Лудвиг ван Бетовен: Безмилостната съдба на един глух гений
Класическата музика съгласно доста изследвания е тъкмо тази музика, която най–добре подтиква мозъка и образуването на нови невронни връзки. Мнозина са осведомени с нея, само че малко на брой я схващат същински и вникват в нейния бездънен смисъл.
Не са малко гениите, чийто живот е бил белязан от нея. Такива са Моцарт, Бетовен, Чайковски, Вивалди и доста други виртуози, които са оставили толкоз трайна диря в света на класическата музика, че надали в миналото ще може да се заличи.
Един от великите класици за всички времена е Лудвиг ван Бетовен. Той е един от най–видните немски типичен композитори, представител на влиятелната Виенска школа и доста значима фигура в прехода сред класицизма и романтизма в музиката. Не инцидентно той е считан за един от най–великите композитори в музиката за всички времена. Бетовен е бил и продължава да бъде ентусиазъм за доста други музикални гении, а и освен.
Детство и ранни години
Лудвиг ван Бетовен е роден на 15 декември 1770 година в град Бон в доста оскъдно семейство, което живеело в дребна мансарда. Баща му не стопира да пие, а и майка му постоянно е прекалявала с алкохола, най–вече с виното. Като малко момче, едвам на три,четири години, Бетовен се упражнява на пиано със сълзи на очи, тъй като е каран принудително. Оказва се обаче, че детето има необикновен гений за четене на ноти и забележителен нюх към музиката.
Момчето е било доста будно, положително и възпитано, макар сложната фамилна среда, от която идва. За него всичко се трансформира, когато негов преподавател и нещо като настойник, става Христиан Готлиб Нефе. В него дребният Бетовен вижда надали не своя избавител.
Още от дребен Бетовен е всестранно развъртян в музикалните среди. Учи пиано, цигулка, орган и с помощта на своя талант и непрестанните извършения, дребният Лудвиг изнася своя първи концерт едвам на 7-годишна възраст. На 12 към този момент композира първите си дребни пиеси с истински заглавия като „ Песен за едно бебе ” и „ Елегия за гибелта на един пудел ”.
Бащата на Лудвиг ван Бетовен е бил прочут и добър тенор, само че развива афинитет към алкохола и това от ден на ден стартира да му пречи в работата. Постепенно младият Бетовен измества татко си в фамилията както финансово, по този начин и морално – трансформира се в мъжа в къщата. Той се усеща виновен за двамата си по-малки братя и това възприятие остава с него до края на дните му.
Следва интервал на разнообразни изяви и запознанства с величия като Моцарт, Бах и други велики майстори композитори, които безспорно оказват огромно въздействие върху творчеството на Бетовен. Във Виена той взема интензивно присъединяване в обществения живот и по този метод се среща с доста видни персони от аристокрацията на австрийската столица.
Неговият талант е неоспорим както приживе, по този начин и доста години след гибелта му.
Как се отразява глухотата на Бетовен на неговото творчеството?
За страдание тъкмо когато креативният талант на Бетовен блясва и е в своя напредък, той отчасти губи слуха си, също така се оказва, че страда и от тинитус, което съставлява звук в ушите. Тази злополучна орис го кара да напусне Виена и да се реалокира в предградие покрай столицата.
Глухотата му пречи да поддържа връзка обикновено с хората, по тази причина Бетовен или чете по устните на им, или ги кара да пишат на хартия, само че в никакъв случай не дава отговор на глас, тъй като не е желал да признае, че слухът му е повреден.
Оказва се обаче, че след загубата на слуха за Лудвиг идва най–продуктивният интервал в живота му. Именно тогава той основава едни от най–големите си шедьоври и потвърждава на себе си и света, че не е необходим единствено слух за музиката, би трябвало и сърце, душа и неспирна работа.
В интервала 1802-1812 година Бетовен композира шест от деветте си симфонии. Между тях са и Трета симфония („ Героична “), Пета симфония и Шеста симфония („ Пасторална “), както и 4-ти и 5-и концерти за пиано, последната версия на 3-ти концерт за пиано, концерта за цигулка. По това време той композира и първия вид на своята единствена опера, „ Фиделио “. На 20 ноември 1805 година тя е показана за първи път с първичното си заглавие „ Леоноре “, само че в началото не се приема доста добре и по-късно още два пъти е преработвана. След това става известна измежду хората и доста се харесва на публиката.
Заради напредващата глухота Бетовен почнал да става разпилян, не чистел дома си, не подреждал движимостите си, само че това по никакъв метод не се отразило на гения му, както се вижда в творбите му от този интервал.
Бетовен стартира последователно да оглушава още на 27-годишна възраст, а на 48 към този момент е изцяло ням. Според най-новите изследвания се счита, че причина за оглушаването му е заболяването „ петнист тиф ”, пренасяна от бълхи.
Бетовен и любовта
Великият виртуоз на класическата музика по този начин и не основава свое семейство, а за любовните му увлечения се знае доста малко. Има догатки, че вероятно най-популярната му комбинация - „ На Елиза ” – е била написана за немската оперна певица Елизабет Рьокел. Експерти даже настояват, че той е изискал ръката ѝ, само че това не е напълно несъмнено.
Специалисти, които са проучвали разнообразни документи на Бетовен са разкрили любовни писма до незнайна дама, за която има няколко догатки, само че не и безапелационен отговор коя е тя.
Девета симфония
Голяма част от хората доста добре разпознават последната част от тази симфония с хора, който пее „ Одата на насладата ” по едноименното стихотворение на Шилер. Бетовен към този момент е изцяло оглушал, когато я написа и даже не съумява да чуе овациите след премиерата ѝ на 7 май 1824 година
Тази симфония и до през днешния ден резервира своята хубост, благозвучност и господство. През 1970 година нейна поп-обработка става цялостен шлагер, който обикаля света, а през 1985 година „ Одата на насладата ” е определена за химн на Европейски Съюз.
Симфонията има времетраене към 70 минути и тук е мястото да загатна за един доста любопитен факт, обвързван с нея. На всички е известно, че компакт-дискът има потенциал от към 80 минути. Това е по този начин тъкмо поради прословутата Девета симфония. Когато основателите на CD-то се допитали до известния диригент Херберт декор Караян, той им споделил, че на компакт-дискът би трябвало да се събира цялата Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен и за това той е изработен с сходно времетраене. Звучи като виц, само че ето един от многото образци по какъв начин великият талант на Бетовен е повлиял на актуалната музика.
Трагичният завършек на една легенда
Бетовен умира на 26 март 1827 година на 56 годишна възраст. Причината за гибелта му остава не до край изяснена. Съществуват няколко разнообразни теории: цироза, двойна пневмония, отравяне с олово и други. Предполага се, че е страдал от някои хронични болести като отравяне с олово, бруцелоза, както и несъразмерна приложимост на алкохол. Смята се, че Бетовен е употребявал постоянно на ниска цена бяло вино, което по това време е съдържало олово, заради потреблението на оловен подсладител (оловен ацетат).
Погребан е във Виена, а на погребението му идват повече от 20 000 души. Без значение какъв е, от какво семейство идва и какви са били навиците му, няма никакъв спор, че Лудвиг ван Бетовен е същинско изобретение освен за своето време, ами за всички времена. Неговото име става синоним на думи като талант, занаятчия, виртуоз, класик и композитор. Неговото творчество ще пребъде във времето и най – евентуално ще продължава да радва и въодушевява хората както до в този момент.
Още от създателя:
Не са малко гениите, чийто живот е бил белязан от нея. Такива са Моцарт, Бетовен, Чайковски, Вивалди и доста други виртуози, които са оставили толкоз трайна диря в света на класическата музика, че надали в миналото ще може да се заличи.
Един от великите класици за всички времена е Лудвиг ван Бетовен. Той е един от най–видните немски типичен композитори, представител на влиятелната Виенска школа и доста значима фигура в прехода сред класицизма и романтизма в музиката. Не инцидентно той е считан за един от най–великите композитори в музиката за всички времена. Бетовен е бил и продължава да бъде ентусиазъм за доста други музикални гении, а и освен.
Детство и ранни години
Лудвиг ван Бетовен е роден на 15 декември 1770 година в град Бон в доста оскъдно семейство, което живеело в дребна мансарда. Баща му не стопира да пие, а и майка му постоянно е прекалявала с алкохола, най–вече с виното. Като малко момче, едвам на три,четири години, Бетовен се упражнява на пиано със сълзи на очи, тъй като е каран принудително. Оказва се обаче, че детето има необикновен гений за четене на ноти и забележителен нюх към музиката.
Момчето е било доста будно, положително и възпитано, макар сложната фамилна среда, от която идва. За него всичко се трансформира, когато негов преподавател и нещо като настойник, става Христиан Готлиб Нефе. В него дребният Бетовен вижда надали не своя избавител.
Още от дребен Бетовен е всестранно развъртян в музикалните среди. Учи пиано, цигулка, орган и с помощта на своя талант и непрестанните извършения, дребният Лудвиг изнася своя първи концерт едвам на 7-годишна възраст. На 12 към този момент композира първите си дребни пиеси с истински заглавия като „ Песен за едно бебе ” и „ Елегия за гибелта на един пудел ”.
Бащата на Лудвиг ван Бетовен е бил прочут и добър тенор, само че развива афинитет към алкохола и това от ден на ден стартира да му пречи в работата. Постепенно младият Бетовен измества татко си в фамилията както финансово, по този начин и морално – трансформира се в мъжа в къщата. Той се усеща виновен за двамата си по-малки братя и това възприятие остава с него до края на дните му.
Следва интервал на разнообразни изяви и запознанства с величия като Моцарт, Бах и други велики майстори композитори, които безспорно оказват огромно въздействие върху творчеството на Бетовен. Във Виена той взема интензивно присъединяване в обществения живот и по този метод се среща с доста видни персони от аристокрацията на австрийската столица.
Неговият талант е неоспорим както приживе, по този начин и доста години след гибелта му.
Как се отразява глухотата на Бетовен на неговото творчеството?
За страдание тъкмо когато креативният талант на Бетовен блясва и е в своя напредък, той отчасти губи слуха си, също така се оказва, че страда и от тинитус, което съставлява звук в ушите. Тази злополучна орис го кара да напусне Виена и да се реалокира в предградие покрай столицата.
Глухотата му пречи да поддържа връзка обикновено с хората, по тази причина Бетовен или чете по устните на им, или ги кара да пишат на хартия, само че в никакъв случай не дава отговор на глас, тъй като не е желал да признае, че слухът му е повреден.
Оказва се обаче, че след загубата на слуха за Лудвиг идва най–продуктивният интервал в живота му. Именно тогава той основава едни от най–големите си шедьоври и потвърждава на себе си и света, че не е необходим единствено слух за музиката, би трябвало и сърце, душа и неспирна работа.
В интервала 1802-1812 година Бетовен композира шест от деветте си симфонии. Между тях са и Трета симфония („ Героична “), Пета симфония и Шеста симфония („ Пасторална “), както и 4-ти и 5-и концерти за пиано, последната версия на 3-ти концерт за пиано, концерта за цигулка. По това време той композира и първия вид на своята единствена опера, „ Фиделио “. На 20 ноември 1805 година тя е показана за първи път с първичното си заглавие „ Леоноре “, само че в началото не се приема доста добре и по-късно още два пъти е преработвана. След това става известна измежду хората и доста се харесва на публиката.
Заради напредващата глухота Бетовен почнал да става разпилян, не чистел дома си, не подреждал движимостите си, само че това по никакъв метод не се отразило на гения му, както се вижда в творбите му от този интервал.
Бетовен стартира последователно да оглушава още на 27-годишна възраст, а на 48 към този момент е изцяло ням. Според най-новите изследвания се счита, че причина за оглушаването му е заболяването „ петнист тиф ”, пренасяна от бълхи.
Бетовен и любовта
Великият виртуоз на класическата музика по този начин и не основава свое семейство, а за любовните му увлечения се знае доста малко. Има догатки, че вероятно най-популярната му комбинация - „ На Елиза ” – е била написана за немската оперна певица Елизабет Рьокел. Експерти даже настояват, че той е изискал ръката ѝ, само че това не е напълно несъмнено.
Специалисти, които са проучвали разнообразни документи на Бетовен са разкрили любовни писма до незнайна дама, за която има няколко догатки, само че не и безапелационен отговор коя е тя.
Девета симфония
Голяма част от хората доста добре разпознават последната част от тази симфония с хора, който пее „ Одата на насладата ” по едноименното стихотворение на Шилер. Бетовен към този момент е изцяло оглушал, когато я написа и даже не съумява да чуе овациите след премиерата ѝ на 7 май 1824 година
Тази симфония и до през днешния ден резервира своята хубост, благозвучност и господство. През 1970 година нейна поп-обработка става цялостен шлагер, който обикаля света, а през 1985 година „ Одата на насладата ” е определена за химн на Европейски Съюз.
Симфонията има времетраене към 70 минути и тук е мястото да загатна за един доста любопитен факт, обвързван с нея. На всички е известно, че компакт-дискът има потенциал от към 80 минути. Това е по този начин тъкмо поради прословутата Девета симфония. Когато основателите на CD-то се допитали до известния диригент Херберт декор Караян, той им споделил, че на компакт-дискът би трябвало да се събира цялата Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен и за това той е изработен с сходно времетраене. Звучи като виц, само че ето един от многото образци по какъв начин великият талант на Бетовен е повлиял на актуалната музика.
Трагичният завършек на една легенда
Бетовен умира на 26 март 1827 година на 56 годишна възраст. Причината за гибелта му остава не до край изяснена. Съществуват няколко разнообразни теории: цироза, двойна пневмония, отравяне с олово и други. Предполага се, че е страдал от някои хронични болести като отравяне с олово, бруцелоза, както и несъразмерна приложимост на алкохол. Смята се, че Бетовен е употребявал постоянно на ниска цена бяло вино, което по това време е съдържало олово, заради потреблението на оловен подсладител (оловен ацетат).
Погребан е във Виена, а на погребението му идват повече от 20 000 души. Без значение какъв е, от какво семейство идва и какви са били навиците му, няма никакъв спор, че Лудвиг ван Бетовен е същинско изобретение освен за своето време, ами за всички времена. Неговото име става синоним на думи като талант, занаятчия, виртуоз, класик и композитор. Неговото творчество ще пребъде във времето и най – евентуално ще продължава да радва и въодушевява хората както до в този момент.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ