя. Задължително е да се вслушваме в себе си и да се учим от от уроците, които се появяват по пътя.
Най-прекрасната вест е, че всеки от нас е неповторим със своите стремежи и гении. И в случай че успеем да ги открием и дадем всичко от себе си, да ги оползотворим и обогатим, с изключение на към себе си ще открием и пътища към доста други хора.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ




