Клубът на останалите - и така може да бъде описана

Клубът на останалите - и по този начин може да бъде разказана БРИКС, организацията, която подслони необвързаните. Има и други дефиниции за тази организация, основана през 2009 от Бразилия, Русия, Индия и Китай. По-късно се причислява и Южна Африка, а от началото на годината влязоха още Иран, Египет, Етиопия и Обединените арабски емирства. Имаше и един знаков отвод - на Аржентина, откакто президент там стана Хавиер Милей. Но пък редица други страни демонстрират интерес към участие в БРИКС: Индонезия, Северна Корея, Саудитска Арабия и даже Турция, като единствен член на НАТО.

Тази година ротационното председателство в БРИКС е на Русия. 16-ата среща на върха се състоя в Казан, столицата на Татарстан. Кремъл не стопира да хвали събитието като повратна точка в историята, когато се основава нов международен ред. Световен антизападен ред, доминиран от Русия. Пръв за новия международен ред заприказва китайският президент Си Цзинпин на изпроводяк в Москва при последното си посещаване там: " В момента се случват промени, каквито не е имало от 100 години ", сподели Си на Путин, на стълбите на Кремъл. " И ние двамата ще ги оглавим ", добави китайският президент преди да се качи на лимузината.

Темата разяснява пред Дмитрий Орешкин, съветски политолог и учител в Свободния университет в Рига.

Съгласен ли сте, че срещата на БРИКС в Казан сподели, че въпреки и под западни наказания, Русия не е в интернационална изолираност макар продължаващата трета година война против Украйна?

" Това беше значително демонстративна акция. Всички участници в нея го знаеха и тя реализира това, което искаше Путин. Демонстрацията се състоя. БРИКС в действителност не е никаква конструкция. Тя няма лична икономическа основа и лична валута. Това е група на Глобалния юг, която не харесва водачеството на европейско-американския свят. Лидерите в тази група са конкуриращите се между тях Китай и Индия, които са най-гъсто обитаемоте страни с бързо растяща стопанска система, само че не и Русия. 

Пропагандният резултат е реализиран на 100%. В това няма никакво подозрение. От функционална позиция това не е боен, не е и стопански съюз. Това е по-скоро съюз на недоволните, които мислят за преразпределяне на световните функции. Освен това, всеки има лично виждане за това в чия изгода би трябвало да стане преразпределянето. Така че Путин може да бъде удовлетворен, само че Западът може да не се тормози, тъй като зад тази красива пропагандна фасада на практика не стои нищо. Засега не виждаме никакви съответни решения или договорености за разпоредбите на играта. "  

Възможно ли е да има някакви договорености за общата валута или за пазарите да вземем за пример, които просто не са огласени обществено? 

" Първо, за обща валута и дума не може да става. Символично нарисуваха някаква банкнота на БРИКС. Путин я хареса и я подаде на шефката на Централната банка на Русия Елвира Набиулина, която не я хареса. И няма по какъв начин да й хареса, тъй като в случай че се вкарва обща валута в границите на БРИКС, тя би трябвало да е китайският юан. Разбира се, никой няма да се съгласи с това - от Индия до Южна Африка. 

Що се отнася до някакви договорености за пазарите - допустимо е, само че те така и така работят добре. Индия и Китай са главните консуматори на съветски нефт и газ и за това не е необходим никакъв БРИКС. Доста неразбираемо образувание е БРИКС - обединяване не в името на нещо, а срещу нещо - в съответния случай срещу омразните Европейски съюз и Съединени щати. Протестната нотка сплотява, само че това не е обединяване на положителна основа. Нищо сплотяващо от позиция на политиката, стопанската система и защитата не се чу и наподобява не се е обсъждало. Дори и да са се водили сходни диалози, това е ставало единствено на двустранна основа и при закрити врата. Ако в тези разисквания бяха взели участие всички, безусловно отнякъде щеше да изтече информация. Така че това е доста добра и скъпоструваща пропагандна интервенция. "

На пленарното съвещание в Казан Владимир Путин съобщи, че " всички участници споделят сходни желания, полезности и виждане за новия либерален международен ред ". По думите му този ред би трябвало да се основава на " универсалните правила на почитание на законните ползи и суверенния избор на страните и народите ". Според вас по какъв начин в действителност Путин си показва новия международен ред? И до каква степен неговата визия съответствува с тази на другите огромни в БРИКС, най-много Китай и Индия? 

" Доколкото разбирам логиката на Владимир Владимирович, става дума за връщане към зоните на въздействие. Путин неведнъж е давал да се разбере, че му харесва обстановката със зоните на отговорност. Той смяташе, че Русия би трябвало да дава отговор за сигурността на някогашната руска зона за въздействие. Може би с изключение на балтийските страни, с чиято загуба в Кремъл бяха подготвени да се примирят. Но другояче това е нашата зона на въздействие и в нея, несъмнено, влизат Украйна и множеството някогашни социалистически страни. 

Китай има своя зона на отговорност, където влиза да вземем за пример Тайван. Путин не се меси в тайванските въпроси, тъй като това не е негова територия. А зоната на отговорност на Съединените щати би трябвало да бъде по-малка. Ако разбирам Владимир Путин вярно, става дума за връщане към разпоредбите и идеалите на XX, в случай че не и на XIX век. 

Подходът на Китай е по-различен. Той също не харесва водачеството на Европейския съюз и Съединените щати, само че, първо, те са главните му търговски сътрудници и второ, най-малко към този момент не има намерение да взема решение със мощ проблемите си с тези центрове на въздействие. Китай сполучливо се конкурира, като употребява това, което се назовава на Запад " мека мощ ". Той влага в Африка, в разрастващите се страни в Азия, изпраща там свои хора, компании и капитали и се трансформира във авторитетна интернационална мощ без да прибягва до военно-административен надзор. 

Путин схваща своята зона на въздействие във военно-административни термини. Т.е. на съответните тритории би трябвало да бъдат сложени хора под контрола на Кремъл. Такава е логиката. При Китай на тези територии би трябвало да има хора, които зависят от икономическата му поддръжка. В този смисъл Китай е по-прогресивен. 

Що се отнася до Индия, която е в непрекъснат спор с Пакистан, а към този момент се изострят и връзките й с Китай, тя има лично виждане за своята зона на надзор. Така че Европейският съюз да вземем за пример или НАТО са доста по-ясно структурирани. Въпреки компликациите при ръководството на НАТО, където решенията наложително се взимат с консенсус. "

Тази седмица Държавната дума ратифицира контракта за стратегическо партньорство сред Русия и Северна Корея, който планува и взаимна военна помощ. Същевревенно разследващите данни за изпращането на севернокорейски бойци на съветска територия бяха доказани и от Владимир Путин на заключителната му конференция в Казан. Защо Русия се обърна за военна помощ към Северна Корея, а не към съдружниците си в границите на Организацията на Договора за групова сигурност, която е боен съюз. Нещо повече, Русия има всички учредения да потърси такава помощ, откакто при започване на август на територията на Курска област, която е в интернационално приетите граници на Русия, нахлуха украински войски.

" Абсолютно сте прав. Организацията на Договора за групова сигурност е особено основана конструкция, която да подсигурява груповата сигурност, в случай че някоя от страните участнички попадне в конфликтна обстановка. Путин има доста такива структури: Оперативно-наблюдателно дело - Обединение на самостоятелните страни, Съюзната страна на Русия и Беларус, Организацията на Договора за групова сигурност. Сега се появава БРИКС. Неотдавна имаше ШОС. Най-ужасното е, че те не работят. 

Те са основани на хартия, написани са някакви документи, основан е административен уред. Даже съществува някакъв общ парламент на Съюзната страна Русия - Беларус. Никой не знае кои са членовете на този парламент, с какво тъкмо се занимават, само че всичко е написано на хартия. Защото това са демонстративно подправени структури. Организацията на Договора за групова сигурност се назовава още Ташкентски пакт, който беше подписан в столицата на Узбекистан. След това същият този Ташкент три пъти влиза в организацията и излиза от нея според от това дали му харесва или не. Армения излиза. Мисля, че останаха пет страни: Русия, Беларус, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан. И никой не има намерение да води война на страната на Русия, в това число братска Беларус. 

Тъй като Путин се връща към руската система, неговите дейности би трябвало да се възприемат по руски, т.е. да се обръща внимание не на това, за което приказват и пишат, а на това, за което не приказват. Всички приказват за корейските войски. За Путин това е значимо като алегоричен жест. А за какво няма беларуски войски? Нали това е съюзна страна! Господин Лукашенко неведнъж е приказвал за братските си усеща, спомнял си е надали не по какъв начин един до друг с Путин са воювали с Хитлер. Появата на севернокорейски бойци е мотив да се замислим за какво няма беларуски бойци. Защото членовете на Организацията на Договора за групова сигурност прекомерно добре познават обстановката вътре в Русия, в някогашния Съветски съюз, и схващат, че не си коства да поддържат страна, която няма да завоюва. "