Класиката винаги е актуална. Тя образова, напомня, кара ни да

Младата Ана – момиче с идеалистична визия за света и мощен блян към духовно развиване, се омъжва по обич за остарелия другар на фамилията княз Прозорски. Князът е богат. Раждат се здрави и хубави деца. Но огорченията и неудовлетворението на брачната половинка се натрупат, а ревността на брачна половинка пораства и стига до крайност…

Ако създателят на тази повест беше различен, читателят щеше да види в нея единствено една увлекателна, добре написана история. История за обич и пристрастеност, ревнивост и отчаяние. Сюжетът увлича, героите са обрисувани с психическа меродавност и дълбочина, стилът е прелестен.

Само че тази приятна, „ женска “ повест е написана не от различен, а от брачната половинка на Лев Толстой, което я трансформира в нещо доста по-стойностно и доста. Тя е дръзкият отговор на София Андреевна на оповестената през 1891 година „ Кройцерова соната “, която предизвиква  „ земетресение “ освен „ измежду четящия свят “, само че и в душата на жена му. Множеството автобиографични детайли в „ Чия е виновността? “ са по-лесно доловими през днешния ден, когато знаем прекалено много за комплицираните връзки в фамилията на великия публицист.

Със своята „ Кройцерова соната “ Толстой съумява да разбуни обществото, като прокарва тезата, че всяка сватба води към нравствената крах на съпрузите, за което дамите са даже по-виновни от мъжете. Собствената му брачна половинка възприема трагично появяването на тази творба. В книгата Лев Николаевич освен упреква дамите във всички земни грехове, само че и разкрива отблъскващи моменти от личния си фамилен живот.

„ …Самата аз почувствах със сърцето си, че тази повест е ориентирана против мен, че тя мигновено ми нанесе рана, унизи ме в очите на целия свят и унищожи последната обич сред нас “ , споделя София Андреевна. След дълги терзания тя взема решение да опише много сходна история, единствено че забелязана през очите на дамата.

2. „ Цветя на злото “
Шарл Бодлер

По случай двестагодишнината от рождението на Шарл Бодлер издателство „ Колибри “ сервира на своите читатели и на феновете му първокласно завършено издание на „ Цветя на злото “ с 15 илюстрации от Улрих Мертенс.

Българските сходства на безсмъртните произведения, дело на поета Кирил Кадийски, от дълго време са неотменна част от родното културно завещание.

Съхранили непокътнато словото на Бодлер, текстовете са останали незасегнати от патината на времето в своето десетилетно българско съществуване.

„ Цветя на злото “ e единственият алманах със стихотворения на френския стихотворец Шарл Бодлер. Тази емблематична за ХIХ век книга трансформира Бодлер в първия представител на ранния европейски модернизъм и в предходник на символизма като художествено направление.

3. „ Пътуване в предишното и други новели “
Стефан Цвайг

Страстна, само че непозволена обич. Шанс за кариерно израстване оттатък Океана. Нова среща. Сенките на предишното надвисват застрашително над нежното благополучие. Младежките копнежи се разрушават под напора на отминалото време.

В цялостния си тип новелата „ Пътуване в предишното “ е издадена за първи път през 1987 година в Германия, а преводът ѝ във Франция провокира същински възторг. Сюжетът служи за основа на кино лентата „ Обещание “ (2013) на френския режисьор Патрис Льоконт.

Сборникът съдържа седем новели, пет от които излизат за първи път на български език, а „ Скарлатина “ и „ Неподозирано запознанство с един поминък “ са в нов превод.

Стефан Цвайг е роден през 1881 година във Виена в богато семейство, учи в университетите на Берлин и Виена. Превръща се в хроникьор на епохата си. Надигащият се фашизъм го принуждава да избяга от Залцбург в Лондон, а оттова в Ню Йорк и най-после в Бразилия. Любим на няколко генерации новелист, биограф, есеист и стихотворец, Стефан Цвайг основава внушително творчество, израз на ужаса му от бездните на човешката полуда и на носталгията по един по-топъл и безметежен свят.

4. „ Софийски разкази “
Иван Вазов

Иван Вазов (1850-1921) се открива в София напролет на 1889 година Тук той се посвещава на дейна социална и писателска активност. Само шест години по-късно е празнуван публично като Народен стихотворец.

В интервала 1890–1905 година Вазов интензивно написа разкази, събрани в пет поредно издадени сборника: „ Драски и шарки “ (два тома), „ Видено и чуто “, „ Пъстър свят “, „ Утро в Банки “. В тях в действителност не е обособена група, наречена от самия създател „ софийски разкази “, само че забележителна част от творбите са на софийска тема.

Те отразяват непосредствените усещания на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и покрайнините на София, от време на време със съзнателното желание да следи държанието и нравите на новите столичани.

В сборника са включени трийсет Вазови описа със сюжети от столичния живот. Подредени хронологично, те съставляват същинска хроника на събитията в българската столица от края на XIX – началото на XX век. Характерни за белетристичния метод на писателя са живата бдителност, усетът към присъщи елементи, психическото предусещане и склонността да се извеждат образи-типове на тогавашната реалност.

5. „ Драматургия. Театрална хармония “
Александър С. Пушкин

В книгата за първи път на български език – в превод на Людмил Димитров – са събрани всички достигнали до нас текстове на Александър Сергеевич Пушкин (1799–1837), отдадени на драмата и театъра: приключените му пиеси, написаните, само че отпаднали от тях подиуми, независими фрагменти, проекти, както и публикации, размишления, бележки, приписки, писма.

По този метод читателят получава опцията да построи своя справедлива визия за неговото отношение към писането за сцена и към спектакъла като събитие, което той пази (обосновава) със свои полемични теоретични разсъждения, по-често оспорващи, в сравнение с доверяващи се на откритите правила и правила, само че с безспорно автентичен естетически метод.

Последователното четене на тези творби, поднесени по реда на тяхното пораждане, от една страна, наблюдава съзряването на създателя за художествената и социокултурна същина на драмата, а от друга, експонира (онагледява) самия креативен развой у него: по какъв начин той в качеството си на най-авторитетния книжовник на своето време извършва уговорката към родния си език и просвета, конструиращи семиотичния код на съветската национална еднаквост.

6. „ Разкази и повести “
Георги П. Стаматов

Това издание се основава на първо място на подбора, изработен от самия Георги Стаматов в белетристичните книги, които е издал. В последователен ред са включени най-представителните му произведения от сборниците: „ Избрани очерци и разкази “ (1905), „ Разкази. Том I “ (1929), „ Разкази. Том II “ (1930) и „ Прашинки “ (1934), като някои от разказите се преиздават за първи път след първата им обява.

Книгата показва развиването на писателя като повествовател и построяването на неговия характерен почерк. От по-разгърнатите, типичен повествователни форми до късия роман в „ телеграфен жанр “ – запазената марка на Стаматов.

Белетрист с блестящо изразен самостоятелен жанр, Георги П. Стаматов е един от огромните майстори на късия градски роман в следосвобожденската ни литература. Активен помощник на водещи периодически издания, създател на няколко книги с разкази и на остра журналистика. В продължение на близо половин век той се утвърждава като публицист, детайлно изследващ психическите проблеми и моралните избори на модерния човек. Художник на града – основава свят, който е европейски и повсеместен.

7. „ Небесните пасбища “
Джон Стайнбек

„ Небесните пасбища “ (1932) е една от ранните произведения на Стайнбек. В нея се открояват тематиките и характерният жанр, разгърнати в по-късните му шедьоври. През 2010 година оживява на сцена под режисурата на художествения началник на Калифорнийския спектакъл „ Шекспир “ в Оринда.

„ Роман в разкази “ – по този начин мнозина критици дефинират тази самобитна колекция от житейски истории на фермери, пуснали корени в плодоносна земя сред Салинас и Монтерей. С надълбоко схващане, състрадание и благосклонен комизъм Стайнбек рисува образа на патриархална общественост от люде простодушни и непресторени, здравомислещи и мъдри, чудати и слабоумни, мечтатели и неудачници – всеки понесъл своя кръст по неравния друм на битието, низ от мечти и рухнали очаквания, от наслада и тъга, удача и неудача, делнични случки и трагични мигове.

И последователно добива контури един цветен свят от преплетени ориси, покълнал в пазвите на плодородна котловина, която повече от столетие преди заселването й испански ефрейтор, преследващ индианци, в изблик на възхита и страхопочитание нарекъл Лас пастурас дел сиело.

8. „ Тъмни алеи “
Иван Бунин

Сборникът „ Тъмни алеи “, създаван с особена пристрастеност в продължение на осем години и публикуван в Париж през 1946-а, е кулминационната точка в креативното дело на Бунин. Сам писателят го дефинира като най-стойностното свое произведение, а откривателите – като неоспорим шедьовър в съветската и международната литература.

„ Тъмни алеи “ е книга за любовта. За любовта в многообразните й тайнствени проявления – красива, загадъчна, обречена, еротична, мъчително съхранена в паметта, само че само като мигновение, придаващо смисъл на съществуването. Разказани с тънък психологизъм и изисканост на стила, проникнати от елегантна страст, историите в сборника са разновидности на мистериозния разговор сред Тялото и Душата, внимателно проучване на границите в изобразяването на пристрастеността.

„ Тъмни алеи “ е и книга за Русия. За онази неповторима буниновска Русия, опазена в загатна и в хубостта на езика, само че безмилостно разрушена в повратите на историята.

За първи път сборникът „ Тъмни алеи “ се издава на български език в своята целокупност.

9. „ Хладнокръвно “
Труман Капоти

„ Хладнокръвно “ е удивително произведение, което издига Капоти на най-високото ходило, може да се каже, на пиедестала на американската литература. Всяка негова книга към този момент ще се съизмерва с „ Хладнокръвно “.

Произведението е удивително също с това, че се трансформира в пример на документално-художествената прозаичност и слага в международен мащаб началото на нов род – true crime.

Завладяващият роман на Капоти навлиза в непознати дълбини на незаконния разум и среща читателя с психическите и прочувствените аспекти на безсмисленото изтребване на едно семейство в сърцето на Америка.

10. „ История на моя живот “
Джакомо Казанова

Епикуреец, естет и безвъзвратен прелъстител, с разкрепостените си нрави Джакомо Казанова без подозрение е една от най-забележителните фигури на европейския осемнайсети век. Тогава посредством словото и на дело са разчупени вековни канони и половото престава да се свързва с греховното, а любовта се трансформира в синоним на естетика сред телесно и духовно.

През целия си живот той следва едно само предписание: да се любува на всеки момент от отреденото му време на тази земя. Именно този факт придава на неговите записки, озаглавени „ История на моя живот “ , особена пикантност и ги трансформират в обичано четиво на доста генерации до ден сегашен. Любопитните детайлности, с които Казанова разказва както срещите си с видни персони и владетели, по този начин и любовните си похождения, трансформират автобиографията му в забележителна гледка на нравите през века на Просвещението. А безкомпромисната му самоирония ни кара да имаме вяра на всяка негова дума.

Настоящото издание предлага на българския четец някои от най-забележителните епизоди от бурния живот на прословутия венецианец за пръв път в превод от оригинала на френски език.