10 книги, които можем да наречем модерна класика
Класиката е съвременна! И модерното е класика! А през днешния ден ви предлагаме да се разходим из литературата в търсене на доказателство на тези две колкото допълващи се, толкоз и взаимоотричащи се изказвания.
И така… Може ли една книга да трансформира създателя си от чужд млад публицист в същинска литературна звезда и да остави отпечатък в историята на литературата? Лесно ли се става класик? Кога? Как? Защо?
Отговорите на тези въпроси наподобяват безпределно лесни, само че в същото време биха могли да станат мотив за безкрайни литературни разногласия. Защото създателите и техните романи, чиято орис е точно такава, не са по никакъв начин малко.
Днес ще обърнем особено внимание на 10 такива заглавия – 10 книги, които можем да назовем съвременна класика.
1. „ Звуци и други истории. Разкази “, том 1
Владимир Набоков
Различни са нишките, които свързват определените тук първи две дузини рускоезични разкази на Владимир Набоков. Музикалната тематика дава звук на тома, проехтява и мелодията на дъжда, прекъсвана от музикални паузи. Следват тематиката за инцидентното, ролята на ориста и лъжливото благополучие и за писането, мистифицираното авторство, връзките с рецензията и читателя.
Своеобразна поанта на първата дузина в подбора се явява дванайсетият роман, „ Рождество “, след което игривата „ Приказка “ превключва стрелката на релсите с тематиките за диктатора, насилието в идната група разкази. В благозвучие с Набоковото гледище, че човек не чете, а постоянно препрочита, разказът „ Кръг “ се явява финално превръщане към началото и в същото време циклично напомня фантазията на тринайсетото, което се оказва още веднъж първото: „ Моля, заповядайте: в един парещ летен ден в средата на юни… “
2. „ Красавица и други истории. Разкази “, том 2
Владимир Набоков
Този втори том потегля от история за една съветска хубавица, само че същинската хубавица тук е Набоковата прозаичност. Подредбата не е хронологична, а следва тематичен принцип, като наблюдава построяването на стила (сиреч същината) на писателя през годините и през езиците (английски и руски).
Избраните тук две дузини разкази са свързани от тематиките за любовта, действителното и фантастичното, разчитането на знаците и знаците, творчеството. Включени са най-хубавият роман на Набоков („ Сестрите Вейн “, чието състезание оспорват „ Ланс “ и „ Въртележката на времето “), един от обичаните му („ Пролет във Фиалта “), най-изследваният („ Знаци и знаци “), игривият и абсурден „ Сваляч “, последните му разкази на съветски (първа и втора глава от незавършен разказ: Ultima Thule, Solus Rex) и други, а всичко по пътя приготвя и води към поантата в последния роман, който разказва един елегантен кръг.
3. „ Хладнокръвно “
Труман Капоти
„ Хладнокръвно “ е удивително произведение, което издига Капоти на най-високото ходило, може да се каже, на пиедестала на американската литература и даже за публицист от неговия сан се трансформира в жалон – всяка негова книга към този момент ще се съизмерва с „ Хладнокръвно “.
Произведението е удивително също с това, че се трансформира в пример на документално-художествената прозаичност и слага в международен мащаб началото на нов род – true crime.
Завладяващият роман на Капоти навлиза в непознати дълбини на незаконния разум и среща читателя с психическите и прочувствените аспекти на безсмисленото изтребване на едно семейство в сърцето на Америка.
Капоти изпъква със своя динамичен и хубав жанр, изпълнен с изключителни елементи, както и тройният разказ, който наблюдава живота на жертвите, убийците и общността на град Холкъм след нещастието. Писателят е обърнал особено внимание върху предисторията и логиката на психиката на Ричард Хикок и Пери Смит, както и комплексните и изменящи се връзки, които двамата имат по време на закононарушението и след него.
4. „ Стаята на Джейкъб “
Вирджиния Улф
„ Стаята на Джейкъб “ (1922 г.) е първият същински пробен разказ на Вирджиния Улф след обичайните й „ Далечно корабоплаване “ и „ Нощ и ден “. Романът е портрет на млад мъж и наблюдава живота му от детството, годините на обучение, след това измежду светския хайлайф на артистичен Лондон и странстванията му из Средиземноморието, преди войната да стартира и промени ориста му вечно.
Отначало виждаме дребния Джейкъб Фландърс да играе на пясъка някъде по ветровитото крайбрежие на Корнуол, а след това и като студент в Кеймбридж, до момента в който неуловимият му, сходен на хамелеон темперамент се разбулва постепенно и последователно посредством серия незадълбочено свързани между тях случки, преживелици и усещания: писмата на майка му, откъслечни диалози с другари и сътрудници и най-много разсъжденията на дами, които го обожават. Виждаме го и в Лондон като млад мъж, който кръстосва улиците на града. Годината е 1914, той е на двайсет и шест, а Европа е на прага на война.
В този собствен разказ Вирджиния Улф внезапно скъсва с обичайните способи на повествованието и точно тук намира своя същински писателски почерк, с който ни е добре позната от „ Госпожа Далауей “, „ Към фара “ и „ Вълните “. „ Стаята на Джейкъб “ съставлява пробна импресия, литературна игра, в която времето и действителността се смесват със спомените и желанията.
5. „ Дъблинчани “
Джеймс Джойс
Той е едвам на двайсет и три години, когато написа множеството от петнайсетте описа в „ Дъблинчани “ – тази невероятна творба за елементарни хора. Сборникът основава натуралистично изображение на живота на ирландците от междинната класа в Дъблин при започване на двайсети век, като разкрива детството, юношеството и зрелостта на героите.
Повествованието в първите разкази е от името на деца, които в хода на историите се сблъскват с живота и паниките на възрастните, до момента в който доближат себеразбиране или прояснение. Сборникът шокира тогавашния книжовен свят с графичния метод при описанието на интимни подиуми и съчетанието от невиждан документален натурализъм с кинематографичен изказ. Много от героите в „ Дъблинчани “ се появяват с дребни функции и в емблематичния разказ на Джойс „ Одисей “.
6. „ Улица „ Консервна‘‘
Джон Стайнбек
Улицата на консервните заводи в Монтерей, Калифорния, е цяла поема, воня, проскърцващи звуци, особена светлина, ария, табиет, носталгия, идеал. Улица „ Консервна “ – това са събраната и разпиляна тенекиена кутия и желязо, наслойка и тресчици, назъбен паваж и обрасли с плевели дворове и бунища, работилници за сардели, съединени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и обществени домове, дребни препълнени бакалнички, лаборатории и нощни приюти.
Нейните поданици, както един път бе рекъл един, са „ проститутки, сводници, комарджии и негодници “, с което е желал да каже „ всички “. Но в случай че беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може би щеше да ги види като „ светци и ангели, благочестивци и мъченици “, при което смисълът не би се изменил. “
7. „ Жюл и Жим “
Анри-Пиер Роше
Анри-Пиер Роше (1879–1959), френски публицист, публицист, живописен критик, познавач и колекционер на предмети на изкуството, дебютира на литературното занятие с „ Жюл и Жим “ през 1953 година, когато е към този момент 74-годишен.
Три години по-късно излиза и втората му книга – „ Двете англичанки и континентът “. Третата, „ Виктор “, остава незавършена. Автобиографични по темперамент, творбите му черпят от голям дневник, хроника на един живот, предан на пристрастеността да се живее. По думите на Марсел Дюшан: „ Най-хубавото му произведение е методът, по който прекарваше времето си “.
Анри-Пиер Роше ни потапя в историята на едно любовно трио, понесено от илюзията на най-преходното и най-сладостното изкуство – живеенето в селенията на „ безконечното свободно време “, на безметежието и чувствената приятност. Хедонизмът на артистичната бохема, неутолимата жадност за разточителни удоволствия, въздигнати в фетиш, преливат от всеки ред на тази ликуваща прослава на свободата и разкрепостеността на всепоглъщащите усеща. Ала в сходен мироглед за живота непроменяемо е стаена и рецесията на любовта, себеунищожението във вихъра на това битие в мига и за мига, без цел, без посока, без памет и плод.
Романът е увековечен и на екрана във кино лентата на Франсоа Трюфо „ Жюл и Жим “ (1962), програмен за френската „ Нова вълна “, разгласен за един от най-хубавите на всички времена, великолепно уловил и претворил изтънчената атмосфера и волния дух на Бел епок.
8. „ Недоразумение в Москва “
Симон дьо Бовоар
Предлагаме на читателите неиздадената у нас дълга новела „ Недоразумение в Москва “ (1966–1967), предопределена в началото за сборника „ Сломената жена “, само че изоставена след това и оповестена във Франция през 1992 година. Ставаме очевидци на съпружеската и личностната рецесия, която изживяват Никол и Андре, двойка пенсионирани учители, по време на едно пътешестване до Москва при дъщерята на Андре от първия му брак – Маша.
Редувайки гледните точки, Симон дьо Бовоар разбулва взаимните огорчения и обвинявания на героите, в които без тъга разпознаваме нея и Сартр, както и страха от наближаващата напреднала възраст. В новелата тясно се преплитат персоналната и груповата история – недоразумението сред съпрузите, зародило по време на пътуването, и политическото отчаяние. Творбата дава завладяващо сериозно удостоверение за Съветския съюз в средата на шейсетте, а транспарантният, въздействащ жанр я сродява с най-хубавите страници от творчеството на писателката.
Една февруарска вечер, спуснатите пердета, светлината на лампите върху възглавниците в багрите на дъгата и ненадейно зейналото неявяване: „ Той ще живее с друга, на друго място “. Какво да се прави, ще би трябвало да се примиря! – рече си тя. Водката беше ледена, хайверът – кадифеносив, Маша ѝ харесваше, Андре щеше да е единствено неин в продължение на цялостен месец. Почувства се изцяло щастлива.
9. „ Нови следствия “
Хорхе Луис Борхес
През 1925 година Борхес разгласява непретенциозен алманах с есета под наслов „ Разследвания “. Заглавието шеговито се стреми да върне към първичното ѝ безобидно значение испанската дума inquisición – следствие, покрита със злокобна популярност около горящите клади на Светата инквизиция. Авторът включва този пръв есеистичен опит в самобитен лист на неразрешени за преиздаване свои книги и едвам двайсет и седем години по-късно със сборника есета „ Нови следствия “ оправдава и за себе си, и пред читателите безспорното си умеене да твори в този род.
В книгата, събрала есета, писани сред 1934 и 1952 година, откриваме обичаните тематики на аржентинския публицист: времето и вечността, безкрайната Вселена, кабалистичния прочит на Свещеното писание, имената на Бога, загадката на Сътворението, пантеизма, нереалността на Аза, природата на сънищата. Метафизични игри на един подигравателен разум, който не се бои да подлага общоприетото на подозрение.
Един нов метод към литературата, въплътен в по-кратки или по-дълги текстове за Сервантес, Кеведо, Колридж, Кийтс, Хоторн, Кафка, Уайлд, Честъртън, Уелс, Шоу, Валери, които минават пред нас като брънки във превъзходна верига, част от която за нас е самият Борхес.
10. „ Дневникът на една камериерка “
Октав Мирбо
„ Дневникът на една камериерка “ (1900), най забележителната творба на Октав Мирбо, вижда бял свят през 1900 година. Чрез дръзкия и саморазголващ роман на съблазнителната Селестин, камериерка в семейство земевладелци в Нормандия, писателят смъква маската на буржоазната благопристойност в безжалостна ирония на провинциалните и парижките нрави, с надигащия се след аферата Драйфус антисемитизъм и шовинизъм.
Макар и разгласен при излизането си за „ скандално четиво “, вадещо нескрито мръсното долни дрехи в фамилните връзки, романът и до през днешния ден се радва на непрестанен читателски интерес и е обект на голям брой екранни и театрални акомодации – от първата екранизация на Жан Реноар (1946), през превъзходния едноименен филм на Луис Бунюел (1964), с Жана Моро и Мишел Пиколи, до най-новата екранна версия на Беноа Жако (2015), с Леа Сейду и Венсан Лендон в основните функции.
