Бузлуджа. Чинията. Паметта
Климатът е мотор на историята, твърди известният френски историк Еманюел льо Роа Ладюри. Сигурно е по този начин. Но, ей Богу, за мен си остава мистерия за какво всяка година – изключително с настъпването на жегите – у нас се развихря и по един гърмеж в груповата памет на нацията, обвързван с комунистическото минало.
Че топлината внезапно покачва кръвната захар, спор няма – медицински факт. Ала при нашенските социалисти, наподобява, че казусът е двоен – един път по физиологически, един път по идеологически аргументи (включително поради знамената, пропити със символиката на кръвта, само че най-много заради непреработеното комунистическо минало).
Впрочем връзката сред комунистическата идеология и кръвната захар не е някаква лично моя налудничава фикция. Само напомням, че при започване на ХХ в. футуристът Филипо Томазо Маринети написа стихотворението " Сърцето ми е от алена захар ", замислено да се трансформира в химн на международния социализъм. Творбата се рецитира по соцвечеринки из целия свят, в това число в България, само че ето че след края на Първата международна война упоменатият Маринети дружно с различен изтъкнат италиански социалист – Бенито Мусолини (главен редактор на левия партиен официоз " Аванти " ), потеглят да поставят основите на различен един тоталитарен план – на фашизма в международен мащаб, което пък е друга тематика, също не за занемаряване.
Но да не се отклоняваме и дано се върнем към нашата комунистическа ябълка на раздора, още веднъж разпалила пристрастеностите това лято: какво да се прави с чинията на Бузлуджа, този мегаломански бетонен паметник, повдигнат през 1981 година в възхвала на Българска комунистическа партия?
По логиката на закона отговорът е явен: от 1992 година паметникът е одържавен по закона за конфискация на имуществото на Българска комунистическа партия и други тоталитарни организации.
В този смисъл решението на държавното управление " Борисов 1 " от 30 септември 2011 година да трансферира тоталитарния монумент на Бузлуджа (бетонния поднос и колоната) за безплатно прилагане от Българска социалистическа партия е безусловно нелегално и морално неприемливо.
Незаконно е, тъй като безвъзмездното прекачване на държавна благосъстоятелност е неразрешено от закона.
А е аморално, тъй като то – с лека ръка (дори поради едната задявка) – подменя моралното наказание на Българска комунистическа партия и на закононарушенията, които тази партия е направила през интервала 1944-1989 година, бидейки партия-държава, като по този начин обезсилва един от дребното лустрационни проби в българското законодателство.
Да, Корнелия Нинова и фрагментите на нейната партия-правоприемница вероятно желаят да си възвърнат контрола над чинията на Бузлуджа – безплатно или на концесия за 10 години. За какво им е е различен прелюбопитен въпрос, над който е забавно да се поразмишлява.
Но дано в този момент опитаме да си представим сходна обстановка в Европа – да вземем за пример в Австрия или Германия. Какво би станало, в случай че партия или организация, заявяваща идейно роднинство с НСДАП (национал-социалистическата партия на Хитлер), изиска да стопанисва да вземем за пример:
а) рушащата се родна къща на фюрера в Браунау ан Им;
б) отломките в горите край Нюрнберг на стадиона с 400 000 места, който съгласно плана на Алберт Шпеер би трябвало да се трансформира в една от емблемите на Третия райх.
Просто е немислимо.
И отговорите са авансово известни.
Австрийският вътрешен министър Волфганг Соботка предходната година съобщи, че " най-чистото решение " за родната къща на Хитлер е тя да бъде съборена. Вътрешното министерство на Австрия заплаща наем за нея от 1972 година, с цел да не бъде експлоатирана тя за " идеологически цели ", помествайки вътре център за обществени грижи, който се е изнесъл през 2011 година и така нататък
Никой обаче не преотстъпва родния дом на Хитлер на негови идейни наследници, които да го стопанисват " като исторически монумент за обществото и като партиен знак " (по формулата на Корнелия Нинова).
Същото в цялостна степен е годно и за гигантския стадион в покрайнините на Нюрнберг - тази горделивост на Алберт Шпеер. Никой няма право там да възкресява нацизма, да прожектира филмите на Лени Рифенщал или да привиква сбирки на групи, изповядващи една жигосана от историята идеология.
У нас обаче е друго.
Българска социалистическа партия желае да си върне чинията (или подноса и колоната с петолъчка) на бетонирания старопланински връх освен с цел да сплоти редиците си, а и в името на един реванш по отношение на историята. Дори е подготвена с тази цел да изнамери пари или пък разчита да изтръска еврофондовете с един сходен план.
За да бъда свестен добре, желая да дефинирам тезата си напълно ясно:
НЛО-то от бетон, кацнало на Бузлуджа, е съвършеният музей на безумието и идиотщината на комунистическия режим в България.
Но при едно изискване: като монумент за краха на една идеология и нейните закононарушения (обновен и съдържащ съответната експозиция с богат видеоматериал и гидове на разнообразни езици).
Недопустимо е една одържавена благосъстоятелност, и то на този свещен старопланински връх да се експлоатира в ползите на една носталгична по комунизма партия, която да възкресява там тоталитарни митологеми, унищожили живота на стотици хиляди българи, пропагандирайки ги измежду деца и възпитаници. Представете си примерно върволицата от учебни рейсове, пресрещнати от екскурзоводи на Българска социалистическа партия, които разучават на Бузлуджа с децата следните стихчета на Асен Босев:
После докара
в усоите твои
дядо Благоев
безстрашна тайфа.
И като птица
из нея изхвърча
родната Партия –
майчица блага.
Това би било позор и срам за България.
Паметникът би могъл да се запази като исторически паметник, в случай че бъде предан не на Българска социалистическа партия, а поверен примерно на близките общини (Габрово и Казанлък към този момент демонстрираха интерес), под егидата на Министерство на културата, като експозицията бъде създадена от водещи откриватели в историята на комунизма. Тогава към този момент ще има смисъл да се търси негово финансиране, в това число и с европейски средства, както и от включването му в обиколките на туроператорите.
Монументът на Бузлуджа, отново дублирам, има смисъл единствено като притежател на мъчителната памет за комунизма, а не като знак на идеологическата или историческата замяна, която така и така царува на това място.
Ето защо иде тирада.
На 2 август 1891 година (20 юли по остарял стил) на връх Бузлуджа се изкачват двайсетина представители на социалистически дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Казанлък, Стара Загора (двама-трима се разсейват в последния момент). Тогава, както е добре известно, под председателството на Димитър Благоев се организира учредително заседание на Българската социалдемократическа партия (БСДП).
Работата е там, че въпросните дружинки се възползват от честванията, отдадени на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър и неговите 26 четници, починали на 18-19 юли 1868 година Причината била, че при ръководството на Стамболов имало много непоколебим закон за обществени политически прояви.
Така или другояче фактът е налице – след 1944 година на този връх се прави една голяма историческа замяна. Подвигът на Хаджи Димитър и неговите събратя, обезсмъртен в най-известната балада в българската литература, последователно помръква под наченките на едно партийно-тоталитарно строителство. А връх Хаджи Димитър (както е същинското название на това място), лобно място на същински герои за националното избавление, продължава да тъне в давност поради бетонирането на това място на една идеология.
Извинете, само че кое от случилото се на 20 юли (2 август) е по-значимо предвид на българската история: саможертвата на едни поборници на българското Възраждане или раздумката на дребна групичка хора с леви убеждения, решили да се сдружат под сенките на партиен принцип? Ботевата балада " Хаджи Димитър " или изображенията на Маркс, Енгелс, Ленин и на ламята на международния капитализъм, прободена право в сърцето с аленото знаме върху една от мозайките? За надълбоко страдание на днешните български социалисти ликовете на Тодор Живков и на Людмила Живкова са окончателно унищожени, само че пък при потребност биха могли да бъдат заместени с мозайки на Владимир Путин или Корнелия Нинова (Тодор Живков също е бил изобразен на соцмонумента приживе).
Седем години след седянката на върха, управлявана от Димитър Благоев, по-точно през 1898 година, там се изкачват дейци на българското избавление. Правото да държи тържествена тирада е предоставено на Иван Кършовски, който през сълзи се обръща към множеството с думите:
Бузлуджа е новата българска Света гора. Докато за това има спомен, до момента в който потомци изкачват върха със спомен за саможертвата от 1868 година, това ще е доказателство, че България още не е умряла, че българският народ още съществува, че старовременният юначен дух и неустоимата смелост още не са изчезнали из сърцето на актуалния българин.
Да би знаел клетият национален поборник и приятел на Хаджи Димитър какви речи някой ден ще се държат от този старопланински връх и чия памет ще се празнува там. Могло ли е и през разум да му мине на него, видял с очите си освободена България, че вместо баладата на Ботев вместо:
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка ария!
отсам ще звучат псевдостихове като тези на Димитър Методиев от " Песен за генералната линия ":
Над Старопланинската верига –
като петел,
червен и бухлат –
Слънцето кукурига.
И свети – през граници и дистанции –
твоето име,
твойто
алено зарево!
Съпоставката е зашеметяваща. Показателна за разногласията, които водим и продължаваме да водим и през днешния ден. За паметта, която ни вдъхва живец, и за безпаметството, в което, волно или несъзнателно, тънем.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
Че топлината внезапно покачва кръвната захар, спор няма – медицински факт. Ала при нашенските социалисти, наподобява, че казусът е двоен – един път по физиологически, един път по идеологически аргументи (включително поради знамената, пропити със символиката на кръвта, само че най-много заради непреработеното комунистическо минало).
Впрочем връзката сред комунистическата идеология и кръвната захар не е някаква лично моя налудничава фикция. Само напомням, че при започване на ХХ в. футуристът Филипо Томазо Маринети написа стихотворението " Сърцето ми е от алена захар ", замислено да се трансформира в химн на международния социализъм. Творбата се рецитира по соцвечеринки из целия свят, в това число в България, само че ето че след края на Първата международна война упоменатият Маринети дружно с различен изтъкнат италиански социалист – Бенито Мусолини (главен редактор на левия партиен официоз " Аванти " ), потеглят да поставят основите на различен един тоталитарен план – на фашизма в международен мащаб, което пък е друга тематика, също не за занемаряване.
Но да не се отклоняваме и дано се върнем към нашата комунистическа ябълка на раздора, още веднъж разпалила пристрастеностите това лято: какво да се прави с чинията на Бузлуджа, този мегаломански бетонен паметник, повдигнат през 1981 година в възхвала на Българска комунистическа партия?
По логиката на закона отговорът е явен: от 1992 година паметникът е одържавен по закона за конфискация на имуществото на Българска комунистическа партия и други тоталитарни организации.
В този смисъл решението на държавното управление " Борисов 1 " от 30 септември 2011 година да трансферира тоталитарния монумент на Бузлуджа (бетонния поднос и колоната) за безплатно прилагане от Българска социалистическа партия е безусловно нелегално и морално неприемливо.
Незаконно е, тъй като безвъзмездното прекачване на държавна благосъстоятелност е неразрешено от закона.
А е аморално, тъй като то – с лека ръка (дори поради едната задявка) – подменя моралното наказание на Българска комунистическа партия и на закононарушенията, които тази партия е направила през интервала 1944-1989 година, бидейки партия-държава, като по този начин обезсилва един от дребното лустрационни проби в българското законодателство.
Да, Корнелия Нинова и фрагментите на нейната партия-правоприемница вероятно желаят да си възвърнат контрола над чинията на Бузлуджа – безплатно или на концесия за 10 години. За какво им е е различен прелюбопитен въпрос, над който е забавно да се поразмишлява.
Но дано в този момент опитаме да си представим сходна обстановка в Европа – да вземем за пример в Австрия или Германия. Какво би станало, в случай че партия или организация, заявяваща идейно роднинство с НСДАП (национал-социалистическата партия на Хитлер), изиска да стопанисва да вземем за пример:
а) рушащата се родна къща на фюрера в Браунау ан Им;
б) отломките в горите край Нюрнберг на стадиона с 400 000 места, който съгласно плана на Алберт Шпеер би трябвало да се трансформира в една от емблемите на Третия райх.
Просто е немислимо.
И отговорите са авансово известни.
Австрийският вътрешен министър Волфганг Соботка предходната година съобщи, че " най-чистото решение " за родната къща на Хитлер е тя да бъде съборена. Вътрешното министерство на Австрия заплаща наем за нея от 1972 година, с цел да не бъде експлоатирана тя за " идеологически цели ", помествайки вътре център за обществени грижи, който се е изнесъл през 2011 година и така нататък
Никой обаче не преотстъпва родния дом на Хитлер на негови идейни наследници, които да го стопанисват " като исторически монумент за обществото и като партиен знак " (по формулата на Корнелия Нинова).
Същото в цялостна степен е годно и за гигантския стадион в покрайнините на Нюрнберг - тази горделивост на Алберт Шпеер. Никой няма право там да възкресява нацизма, да прожектира филмите на Лени Рифенщал или да привиква сбирки на групи, изповядващи една жигосана от историята идеология.
У нас обаче е друго.
Българска социалистическа партия желае да си върне чинията (или подноса и колоната с петолъчка) на бетонирания старопланински връх освен с цел да сплоти редиците си, а и в името на един реванш по отношение на историята. Дори е подготвена с тази цел да изнамери пари или пък разчита да изтръска еврофондовете с един сходен план.
За да бъда свестен добре, желая да дефинирам тезата си напълно ясно:
НЛО-то от бетон, кацнало на Бузлуджа, е съвършеният музей на безумието и идиотщината на комунистическия режим в България.
Но при едно изискване: като монумент за краха на една идеология и нейните закононарушения (обновен и съдържащ съответната експозиция с богат видеоматериал и гидове на разнообразни езици).
Недопустимо е една одържавена благосъстоятелност, и то на този свещен старопланински връх да се експлоатира в ползите на една носталгична по комунизма партия, която да възкресява там тоталитарни митологеми, унищожили живота на стотици хиляди българи, пропагандирайки ги измежду деца и възпитаници. Представете си примерно върволицата от учебни рейсове, пресрещнати от екскурзоводи на Българска социалистическа партия, които разучават на Бузлуджа с децата следните стихчета на Асен Босев:
После докара
в усоите твои
дядо Благоев
безстрашна тайфа.
И като птица
из нея изхвърча
родната Партия –
майчица блага.
Това би било позор и срам за България.
Паметникът би могъл да се запази като исторически паметник, в случай че бъде предан не на Българска социалистическа партия, а поверен примерно на близките общини (Габрово и Казанлък към този момент демонстрираха интерес), под егидата на Министерство на културата, като експозицията бъде създадена от водещи откриватели в историята на комунизма. Тогава към този момент ще има смисъл да се търси негово финансиране, в това число и с европейски средства, както и от включването му в обиколките на туроператорите.
Монументът на Бузлуджа, отново дублирам, има смисъл единствено като притежател на мъчителната памет за комунизма, а не като знак на идеологическата или историческата замяна, която така и така царува на това място.
Ето защо иде тирада.
На 2 август 1891 година (20 юли по остарял стил) на връх Бузлуджа се изкачват двайсетина представители на социалистически дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Казанлък, Стара Загора (двама-трима се разсейват в последния момент). Тогава, както е добре известно, под председателството на Димитър Благоев се организира учредително заседание на Българската социалдемократическа партия (БСДП).
Работата е там, че въпросните дружинки се възползват от честванията, отдадени на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър и неговите 26 четници, починали на 18-19 юли 1868 година Причината била, че при ръководството на Стамболов имало много непоколебим закон за обществени политически прояви.
Така или другояче фактът е налице – след 1944 година на този връх се прави една голяма историческа замяна. Подвигът на Хаджи Димитър и неговите събратя, обезсмъртен в най-известната балада в българската литература, последователно помръква под наченките на едно партийно-тоталитарно строителство. А връх Хаджи Димитър (както е същинското название на това място), лобно място на същински герои за националното избавление, продължава да тъне в давност поради бетонирането на това място на една идеология.
Извинете, само че кое от случилото се на 20 юли (2 август) е по-значимо предвид на българската история: саможертвата на едни поборници на българското Възраждане или раздумката на дребна групичка хора с леви убеждения, решили да се сдружат под сенките на партиен принцип? Ботевата балада " Хаджи Димитър " или изображенията на Маркс, Енгелс, Ленин и на ламята на международния капитализъм, прободена право в сърцето с аленото знаме върху една от мозайките? За надълбоко страдание на днешните български социалисти ликовете на Тодор Живков и на Людмила Живкова са окончателно унищожени, само че пък при потребност биха могли да бъдат заместени с мозайки на Владимир Путин или Корнелия Нинова (Тодор Живков също е бил изобразен на соцмонумента приживе).
Седем години след седянката на върха, управлявана от Димитър Благоев, по-точно през 1898 година, там се изкачват дейци на българското избавление. Правото да държи тържествена тирада е предоставено на Иван Кършовски, който през сълзи се обръща към множеството с думите:
Бузлуджа е новата българска Света гора. Докато за това има спомен, до момента в който потомци изкачват върха със спомен за саможертвата от 1868 година, това ще е доказателство, че България още не е умряла, че българският народ още съществува, че старовременният юначен дух и неустоимата смелост още не са изчезнали из сърцето на актуалния българин.
Да би знаел клетият национален поборник и приятел на Хаджи Димитър какви речи някой ден ще се държат от този старопланински връх и чия памет ще се празнува там. Могло ли е и през разум да му мине на него, видял с очите си освободена България, че вместо баладата на Ботев вместо:
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка ария!
отсам ще звучат псевдостихове като тези на Димитър Методиев от " Песен за генералната линия ":
Над Старопланинската верига –
като петел,
червен и бухлат –
Слънцето кукурига.
И свети – през граници и дистанции –
твоето име,
твойто
алено зарево!
Съпоставката е зашеметяваща. Показателна за разногласията, които водим и продължаваме да водим и през днешния ден. За паметта, която ни вдъхва живец, и за безпаметството, в което, волно или несъзнателно, тънем.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ