Класическият роман от 1960 г. Островът на сините делфини“ следва

Класическият разказ от 1960 година „ Островът на сините делфини “ следва историята на млада индианка тийнейджърка, която се пробва да оцелее на далечен остров напълно сама. Въпреки трайната известност на книгата, доста от читателите й не знаят, че нейната завладяваща история в действителност е базирана на същинския живот на Хуана Мария, жена от племето Николеньо, която прекарва 18 години, живеейки напълно сама на Нормандските острови в Калифорния през 19 век. Това е същинската история зад един от най-обичаните романи за млади на всички времена.

Останки на племето Николеньо след клането

Хуана Мария, чието същинско име е незнайно, евентуално е родена при започване на 19 век на остров Сан Никола – малко, отдалечено парче земя, част от Нормандските острови край крайбрежията на Южна Калифорния. Тя е представител от коренното племе, известно като Николеньо. По времето на нейното раждане, Нормандските острови са населявани от разнообразни самостоятелни групи индианци, всяка със собствен личен език и просвета. Калифорния към момента не е част от Съединени американски щати, но предстои да стане – през 1848 г. в следствие на мирния контракт след Мексиканско-американската война.

Междувременно коренното население на островите стартира да мигрира към континенталната част на Калифорния при започване на 19 век. Южна Калифорния е център на християнските мисионери и доста от мигрантите се причисляват към религиозната система като покръстили се християни.

Николеньо са последните, които напущат своя остров. През 1811 година те претърпяват грубо кръвопролитие в ръцете на ловци на видри от Кодиак, Аляска, наети от съветски търговци на кожи. Тази офанзива, дружно с болест, унищожава популацията им. През 1835 година останалите 200-300 николенци се причисляват към екипажа на гостуваща мексиканска шхуна на име Peor es Nada и се реалокират на континента. Хуана Мария обаче не е измежду тях.

Корабче от типа шхуна

Не е ясно за какво тя не отива със своите хора на континента. Според легендата е отведена до лодката, но скача от нея в последния миг и плува назад до брега, с цел да бъде с бебето си. Много откриватели обаче отписват тази доктрина като мощно драматизирана.

Всеки случай Хуана Мария прекарва на острова още 18 години. Част от това време тя живее със сина си преди преждевременната му гибел. Останалата част от времето на острова Мария прекарва в цялостна изолираност.

След преместването на Николеньо, разказите за самотния живот на Хуана Мария на острова се популяризират из пристанищната зона на Санта Барбара в Калифорния. Правят се опити тя да бъде доведена до континента, евентуално финансирани от локалните мисионери, само че по този начин и не е открита.

Нидевер изиска от Малкиарес, индианец, член на екипажа му, да се опита да комуникира с нея. Тя изпява къса ария, която Малкиарес съумява да запомни, макар че не може да разбере езика й. В последна сметка по-късно песента на дамата е преведена: „ Напускам удовлетворена, тъй като виждам деня, в който желая да изляза от този остров. “ След песента си тя предлага на екипажа на Нидевър див лук, който в момента пече.

Хуана Мария живее в хижа, отчасти направена от китови кости, както и в близката пещера. Тя претърпява на сушено месо и отбелязва времето си на острова с пръчки. Когато капитанът и екипажът се завръщат в Калифорния, Хуана Мария идва с тях.

В Санта Барбара Хуана Мария живее в дома на капитан Нидевер и брачната половинка му Мария, която е испанка. Двете дами наподобява се схващат добре макар езиковата преграда. Хуана прекарва огромна част от времето си там на задната веранда на къщата, където може да гледа морето. Тя приема гости, в това число няколко локални чумаши, които й носят плодове като дарове. Тя също по този начин обича конете и е очарована от новото си обграждане в Санта Барбара.

Твърди се, че тя не може да поддържа връзка с други локални поданици, защото диалектите им са прекомерно разнообразни. Но неотдавнашни изследвания откриват, че тя въпреки всичко може да поддържа връзка, въпреки и минимално, с най-малко трима или четирима индианци. „ Историята, която тя споделя, е, че остава на острова, с цел да бъде със сина си и те живеят дружно в продължение на няколко години “, споделя Стивън Шварц, военноморски археолог, прекарал 25 години в проучване на локални артефакти, открити в Сан Никола.

„ Един ден момчето е на лов на риба с лодка, когато лодката му се прекатурва и то изчезва “, евентуално жертвата на нахлуване от акула, спекулира Шварц. След гибелта на сина си Хуан Мария остава в действителност сама, което може би е повода към този момент да е съгласна да напусне острова, когато се срещат с Нидевер.

Смята се е, че когато идва в Санта Барбара, Хуана Мария е единствената към момента жива Николеньо. Но изследване от 2016 година наблюдава минимум четири други члена на племето в Лос Анджелис след миграцията през 1835 година Един от тях е Томас, който в последна сметка се дами и има наследник и по-късно живее най-малко осем години след идването на Хуана в Санта Барбара.

Тя умира на 19 октомври 1853 година, единствено седем седмици след идването си, евентуално от дизентерия. Получава условно кръщение, което разрешава името й да бъде записано в църковните архиви, и е положена за последния си сън в семейния парцел на Нидевер.

Може и да не е била последната от народа си, само че евентуално е последният притежател на езика на Николеньо.

***

Новината за идването на Хуана Мария в Санта Барбара провокира сензация по целия свят. Истории за нейното независим и уединен живот на острова и последвалото й откриване се разгласяват чак от Германия до Индия. Авторът Скот О’Дел е въодушевен от историята й и написа романа от 1960 година „ Островът на сините делфини “ за 12-годишната индианка от Николеньо на име Карана, която оцелява сама на отдалечения остров.

Книгата се трансформира в паметна и поражда още по-голям публичен интерес към действителната фигура на Хуана. Археологът Стивън Шварц работи с други специалисти от отдела за национални паркове, с цел да събере обстоен списък за историята на живота й. „ Колкото повече информация имаме, толкоз повече информация преглеждаме, толкоз повече източници са ни разполагаем – тя просто се умножава и умножава “, споделя Шварц, който даже съумява да откри пещерното жилище на Хуана на острова.

Но до момента в който историците научават повече за Хуана Мария, ясно е, че занапред ще разкрием цялостната картина на нейния необикновен живот.