Клод Леви-Строс - Митологики за напреднали
Клод Леви-Строс
Антрополог, етнолог, публицист, мъдрец
(1908 - 2009)
Произход: французин, роден в Белгия, артистично еврейско семейство
Образование: колеж в Париж, право и философия в Сорбоната
Интереси: литература, философия, етнология, антропология, структурализъм, филология, пътешествия, обществени теории
Известен: татко на структурната антропология, книги - „ Тъжни тропици “, „ Структурална антропология “, „ Митологики “
Признание: член на Френската академия, премия „ Еразъм “ (1973)
Структуралният разбор на този текст изисква да знаете, че няма значение какво считаме, че е направил някой си Клод Леви-Строс в антропологията, етнологията и философията. Той е персона незначителна, като всяка друга. Намира, че обособеният човек няма принос за развиване на „ цивилизацията “ или „ културата “. Уж персоналните хрумвания идват от нещо като груповото несъзнавано на Юнг, което има личен живот - ние единствено го превеждаме на прочут език. Играем обаче по неговите правила.
В този смисъл, историята на индивида Клод Леви-Строс и митологията към него нямат значение, без да представим структурните им връзки с всички други истории и митологии и да проучваме по какъв начин те ги допълват.
А в този момент забравете всичко казано. Няма да употребявам структуралистки метод, с цел да ви срещна с Леви-Строс, а ще опитам посредством елементарни думи, подредени в елементарни фрази, разбираеми за всички.
Клод Леви-Строс, един от най-влиятелните френски интелектуалци на 20 век, е роден през 1908 в Брюксел .
Всички френски антрополози са негови деца
„ Всички френски антрополози са негови деца “, написа Монд, когато той навършва 100. Макар в англоезичния свят концепциите на Леви-Строс да се считат за „ прекомерно френски “, той отново е приет за създател на структурната антропология и се изследва, без значение дали с рецензия или с страхопочитание.
Атмосферата в дома на Леви-Строс е артистична.
„ Отраснах в интимни връзки с рисуването и музиката “, написа самият той.
Освен в Лувъра и в операта, момчето обикаля авангардни изложения, чете Селин и Бретон. А на късни години пред Нувел обсерватьор разкрива, че вдъхновението му за проучване на други култури и опита за справедлива оценка за техните качества идва от еврейския му генезис.
„ В началното учебно заведение от време на време ме назоваха „ замърсен евреин “, споделя Клод Леви-Строс.
Не му е елементарно, само че приключва два лицея, учи право в Сорбоната , чете философия. Казва, че в университета се усеща „ като в турска баня “, само че въпреки всичко се дипломира по философия и преподава в недодялан колеж. Щом го канят за професор по социология в Сао Паоло, Бразилия, обаче потегля - с концепцията да учи локалните индианци.
Той към този момент е женен за етноложката Дина Драйфус , само че те не желаят да са откриватели единствено през уикенда и потеглят за Амазония. Подготовката им е неприятна, въпреки всичко стигат до племената Гуакуру и Бороро, само че могат да останат единствено дни.
През 1938, по-добре готови, потеглят към племето Намбикуара. Заради болест, Дина се връща, а Клод продължава, въпреки да няма подготовка и опит в етнографски проучвания. Той не знае езиците на племената, с които се среща, не може да контактува непосредствено с тях и това слага резултатите под подозрение. Но 17 години по-късно Леви-Строс разказва пътуването и мислите си в може би най-знаменитата си книга – „ Печални тропици “ . В нея той смесва документални записи от дневника, етноложки и антропологически наблюдения, есеистични етюди, метафизичен размишления и ги опакова в безподобен жанр. През 1955 тя прави взрив, а академия „ Гонкур “ се извинява обществено, че не му дава премията, тъй като книгата не е чиста литература.
Дотам обаче има още време и събития. През 1939 Леви-Строс се връща в Париж, изпитва ужаса от следващото френско поражение във Втората международна война и желае да се махне. Покрай акцията за изплъзване на френски учени евреи от лапите на нацистите, получава виза за Съединени американски щати и преподавателско място в институт за обществени проучвания.
В Ню Йорк Леви-Строс е тъкмо където би трябвало. Той чете изворите на американските антрополози за северноамериканските индианци и попада на лингвиста Роман Якобсон. Якобсон първо го желае за приятел по чашка, само че въпреки Леви-Строс да го разочарова от тази страна, среща го с лингвистичния структурализъм на Дьо Сосюр, който преглежда думите като връзки не сред тяхното наличие, а на техните структурни знаци.
Леви-Строс схваща, че същият метод може да се приложи и в етнологията – и по този начин тя стартира да се трансформира в антропология.
Сред основните му тези е, че хората са идентични, не разнообразни.
През 1948 Строс се връща в Париж и издава „ Семейството и общественият живот на индианците Намбукуара “ и „ Елементарна конструкция на роднинството “ , в които ползва структуралистичен метод. В идващите десетилетия изследва тотемизма, брачните традиции, предлага нов метод към разбирането и развиването на митовете в поредицата „ Митологики “ . Сред основните му тези е, че хората са идентични, не разнообразни и животът на „ диваците “ е тъкмо толкоз значим за развиването на цивилизацията, даже когато са изцяло откъснати от нея, че правилата на самото мислене са идентични - а това в оня миг е мощен удар против расовите предубеждения.
Пълен с живот и пристрастеност към непрестанно търсене, Строс доживя съвсем до 101. Отиде си през 2009, само че, макар голямата популярност и въздействие, май си потегли не изключително удовлетворен. В изявление малко преди гибелта си, Клод Леви-Строс споделя: „ Светът, в който завършвам съществуването си, към този момент не е свят, който одобрявам. “
Антрополог, етнолог, публицист, мъдрец
(1908 - 2009)
Произход: французин, роден в Белгия, артистично еврейско семейство
Образование: колеж в Париж, право и философия в Сорбоната
Интереси: литература, философия, етнология, антропология, структурализъм, филология, пътешествия, обществени теории
Известен: татко на структурната антропология, книги - „ Тъжни тропици “, „ Структурална антропология “, „ Митологики “
Признание: член на Френската академия, премия „ Еразъм “ (1973)
Структуралният разбор на този текст изисква да знаете, че няма значение какво считаме, че е направил някой си Клод Леви-Строс в антропологията, етнологията и философията. Той е персона незначителна, като всяка друга. Намира, че обособеният човек няма принос за развиване на „ цивилизацията “ или „ културата “. Уж персоналните хрумвания идват от нещо като груповото несъзнавано на Юнг, което има личен живот - ние единствено го превеждаме на прочут език. Играем обаче по неговите правила.
В този смисъл, историята на индивида Клод Леви-Строс и митологията към него нямат значение, без да представим структурните им връзки с всички други истории и митологии и да проучваме по какъв начин те ги допълват.
А в този момент забравете всичко казано. Няма да употребявам структуралистки метод, с цел да ви срещна с Леви-Строс, а ще опитам посредством елементарни думи, подредени в елементарни фрази, разбираеми за всички.
Клод Леви-Строс, един от най-влиятелните френски интелектуалци на 20 век, е роден през 1908 в Брюксел .
Всички френски антрополози са негови деца
„ Всички френски антрополози са негови деца “, написа Монд, когато той навършва 100. Макар в англоезичния свят концепциите на Леви-Строс да се считат за „ прекомерно френски “, той отново е приет за създател на структурната антропология и се изследва, без значение дали с рецензия или с страхопочитание.
Атмосферата в дома на Леви-Строс е артистична.
„ Отраснах в интимни връзки с рисуването и музиката “, написа самият той.
Освен в Лувъра и в операта, момчето обикаля авангардни изложения, чете Селин и Бретон. А на късни години пред Нувел обсерватьор разкрива, че вдъхновението му за проучване на други култури и опита за справедлива оценка за техните качества идва от еврейския му генезис.
„ В началното учебно заведение от време на време ме назоваха „ замърсен евреин “, споделя Клод Леви-Строс.
Не му е елементарно, само че приключва два лицея, учи право в Сорбоната , чете философия. Казва, че в университета се усеща „ като в турска баня “, само че въпреки всичко се дипломира по философия и преподава в недодялан колеж. Щом го канят за професор по социология в Сао Паоло, Бразилия, обаче потегля - с концепцията да учи локалните индианци.
Той към този момент е женен за етноложката Дина Драйфус , само че те не желаят да са откриватели единствено през уикенда и потеглят за Амазония. Подготовката им е неприятна, въпреки всичко стигат до племената Гуакуру и Бороро, само че могат да останат единствено дни.
През 1938, по-добре готови, потеглят към племето Намбикуара. Заради болест, Дина се връща, а Клод продължава, въпреки да няма подготовка и опит в етнографски проучвания. Той не знае езиците на племената, с които се среща, не може да контактува непосредствено с тях и това слага резултатите под подозрение. Но 17 години по-късно Леви-Строс разказва пътуването и мислите си в може би най-знаменитата си книга – „ Печални тропици “ . В нея той смесва документални записи от дневника, етноложки и антропологически наблюдения, есеистични етюди, метафизичен размишления и ги опакова в безподобен жанр. През 1955 тя прави взрив, а академия „ Гонкур “ се извинява обществено, че не му дава премията, тъй като книгата не е чиста литература.
Дотам обаче има още време и събития. През 1939 Леви-Строс се връща в Париж, изпитва ужаса от следващото френско поражение във Втората международна война и желае да се махне. Покрай акцията за изплъзване на френски учени евреи от лапите на нацистите, получава виза за Съединени американски щати и преподавателско място в институт за обществени проучвания.
В Ню Йорк Леви-Строс е тъкмо където би трябвало. Той чете изворите на американските антрополози за северноамериканските индианци и попада на лингвиста Роман Якобсон. Якобсон първо го желае за приятел по чашка, само че въпреки Леви-Строс да го разочарова от тази страна, среща го с лингвистичния структурализъм на Дьо Сосюр, който преглежда думите като връзки не сред тяхното наличие, а на техните структурни знаци.
Леви-Строс схваща, че същият метод може да се приложи и в етнологията – и по този начин тя стартира да се трансформира в антропология.
Сред основните му тези е, че хората са идентични, не разнообразни.
През 1948 Строс се връща в Париж и издава „ Семейството и общественият живот на индианците Намбукуара “ и „ Елементарна конструкция на роднинството “ , в които ползва структуралистичен метод. В идващите десетилетия изследва тотемизма, брачните традиции, предлага нов метод към разбирането и развиването на митовете в поредицата „ Митологики “ . Сред основните му тези е, че хората са идентични, не разнообразни и животът на „ диваците “ е тъкмо толкоз значим за развиването на цивилизацията, даже когато са изцяло откъснати от нея, че правилата на самото мислене са идентични - а това в оня миг е мощен удар против расовите предубеждения.
Пълен с живот и пристрастеност към непрестанно търсене, Строс доживя съвсем до 101. Отиде си през 2009, само че, макар голямата популярност и въздействие, май си потегли не изключително удовлетворен. В изявление малко преди гибелта си, Клод Леви-Строс споделя: „ Светът, в който завършвам съществуването си, към този момент не е свят, който одобрявам. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ