Д-р Димитър Пейчинов: 12% от починалите от рак са жертва на карцином на дебелото черво
Лекари сигнализират за липса на национална стратегия за скрининг у нас
Ракът на дебелото черво остава измежду водещите аргументи за смъртност в страната, като 12% от умрелите с онкологични диагнози са в резултат на колоректален карцином. Това заяви доктор Димитър Пейчинов, хирург в УМБАЛ " Света Екатерина ", в изявление за " News.bg ". По думите му болестта е трето по периодичност при мъжете и второ при дамите, само че макар сериозността му, в България към момента липсва настояща национална скринингова стратегия.
" Това е лечимо заболяване ", безапелационен е доктор Димитър Пейчинов. Той акцентира, че при разкриване в ранен и асимптомен етап, пациентът може да се излекува на 100%. Основният проблем обаче остава фактът, че у нас профилактиката е оставена в ръцете на самите жители, вместо да бъде проведен държавен развой.
Рискови фактори и предварителна защита
Възрастта остава главният рисков фактор, като след 50-годишна възраст рискът от диагностициране нараства доста. Специалистът предлага наложителна фиброколоноскопия след тази възраст, даже при липса на признаци. Изследването разрешава откриването и незабавното премахване на полипи, които в огромната си част са доброкачествени, само че могат да се трансформират в злокачествени формирания.
Сред другите рискови фактори доктор Димитър Пейчинов показва наследствеността, затлъстяването и заседналия метод на живот. Той отбелязва, че от ден на ден младежи стартират да търсят здравна помощ профилактично, което е позитивен тренд на фона на изчезналата систематична политика.
Модерно лекуване и държавна абдикация
За пациентите в ранен етап лапароскопската интервенция е най-подходящият способ заради по-малката травматичност и по-бързото възобновяване. Въпреки софтуерния прогрес на българската медицина, хирургът припомня, че в страните с проведен скрининг успеваемостта на лекуването е доста по-висока.
Към сегашния миг, 31 януари 2026 година, предстоящите огромни скринингови стратегии за интервала 2025 – 2030 година към момента се сблъскват с административни спънки, което оставя милиони българи отвън обсега на действителната предварителна защита.
Ракът на дебелото черво остава измежду водещите аргументи за смъртност в страната, като 12% от умрелите с онкологични диагнози са в резултат на колоректален карцином. Това заяви доктор Димитър Пейчинов, хирург в УМБАЛ " Света Екатерина ", в изявление за " News.bg ". По думите му болестта е трето по периодичност при мъжете и второ при дамите, само че макар сериозността му, в България към момента липсва настояща национална скринингова стратегия.
" Това е лечимо заболяване ", безапелационен е доктор Димитър Пейчинов. Той акцентира, че при разкриване в ранен и асимптомен етап, пациентът може да се излекува на 100%. Основният проблем обаче остава фактът, че у нас профилактиката е оставена в ръцете на самите жители, вместо да бъде проведен държавен развой.
Рискови фактори и предварителна защита
Възрастта остава главният рисков фактор, като след 50-годишна възраст рискът от диагностициране нараства доста. Специалистът предлага наложителна фиброколоноскопия след тази възраст, даже при липса на признаци. Изследването разрешава откриването и незабавното премахване на полипи, които в огромната си част са доброкачествени, само че могат да се трансформират в злокачествени формирания.
Сред другите рискови фактори доктор Димитър Пейчинов показва наследствеността, затлъстяването и заседналия метод на живот. Той отбелязва, че от ден на ден младежи стартират да търсят здравна помощ профилактично, което е позитивен тренд на фона на изчезналата систематична политика.
Модерно лекуване и държавна абдикация
За пациентите в ранен етап лапароскопската интервенция е най-подходящият способ заради по-малката травматичност и по-бързото възобновяване. Въпреки софтуерния прогрес на българската медицина, хирургът припомня, че в страните с проведен скрининг успеваемостта на лекуването е доста по-висока.
Към сегашния миг, 31 януари 2026 година, предстоящите огромни скринингови стратегии за интервала 2025 – 2030 година към момента се сблъскват с административни спънки, което оставя милиони българи отвън обсега на действителната предварителна защита.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ