Върховните съдии решиха: Лихварството не е престъпление
Класическото лихварство, при което се дават заеми със лични пари против рента, не е закононарушение. Това следва от новия наложителен прочит на разпоредбаот Наказателния кодекс(НК),(ВКС), предава
Върховен касационен съд обърна преобладаващата до момента процедура, като одобри, че по тази наредба не се преследват лихварите. В специалноНаказателната гилдия разгласи:„ Предоставянето по занимание на заеми/кредити със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, не съставлява банкова активност и нейното реализиране без позволение не реализира състава на закононарушението по член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс “.
Това значи, че класическото лихварство, при което човек дава лични пари назаем против големи лихви, не може да се преследва по тази наредба в Наказателен кодекс, а няма и друга, чийто състав да покрива такавадейност. И решението дали ще има закононарушение е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по углавен път може да се преследват вероятно съпътстващите лихварството машинация, насила и данъчни закононарушения, само че не и самото то.
По въпросната наредба Министерство на вътрешните работи арестуваше, а прокуратурата обвиняваше доста постоянно през годините при скандални случаи на разпределяне на заеми и заеми при големи лихви в ромски махали и заложни къщи, при завладяване на парцели посредством неспособност да се изплащат задължения от такива заеми, при случаи на държане според на огромни общности, които да бъдат употребявани при разнообразни обстановки, в това число и избори. Едно от известните каузи по изтълкувания в този момент текст от Наказателен кодекс беше против към този момент починалия някогашен министър на финансите Стоян Александров. Прокуратурата го разследваше години наред за разпределяне на милиони заеми, някои от които с дневна рента от 0,5 на 100. Накрая делото бепрекратено.
На процедура по този текст доста рядко се стигаше до присъди, само че когато съдилищата въобще се произнасяха, се смяташе, че лихварството може да бъде наказвано като закононарушение. След тълкувателното разпореждане на Върховен касационен съд това към този момент не може да става.
Сега остава гражданскоправната отбрана – откритата правосъдна процедура е, че договорна възнаградителна рента при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за оскъдна заради накърняване на положителните нрави, в случай че надвишава трикратния размер на законната рента. А в случай че вземанията на кредитора са обезпечени, за оскъдна се приема тази, която надвишава двукратния размер на законната рента. В тези случаи обаче би трябвало да има каузи, някои от които вървят с години.
Иначе настоящето тълкувателното решение на Върховен касационен съд се чака от съвсем четири години. Наказателната гилдия на Върховен касационен съд образува тълкувателното си дело по искане на Висшия адвокатски съвет през 2020 година До този миг преобладаващата процедура на Върховен касационен съд беше, че систематичното разпределяне на заеми против рента е банково кредитиране. Приемаше се, че е налице закононарушение, когато заем против уговорена рента се отпуска редовно – най-малко три пъти, а за активността няма издадено позволение. Такова позволение обаче физическо лице поначало няма по какъв начин да получи, а всеобщите каузи за „ лихварство “ са точно против обособени физически причинители.
Пръв оспори това пояснение проф. Пламен Панайотов и точно на негова публикация се базира ВАдС в настояването си Върховен касационен съд да премисли досегашната си процедура. Той посочи, че отпущането на заем с персонални средства не е банкова активност, защото главният белег на банковата активност е „ кредитиране с обществено притеглен запас, както и че като изключителна банкова активност може да се дефинират покупко-продажбите по общественото привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на полезности на депозит, активността като депозитарна или попечителска институция “.
Докато тълкувателното дело беше висящо, състав на Върховен касационен съд с ръководител Валя Рушанова и членове Деница Вълкова и Татяна Грозданова насочи преюдициално питане до Съда на Европейския съюз. В него беше поискано съдът в Люксембург да обясни определенията за кредитна институция и за лиценз в Регламент № 575/2013 и дали съгласно правото на Европейски Съюз кредитните институции реализират кредитирането само с обществено привлечени средства. Преди малко повече от три месеца Съд на Европейския съюз се произнесеи точно на него стъпва значително постановеното от Наказателната гилдия тълкувателно решение. То е подписано с изключително мнение от арбитър Мина Топузова, която е и ръководител на поделение.
Източници: " Сега ", " Лекс "
