Как езикът влияе на мисленето и поведението ни
Кийт Чен е икономист, само че стартира да се интересува от езика, предполагайки, че има връзка сред него и метода, по който мислим и се държим. Той желае да разбере дали езикът има влияние върху нашите стопански решения. Затова създава проучване, което да ревизира дали езикът, който човек приказва, въздейства върху способността му да икономисва за бъдещето. Резултатите са безапелационни – ролята на езика се оказва забележителна.
Докато езиците с добре обособена форма за бъдеще време, като британския (и българския) вършат отчетливо разлика сред минало, настояще и бъдеще, други езици (като китайски и фински) нямат отчетливи времена и употребяват едни и същи изречения, когато приказват за днешни и утрешни събития.
С помощта на голям инвентар от данни и подробен разбор, Чен открива, че тази езикова разлика води до големи разлики в икономическите решения. Хората, говорещи език без бъдеще време се оказват 30 % по-склонни да заделят спестявания всяка година спрямо тези, които приказват езици с бъдеще време. (Учените са пресметнали, че това се равнява на 25 % повече спестявания след пенсиониране, в случай че приходът не се трансформира.)
Обяснението на Чен е, че когато приказваме за бъдещето като за по-различно от сегашното, ние го усещаме по-далечно – и сме по-малко стимулирани да спестим пари в този момент, с цел да се усещаме по-добре след години.
Но това е единствено началото. Има редица други проучвания, отдадени на връзката сред езика и човешката логика на психиката и държание. Ето няколко образеца.
Тайоре и навигацията
В Тайоре, родният език на австралийската аборигенска общественост Пормпура, няма направления, които се дефинират от ситуацията на говорещия в пространството, написа Станфордският професор по логика на психиката Лера Бородицки. Вместо „ ляво “ и „ дясно “ се споделя да вземем за пример „ североизток “ или „ югозапад “. Около една трета от международните езици дефинират обектите в пространството в безспорни термини, а не в относителни, изяснява Бородицки. „ Говорещите тези езици са извънредно положителни в пространствената навигация и в това да се ориентират даже и в изцяло непознати пейзажи “ – написа тя. По време на проучванията си в Пормпура, Бородицки открива, че носителите на езика Тайоре освен знаят инстинктивно посоките във всеки един миг, само че когато подреждат изображения във времева поредност, ги разполагат от изток на запад.
