Океанското дъно се разлага. Виновни са хората
Климатичните промени застигнаха даже и самото океанско дъно.
Същите излъчвания от парникови газове, които провокират смяната в климата на нашата планета, карат и океанското дъно да се разлага. Ново проучване е разкрило, че то се " разтопява " доста по-бързо на избрани места.
Океанът е самобитна въглеродна мивка – той всмуква въглеродът от атмосферата. Въглеродът обаче покачва киселинността на водата. В дълбините на океана, където налягането е високо, тази киселинна морска вода реагира с калциевия карбонат, който е там с помощта на раковините на мъртвите същества. Това обезврежда въглерода и образува бикарбонат.
През хилядолетията тази реакция е представлявала комфортен метод за предпазване на въглерода. Тя не е разстройвала прекалено много химията на водата. Колкото повече изкопаеми горива горят хората обаче, толкоз по-голямо количество въглерод се озовава в океана.
Въглеродните излъчвания разлагат океанското дъно. Най-потърпевш е Северният атлантически океан, който виждаме и на тази фотография. Нещо повече – съгласно NASA към 48% от непотребния въглерод, който хората са изхвърлили в атмосферата, се е озовал в океаните. Това значи, че киселинността на тези водни басейни се е нараснала и надлежно – разтварянето на калциевия карбонат на океанското дъно се е ускорило.
Виж още: Тест: Какво знаете за моретата и океаните?
За да схванат какъв брой бързо унищожаваме и тази част от своята планета, откриватели от Принстънския университет, ръководени от Робърт Кей, изследват степента на разложение в разнообразни елементи на света. Те употребяват данните за водните течения, измерванията на калциевия карбонат в утайките по дъното, температурата и солеността на океаните и така нататък Впоследствие съпоставят степента на разложение с тази, която е била преди настъпването на Индустриалната гражданска война.
Добрите вести са, че при по-голямата част от океаните не се вижда трагична разлика. Съществуват няколко основни места обаче, където въглеродните излъчвания несъмнено се отразяват на дъното. Едно от тях е Северният атлантически океан, в който антропогенния въглерод е виновен за разлагането на към 40-100 % от калциевия карбонат.
Степента на разложение в Индийския океан и Южният Атлантик е малко по-ниска, само че въпреки всичко – налична.
Западната част на Северния Атлантик обаче е мястото, където океанският слой без калциев карбонат се е надигнал с цели 300 метра. Тази дълбочина, наречена дълбочина на калцитова отплата, се случва, когато потокът от калциев карбонат от мъртвите животни се обезврежда от киселинността на океана. Под тази линия към този момент не следим струпване на калциев карбонат.
Покачването на тази дълбочина демонстрира, че през днешния ден в океаните има доста повече въглерод. Реакциите на разложение се случват по-бързо и на по-плитки места. През хилядолетията тази „ линия “ се е движила нагоре и надолу непрекъснато поради естествените вариации на състава на земната атмосфера.
Учените към момента не знаят по какъв начин тази смяна в дълбините на океана ще се отрази на живота на локалните същества. След време обаче геолозите сигурно ще видят резултата от климатичните промени в скалите, образували се от днешното океанско дъно. Някои откриватели към този момент нарекоха интервала, в който живеем, антропоцен – епохата, в която индивидът господства напълно околната среда.
Изследването е оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences.
