BG бомба със закъснител: Едните забогатяват, другите обедняват!
Класациите постоянно ни напомнят, че България е най-бедната страна в Европейския съюз. Уточнението “в Европейски Съюз ” тук е доста значимо, тъй като то акцентира относителността на понятията за беднотия - те зависят от хората, с които се прави сравнението. Хубавото е, че България към този момент се съпоставя с едни от най-богатите. И в следствие от това българите не са удовлетворени от обстоятелството, че са по-заможни от горе-долу 6/7 от останалото човечество, написа „ Дойче веле “, написа трафикнюз.
реклама
Вярно е, че по множеството измерители, свързани с бедността, България е на последно място в Европейски Съюз. Особено неприятно е изоставането ни от Румъния, с която тръгнахме от равни позиции. Но също по този начин е правилно, че през последното десетилетие бедността в България спадна осезаемо.
Основният знак на Евростат е “риск от беднотия и обществено изключване ”. През последните 10 години за България той е намалял от 46,2% на 32,8%. За съпоставяне: данните за Румъния към 2018 година регистрират 32,5%, а за Чехия, отличника в целия Европейски Съюз - 12,2%.
Другият главен знак - за съществени материални ограничения, което е по-остра форма на беднотия, също е понижен: от 41,2% през 2008 година до 20,9% през 2018. Интересното е, че сред 2017 и 2018 година имаме огромно усъвършенстване на всички знаци. Например: единствено за година нашият показател за съществени материални ограничения се е свил с към 10 пункта, само че сме надалеч от отличниците в Европейски Съюз (Австрия, Холандия и скандинавските страни), при които материални ограничения на процедура няма (само към 1-2% от популацията влизат в тази категория).
Световната банка дефинира като извънредно небогати тези хора, които живеят с под 2 $ дневно ползване. В демократичните демокрации (и изключително в ЕС) такава беднотия съвсем няма. Днес такава няма в това число и в България, въпреки че бяхме изпаднали в тази група по време на банкрута на банковата ни система през 90-те години на предишния век.
В България обаче цъка бомба със закъснител: страната се разделя на две. Едната България забогатява, а другата обеднява от ден на ден. Това развиване крие доста рисков капацитет.
Това, което се случи през последните десетилетия в България, с цялостно съображение може да бъде наречено “европеизация ”. Българинът стартира да се отнася към бедността от ден на ден като европеец, а не като човек от „ втория " или „ третия " свят:
1) Икономическият и общественият модел на България води до значително понижаване на относителния дял на хората, които по европейска формулировка са небогати. Ако трендовете се запазят, в идващите десетина години можем да чакаме догонване - в случай че не на отличниците, то най-малко на средняците в Европейски Съюз. Опитът на страни като Словакия и Чехия демонстрира, че Източна Европа може да е отличник в дисциплината „ понижаване на бедността " ;
2) Българите от ден на ден “страдат ” от болестта на развитите западни демокрации - повишаването на дистанцията сред междинната класа и най-богатите в обществото. При нас това се случва даже с изпреварващи темпове: българският Джини коефициент - общоприетият измерител на неравенството - е към 40 на 100, което е с десетина % повече от междинното за Европейски Съюз. В този смисъл чувството за “притисната междинна класа ” е при нас по-остро, в сравнение с при други европейци.
реклама
Вярно е, че по множеството измерители, свързани с бедността, България е на последно място в Европейски Съюз. Особено неприятно е изоставането ни от Румъния, с която тръгнахме от равни позиции. Но също по този начин е правилно, че през последното десетилетие бедността в България спадна осезаемо.
Основният знак на Евростат е “риск от беднотия и обществено изключване ”. През последните 10 години за България той е намалял от 46,2% на 32,8%. За съпоставяне: данните за Румъния към 2018 година регистрират 32,5%, а за Чехия, отличника в целия Европейски Съюз - 12,2%.
Другият главен знак - за съществени материални ограничения, което е по-остра форма на беднотия, също е понижен: от 41,2% през 2008 година до 20,9% през 2018. Интересното е, че сред 2017 и 2018 година имаме огромно усъвършенстване на всички знаци. Например: единствено за година нашият показател за съществени материални ограничения се е свил с към 10 пункта, само че сме надалеч от отличниците в Европейски Съюз (Австрия, Холандия и скандинавските страни), при които материални ограничения на процедура няма (само към 1-2% от популацията влизат в тази категория).
Световната банка дефинира като извънредно небогати тези хора, които живеят с под 2 $ дневно ползване. В демократичните демокрации (и изключително в ЕС) такава беднотия съвсем няма. Днес такава няма в това число и в България, въпреки че бяхме изпаднали в тази група по време на банкрута на банковата ни система през 90-те години на предишния век.
В България обаче цъка бомба със закъснител: страната се разделя на две. Едната България забогатява, а другата обеднява от ден на ден. Това развиване крие доста рисков капацитет.
Това, което се случи през последните десетилетия в България, с цялостно съображение може да бъде наречено “европеизация ”. Българинът стартира да се отнася към бедността от ден на ден като европеец, а не като човек от „ втория " или „ третия " свят:
1) Икономическият и общественият модел на България води до значително понижаване на относителния дял на хората, които по европейска формулировка са небогати. Ако трендовете се запазят, в идващите десетина години можем да чакаме догонване - в случай че не на отличниците, то най-малко на средняците в Европейски Съюз. Опитът на страни като Словакия и Чехия демонстрира, че Източна Европа може да е отличник в дисциплината „ понижаване на бедността " ;
2) Българите от ден на ден “страдат ” от болестта на развитите западни демокрации - повишаването на дистанцията сред междинната класа и най-богатите в обществото. При нас това се случва даже с изпреварващи темпове: българският Джини коефициент - общоприетият измерител на неравенството - е към 40 на 100, което е с десетина % повече от междинното за Европейски Съюз. В този смисъл чувството за “притисната междинна класа ” е при нас по-остро, в сравнение с при други европейци.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ