Учени съживиха организъм, открит заровен от хилядолетия на морското дъно
Клетките още веднъж почнали да създават О2 и да се развъждат, като че ли в никакъв случай не са били лишени от О2 и светлина
Екип от откриватели в Германия е съживил кафези на водорасли, открити заровени на дъното на Балтийско море, където са били в латентно положение повече от 7 000 години.
В продължение на хилядолетия тези кафези, затиснати под пластове седименти, са били лишени от О2 и светлина. Но след съживяването им, те посочили цялостно функционално възобновяване, оповестяват учените в изследване, оповестено в The ISME Journal. Клетките още веднъж почнали да създават О2 и да се развъждат, сякаш нищо не е било.
Според екипа това е най-старият прочут организъм, възобновен от воден седимент след продължителна инертност - впечатляващ образец за опциите на зараждащата се просвета, наречена " екология на възкресението ".
" Забележително е, че съживените водорасли освен че просто са оживели, а наподобява не са изгубили нищо от своята `пълноценност`, т.е. от способността си да действат биологично ", споделя водещият създател на проучването Сара Болиус от Института Лайбниц за проучване на Балтийско море. " Те порастват, разделят се и фотосинтезират както актуалните си потомци. "
Когато навлизат в латентно положение, организмите могат да преживеят неподходящи условия, като складират сила и забавят метаболизма си. Например бозайници като таралежите го реализират посредством хибернация, relying on body fat to survive the winter.
Но в Балтийско море изискванията са толкоз характерни, че разрешават на някои водорасли да оцелеят надалеч по-дълго от нормалното при инертност. След като станат неактивни, клетките на фитопланктона потъват на морското дъно, където последователно се покриват с натрупващи се пластове седимент.
Последните екземпляри са извлечени от дълбочина близо 244 метра, от регион, прочут като Източната дълбочина на Готланд. В тези води съвсем няма кислород - те се смятат за аноксични, изключително в най-долните пластове. Без О2 разлагането не може да стартира. А тъмнината на морското дъно също защищава клетките от увреждания, породени от светлина.
Общо водорасли от девет обособени проби са били сполучливо съживени, откакто учените ги сложили още веднъж в удобни условия. Най-старият пример е датиран на 6 871 години (с позволена неточност ±140 години) - оценка, която откривателите решително дават с помощта на " ясната стратификация " на седиментите, съгласно Болиус.
" Такива отлагания са като капсула на времето - съдържат скъпа информация за античните екосистеми и организмите, които са ги обитавали, за тяхното популационно развиване и генетични промени ", споделя още Болиус.
А това е същински обнадеждаващото. Болиус има вяра, че посредством съживяването на тези латентни организми, учените могат да научат повече за околната среда, в която са живели - като солеността на водата, равнището на О2 и температурата през оня интервал.
" Фактът, че в действителност успяхме да съживим толкоз антични водорасли, е значима първа стъпка в по-нататъшното развиване на инструмента " екология на възкресението " в Балтийско море, " добавя Болиус. " Това значи, че към този момент можем да организираме " опити с времеви скокове ", изследвайки разнообразни стадии от развиването на Балтийско море в лабораторни условия. "
Екип от откриватели в Германия е съживил кафези на водорасли, открити заровени на дъното на Балтийско море, където са били в латентно положение повече от 7 000 години.
В продължение на хилядолетия тези кафези, затиснати под пластове седименти, са били лишени от О2 и светлина. Но след съживяването им, те посочили цялостно функционално възобновяване, оповестяват учените в изследване, оповестено в The ISME Journal. Клетките още веднъж почнали да създават О2 и да се развъждат, сякаш нищо не е било.
Според екипа това е най-старият прочут организъм, възобновен от воден седимент след продължителна инертност - впечатляващ образец за опциите на зараждащата се просвета, наречена " екология на възкресението ".
" Забележително е, че съживените водорасли освен че просто са оживели, а наподобява не са изгубили нищо от своята `пълноценност`, т.е. от способността си да действат биологично ", споделя водещият създател на проучването Сара Болиус от Института Лайбниц за проучване на Балтийско море. " Те порастват, разделят се и фотосинтезират както актуалните си потомци. "
Когато навлизат в латентно положение, организмите могат да преживеят неподходящи условия, като складират сила и забавят метаболизма си. Например бозайници като таралежите го реализират посредством хибернация, relying on body fat to survive the winter.
Но в Балтийско море изискванията са толкоз характерни, че разрешават на някои водорасли да оцелеят надалеч по-дълго от нормалното при инертност. След като станат неактивни, клетките на фитопланктона потъват на морското дъно, където последователно се покриват с натрупващи се пластове седимент.
Последните екземпляри са извлечени от дълбочина близо 244 метра, от регион, прочут като Източната дълбочина на Готланд. В тези води съвсем няма кислород - те се смятат за аноксични, изключително в най-долните пластове. Без О2 разлагането не може да стартира. А тъмнината на морското дъно също защищава клетките от увреждания, породени от светлина.
Общо водорасли от девет обособени проби са били сполучливо съживени, откакто учените ги сложили още веднъж в удобни условия. Най-старият пример е датиран на 6 871 години (с позволена неточност ±140 години) - оценка, която откривателите решително дават с помощта на " ясната стратификация " на седиментите, съгласно Болиус.
" Такива отлагания са като капсула на времето - съдържат скъпа информация за античните екосистеми и организмите, които са ги обитавали, за тяхното популационно развиване и генетични промени ", споделя още Болиус.
А това е същински обнадеждаващото. Болиус има вяра, че посредством съживяването на тези латентни организми, учените могат да научат повече за околната среда, в която са живели - като солеността на водата, равнището на О2 и температурата през оня интервал.
" Фактът, че в действителност успяхме да съживим толкоз антични водорасли, е значима първа стъпка в по-нататъшното развиване на инструмента " екология на възкресението " в Балтийско море, " добавя Болиус. " Това значи, че към този момент можем да организираме " опити с времеви скокове ", изследвайки разнообразни стадии от развиването на Балтийско море в лабораторни условия. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ