Най-ефективният, но непопулярен метод за отглеждане на щастливи деца
Ключът към развъждането на щастливи деца е да им позволявате да бъдат нещастни. Това може да звучи контраинтуитивно, само че е доста дейно, споделя детският психолог и създател на книги Това Клайн, представена от.
“Всички ние мислим, че методът да отглеждаме децата си щастливи е като ги вършим щастливи. Всъщност, обаче децата знаят по какъв начин да бъдат щастливи и да намират наслада. Това не е непрекъснато чувство, ” споделя Клайн, която е и шеф на центъра за развиване на деца към колежа Barnard в Ню Йорк.
Родителите постоянно имат проблем с това да одобряват, че “децата имат право да бъдат гневни, тъжни и нещастни по някакъв метод, ” добавя тя.
Когато едно дете е смутено, те постоянно инстинктивно се пробват да го ободрят илиразсеят. Може да му предложат шоколадова торта или да отидат в парка, с цел да си поиграе.
Няма нищо неприятно в това родителите да вършат хубави неща за децата си, когато са нещастни, само че това не всеки път е ориентирано към източника, който разстройва детето, споделя Клайн.
Това важи най-много, когато източникът наподобява банален — когато не се разрешава детето да изгледа още един епизод по малкия екран или пък получава “грешната ” марка бисквити за десерт.
Дори и в тези случаидетето да има вяра, че неговата реакция е подобаваща, тотрябва да се научи да адресира и ръководи тези усеща, което децата не знаят по какъв начин да вършат интуитивно, споделя Клайн.
Може да помолите едно смутено дете да поеме надълбоко въздух и да опита да изрази възприятията си с думи, споделят специалисти.
Или да отразите възприятията на детето, даже и в случай че имате твърда позиция, с изречения, като “Иска ми се да можехме да създадем това. За страдание, не можем сега, ” поучава Клайн.
“Силата идва от това детето да изпитватези много интензивни страсти, да се оправи с тях и да знае, че мама и баща към момента го поддържат, не му се сърдят и няма да го отхвърлят, ” споделя тя.
Най-важното е разбирането, че отрицателните страсти на детето постоянно ще отминават, в случай че налице не са някакви травматични събития. “Приемайки, че животът им е ок, те ще бъдат щастливи, ” споделя Клайн.
Децата, които се научават да ръководят дейно отрицателните си страсти, е по-вероятно да развият устойчивостта, от която имат потребност, с цел да съумяват като възрастни, сочат изследвания.
Страхът от тези отрицателни страсти може да докара до дълготрайни поведенчески проблеми, споделя Клайн. Децата може да стартират да се срамят от тези усеща и да се съмняват в себе си, като “Ядосан съм, несъмнено съм неприятен. Сигурно нещо не е наредс мен. ”
Точно затова родителите би трябвало да одобряват, че децата им не могат да бъдат щастливи от самото начало. “Това е сложната част за нас като родители. Ние сме най-щастливи, когато децата ни са щастливи. Кой не би бил? ”, споделя Клайн.
“Всички ние мислим, че методът да отглеждаме децата си щастливи е като ги вършим щастливи. Всъщност, обаче децата знаят по какъв начин да бъдат щастливи и да намират наслада. Това не е непрекъснато чувство, ” споделя Клайн, която е и шеф на центъра за развиване на деца към колежа Barnard в Ню Йорк.
Родителите постоянно имат проблем с това да одобряват, че “децата имат право да бъдат гневни, тъжни и нещастни по някакъв метод, ” добавя тя.
Когато едно дете е смутено, те постоянно инстинктивно се пробват да го ободрят илиразсеят. Може да му предложат шоколадова торта или да отидат в парка, с цел да си поиграе.
Няма нищо неприятно в това родителите да вършат хубави неща за децата си, когато са нещастни, само че това не всеки път е ориентирано към източника, който разстройва детето, споделя Клайн.
Това важи най-много, когато източникът наподобява банален — когато не се разрешава детето да изгледа още един епизод по малкия екран или пък получава “грешната ” марка бисквити за десерт.
Дори и в тези случаидетето да има вяра, че неговата реакция е подобаваща, тотрябва да се научи да адресира и ръководи тези усеща, което децата не знаят по какъв начин да вършат интуитивно, споделя Клайн.
Може да помолите едно смутено дете да поеме надълбоко въздух и да опита да изрази възприятията си с думи, споделят специалисти.
Или да отразите възприятията на детето, даже и в случай че имате твърда позиция, с изречения, като “Иска ми се да можехме да създадем това. За страдание, не можем сега, ” поучава Клайн.
“Силата идва от това детето да изпитватези много интензивни страсти, да се оправи с тях и да знае, че мама и баща към момента го поддържат, не му се сърдят и няма да го отхвърлят, ” споделя тя.
Най-важното е разбирането, че отрицателните страсти на детето постоянно ще отминават, в случай че налице не са някакви травматични събития. “Приемайки, че животът им е ок, те ще бъдат щастливи, ” споделя Клайн.
Децата, които се научават да ръководят дейно отрицателните си страсти, е по-вероятно да развият устойчивостта, от която имат потребност, с цел да съумяват като възрастни, сочат изследвания.
Страхът от тези отрицателни страсти може да докара до дълготрайни поведенчески проблеми, споделя Клайн. Децата може да стартират да се срамят от тези усеща и да се съмняват в себе си, като “Ядосан съм, несъмнено съм неприятен. Сигурно нещо не е наредс мен. ”
Точно затова родителите би трябвало да одобряват, че децата им не могат да бъдат щастливи от самото начало. “Това е сложната част за нас като родители. Ние сме най-щастливи, когато децата ни са щастливи. Кой не би бил? ”, споделя Клайн.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ