На 24 и 25 юни в Габрово се проведе петото

На 24 и 25 юни в Габрово се организира петото издание на дискусионния конгрес „ Кметовете приказват “, проведен от Община Габрово, Общинската мрежа за енергийна успеваемост ЕкоЕнергия и Центъра за енергийна успеваемост ЕнЕфект. Тазгодишното издание мина под мотото „ В очакване на бюджета: ще намерим ли решения за забавените процеси “ и разиска по какъв начин общините могат да продължат да приготвят и извършват планове за устойчива сила, сградно възобновяване и въглеродна индиферентност в изискванията на неразбираеми периоди, забавени решения и лимитирана предвидимост.

Най-ясният извод от форума е, че общините желаят и имат потребност от действителен диалог с страната за бъдещето на страната – освен като крайни бенефициенти на стратегии, а като сътрудници при определянето на целите, разпоредбите, финансовите механизми и периодите за осъществяване.

Още при откриването изпълнителният шеф на ЕнЕфект Драгомир Цанев посочи, че смисълът на форума е потребностите на локалните управляващи да доближават до изпълнителната власт, тъй като „ това не са потребностите и терзанията на хората, които работят в администрацията, а на хората, които живеят в нашите градове “. По думите му сходни формати са нужни точно тъй като енергийната успеваемост и устойчивата сила не са секторен въпрос, а политики, които директно засягат благосъстоянието на жителите.

Кметът на Габрово Таня Христова сложи диалога в по-широк подтекст. „ Смисълът на това събитие сигурно не е кметовете да се оплакват. Ако страната си мисли, че се събираме, с цел да се оплакваме, това не е правилно. Ние се събираме, тъй като желаеме да водим разговор – както с страната, по този начин и с всички основни сътрудници – с цел да намираме решения и да насочваме ресурсите по този начин, че качеството на живот и политиките за устойчива сила и климат да доближават до местата, в които живеем “, съобщи тя.

Христова обърна внимание и на идната многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз, която ще дефинира опциите за вложения през идващите години. По думите ѝ България не би трябвало да изчаква решенията да бъдат взети без дейното присъединяване на локалните управляващи: „ В Европа тече сериозен спор за това дали новите политики ще бъдат централизирани. Ние чакаме, а не би трябвало да чакаме. Диалогът на кметовете с всички останали е извънредно значим, тъй като би трябвало да знаем какво ще се случва с нас. “

В рамките на форума бяха показани значими позиции и информация от основни участници в осъществяването на политиките. Антон Гладнишки, шеф на отдел „ Реформи и резистентен преход “ в „ Централно координационно звено “ на Министерски съвет, показа настоящото развиване по Социалния проект за климата и предизвести, че забавянето на процесите на европейско и национално ниво основава неустановеност за бъдещото потребление на инструмента. Той уточни, че политиките за климат и сила все по-често се слагат под въпрос, макар че потребността от запас за енергийна успеваемост остава явна. По думите му част от напъните на администрацията са ориентирани към това да се подсигурява, че разноските за ръководство и осъществяване на плановете няма да бъдат лимитирани по метод, който би обезсмислил присъединяване на общините.

От страна на Българската банка за развиване Анита Кузманова, шеф ръководство „ Публични стратегии и планове “, Българска банка за развиване, показа настояща информация за администрирането на плановете по стратегиите за възобновяване на жилищни здания. Тя акцентира, че към общините към този момент са изпратени претенции за потвърждаване на интерес и прикани локалните администрации да наблюдават профилите си в ИСУН и да реагират навреме на настояванията за информация. „ Правим всичко допустимо процесът да бъде интензивен. В момента тече инспекция на плановете и при позитивна оценка ще бъдат изпращани предложения към общините за подписване на контракти “, уточни тя.

Особено внимание беше отделено на Националния фонд за декарбонизация и упованията към бъдещите артикули за еднофамилни жилищни здания – сегмент, който до момента оставаше с стеснен достъп до обществена поддръжка. Люба Никифорова, изпълнителен шеф на Алианс за декарбонизация на България, акцентира, че главната задача е фондът да се трансформира в непрекъснат финансов механизъм, а не в поредна акция. „ Има належаща потребност от непрекъснато съществуващо финансиране, което да не бъде кампанийно. Нужни са необятен териториален обсег, по-бърза реализация на плановете и механизъм, който да работи стабилно в другите сегменти на сградния фонд “, съобщи тя.

По думите ѝ първите цели би трябвало да включват техническа помощ на място, подготовка на качествени енергийни обследвания, финансов инструмент за еднофамилните жилищни здания, поддръжка за енергийни общности и решения за общинските здания. В същото време тя предизвести, че не би трябвало да се основават голословни упования: „ Финансовият запас, с който сега разполага Националният фонд за декарбонизация, не е задоволителен за широкообхватна акция за еднофамилните жилищни здания на цялата територия на България. Затова една от дилемите ни е да притеглим спомагателен финансов запас, с цел да може мащабът на инструментите да дава отговор на действителните потребности. “

В рамките на полемиката общините сложиха редица на практика въпроси, свързани със забавените заплащания, смяната на изискванията, амортизацията на квалифицираните планове, повишаването на строителните действия и неналичието на резистентен канал за връзка с виновните институции. Участниците подчертаха, че казусът към този момент не е единствено стратегически, а напълно на практика: когато жителите, етажната благосъстоятелност и общините влагат време, доверие и средства в подготовка на планове, само че осъществяването се отсрочва с месеци и години, се губи освен съответна инвестиция, а поддръжката за цялата политика.

Форумът показа мощни интернационалните образци от Финландия, Полша и Швеция. Марку Маркула, заместник-председател на Европейския комитет на районите и член на общинския съвет на Еспоо, Финландия, сложи българския диалог в европейски подтекст и подчертава върху потребността локалните и районните управляващи да бъдат включени в подготовката на идната финансова рамка на Европейски Съюз. Опитът на Вроцлав и Хелзингборг сподели по какъв начин интегрираното ръководство на градските политики, ясната стратегическа посока и непрекъснатият продан сред институциите могат да ускорят прехода към климатична индиферентност.

Вторият ден на форума обхвана подготовката на съответни планове и на практика решения за общините: планиране на нулевоемисионни здания, сградно възобновяване с фабрично създадени съставни елементи, автоматизация на системите за отопление, изстудяване и вентилация в детски градини, потребление на геотермална сила в централизирани топлоснабдителни системи, както и развиването на общности за възобновима сила и опциите за образование на общински специалисти и енергийни консултанти в центрове за обслужване на едно гише. Форумът приключи с практическо образование за надзор на качеството при монтаж на фотоволтаични съоръжения.

Форумът „ Кметовете приказват “ за поредна година сподели, че общините не слагат единствено въпроси за финансиране. Те упорстват за диалог за бъдещето на България и Европа – диалог, който би трябвало да стартира в точния момент, намерено и с действителното присъединяване на локалните управляващи. Без общините няма осъществяване, няма доверие и няма трайни резултати.